Трагедията на Витиня спира трансфер на Зума в „Левски”  

През 1967 г. футболът в Пловдив търпи сериозна реформа - под диктовката на Градския комитет на БКП клубовете „Спартак” и „Академик” се обединяват с „Ботев”. Резултатът от този процес се казва Армейско физкултурно дружество „Тракия”. Работата ръководи партийният секретар Костадин "Кочо" Гяуров. Идеята на пловдивските комунистически лидери е чрез „Тракия” да бъде увеличена футболната мощ на града и отборът да може да разруши двуполюсния модел на „Левски” и ЦСКА. С течение на годините се оказва, че това е химера. 

Докато трае изграждането на новия клуб, от партията опитват да сложат жълто-черния екип на бъдещата голяма легенда на „Локомотив” (Пловдив) Христо Бонев. Зума, чийто прякор идва покрай анимационния филм за бръмбарчето Зум, е викнат в кабинета на Кочо Гяуров, където му е заповядано да премине в „Тракия”. Бащата на младия футболист обаче е категоричен: ако това се случи, ще се отрече от сина си чрез Държавен вестник. Усетили тътена от местенето на футболните пластове в Пловдив, от ЦСКА реагират веднага. От "Народна армия" пращат луксозна волга, която да отмъкне Бонев по пантофи. Така и става, но за малко. 

"Ръководството на ЦСКА действа светкавично. Беше топло юнско време. По обяд се прибирах в къщата на тъща ми, която се намира до едно площадче в Джумаята. Там спря една държавна волга, показаха ми заповед на Добри Джуров и ме тикнаха в колата. Изведоха ме от Пловдив по неасфалтирани пътища чак към Белово. Когато пристигнах в София, веднага ме настаниха в школата „Чавдар”, спомня си Зума. 

Армейците предлагат договор на пловдивската звезда, но той е категоричен - ще си изкара военната служба в ЦСКА, след което си се прибира под тепетата. Това, разбира се, не се харесва на генералите, но тогава се намесва д-р Стефан Божков. Стевето тъкмо е станал старши треньор на националния отбор. Той убеждава Бонев, че трябва да играе и не бива да остава задълго извън терена, за да не провали кариерата си. 

На 2 август 1967 г. Христо Бонев дебютира с червения екип. Той започва като титуляр с №8 на гърба в приятелския мач срещу турския „Ескишехир” на "Армията". В ЦСКА Зума прави фамозен дует с Поета на футбола Димитър Якимов. Двамата плетат комбинации с неуловим дрибъл и често карат защитниците срещу тях да изглеждат като сбирщина квартални пиячи, излезли да поритат за здраве на поляната. Пловдивчанинът изкарва в столицата до края на октомври 1967 г. Военните от ЦСКА така и не успяват да го убедят да подпише. Говори се, че сагата около национала стигнала чак до бюрото на Тодор Живков. 

Буквално минути преди дербито с „Левски” става ясно, че документите за уволнението от армията на звездата са готови. Все пак той излиза срещу "сините" и така един от най-великите български играчи записва единствените си 90 минути в най-големия сблъсък в родния футбол. Очевидци свидетелстват, че Бонев играе 100 процента в единственото си Вечно дерби, въпреки че добре знае, че билетът му за "Лаута" е вече заверен. Зума е амбициран да вкара и в един момент стреля за гол, вместо да намери на чиста позиция крилото Цветан Атанасов. Топката обаче излиза в аут. За ЦСКА той записва шест официални срещи, в които бележи пет попадения. 

Няколко години по-късно обаче Бонев е близо до трансфер в „Левски”. Покрай приятелството си с идола на левскарската публика Георги Аспарухов, Зума е на крачка да облече синята фланелка. Уви, трагедията с Гунди и Никола Котков на Витиня на 30 юни 1971 г. дава друг ход на историята. Бившият голмайстор на България разказва: "Наистина с покойния Гунди играхме заедно в националния отбор и на един лагер решихме да направим така, че за известен период да играем заедно.

Тогавашният министър на вътрешните работи направи всичко, даже не е тайна, че бях назначен в службите на националната сигурност. Но смъртта на Гунди беше причината да си остана в Пловдив, тъй като за мен тогава нямаше да има никакъв смисъл идването ми в „Левски”. 
До средата на 80-те години Христо Бонев изиграва над 400 мача за „Локомотив” (Пловдив) и се превръща в символ на клуба от "Лаута".