Десет родни алпинисти намират смъртта си в Хималаите през годините, преди същата участ да сполети и Атанас Скатов преди дни.
Тъжната хроника започва с легендарния Христо Проданов, който става първият българин, стигнал до покрива на света Еверест. През април 1984 г. без кислороден апарат той сам поема по най-дългия и труден западен склон на планината – „Жестокият път“. Стига до върха в 18:10 ч., като престоява твърде дълго там – цели 33 минути. Това се оказва фатално и нощта застига Проданов, а силите му са привършили. Последните думи на Христо по радиостанцията са: „Не съм далече! Не съм далече! Аз съм на гребена“.
Пет години по-късно под връх Анапурна I завинаги остават Милен Метков и Огнян Стойков. Те заедно с Петър Панайотов и Людмил Янакиев се отправят към 8091-метровия връх, но заради измръзване на пръстите на краката Метков е принуден да се върне. На слизане тримата алпинисти срещат Милен, който е решил отново да опита да изкачи Анапурна I. Заедно с него остава Стойков. Малко по-късно Милен съобщава по радиостанцията, че двамата са се загубили заради лоша видимост. Последното, което се чува, е шум от падащи предмети.
През октомври 1994 г. Йорданка Димитрова и Борислав Димитров се отправят към третия по височина връх в света Кангчендзьонга. Борислав се отказва от изкачването поради замръзване, но Йорданка решава да продължи нагоре. Години по-късно италиански алпинисти откриват тялото ѝ.
Варненецът Христо Станчев поема през 1998 г. към осемхилядника Манаслу. Той прави неуспешен опит да изкачи върха, а на слизане се подхлъзва в леден участък и пада в пропаст. Тялото му е намерено на следващия ден.
През 2004 г. след изкачване на Еверест без допълнителен кислород умира Христо Христов. Той загива на 8848 м в подножието на Еверест, като тялото е открито от ръководителя на експедицията Александър Абрамов и двама шерпи. Те намират Христов седнал, вкопчен в парапета.
В Хималаите завинаги остава и племенницата на Христо Проданов – Мариана Масларова. Тя участва в експедиция за изкачване на Еверест през 2004 г. по Североизточния ръб. Двама шерпи я виждат на височина от 8680 м, а след това руснаци я забелязват да слиза на 7800 м. Оттогава следите ѝ се губят.
През 2010-а в подножието на К2 умира Петър Унджиев. Официалната версия за смъртта му е височинна болест, но румънският алпинист Джордже Димареску твърди, че българинът е бил изоставен в безпомощно състояние от пакистански водач.
Година по-късно Николай Проев намира смъртта си под връх Чапо. Той слиза последен и се подхлъзва фатално. Групата се движи по тъмно с челници.
Последният трагичен случай е с Боян Петров, който остана под връх Шиша Пангма. Въпреки невижданата досега мащабна спасителна операция с хеликоптери тялото му така и не е открито.
Все още няма коментари