"вечна слава", която може да трае поне 15 години
А щом споменем тия 15 години, пред нас не може да не изпъкне образът на "Мазника". Той винаги доминира над всички играчи на терена. Без да го търсим, само с един поглед към игрището, го откриваме. Той е пред нас и сега, както някога, преди години, когато пазеше вратата на националния отбор. Сякаш не са преминали тези години.
"Мазнето" е пак на вратата така, както пазеше и тогава
Същата походка, същите плонжове и същата решителност във всяко движение. Както някога, и сега той лови високата топка с леснина, отнема я от краката на противника, преди последният да е бил във вратата, и със смели скокове чисти вратата от опасни посещения...
Ето и днес той тренира. Но след първото полувреме отстъпва вратата на по-младите. Не може да не се признае, че има по-млади, щом е готов да празнува петнадесетгодишен юбилей. Той обича по-младите и много често бе оставил да се проявят и те. Не е искал да бъде само той - нека напредват и други вратари. И ние знаем, че наистина в "Левски" изпъкнаха и много други млади вратари. Ала "Мазнето" си остана един от първите. Неговото хладнокръвие и смелостта, заедно с рутината и ловкостта, винаги го поставят на вратата на неговия клуб и на националния отбор, за да я пази така, както той знае.
Ето го и него. Облякъл се е набързо и идва на нашата маса. От бюфета на "Левски" може да се следи тренировката, а също така и да се говори. Той е обещал да говори
за своята спортна петнадесетгодишнина
Заедно със себе си Мазников носи своето бляскаво минало. И когато, усмихнат, разказва за миналите състезания, ние се захласваме. Не е едно и две - спомените му прескачат от София в Цариград, Будапеща, Солун, Белград, Прага и пак наново. Ние се отказваме да записваме дати и резултати.
- Някой по-особен спомен от миналото?
- Когато съм на игрището, не мисля за нищо друго, освен за вратата и за топката Зная, че трябва да пазя, и толкова! Никакво вълнение...
- Кое състезание смятате, че е било най-забележителното, поне за вас?
- В Прага на мача Чехия - България. Никога не съм получавал повече удари във вратата от тогава. То беше градушка от удари. И макар резултатът да бе в полза на Чехия, аз бях героят на игрището, според тогавашното всеобщо мнение на пражките вестници. Пазех дотогава, докато можех, т.е. доколкото можеше. Не пропусках да се хвърля и в краката на играчите. И далечните, и близките топки бяха винаги в ръцете ми... И все пак топката влезе няколко пъти във вратата. Но това не бе по моя вина - чехите играеха много по-добре от нашия тим...
Ние не искаме да питаме повече Раде. Може би предизвикахме в него спомените от миналото. Онези спомени, за които той ще говори пак някога, когато празнува втория си юбилей. Сега той мисли и на юбилея да изненада софийската публика. Търси най-силните противници на "Левски", за да може да докаже,
че наистина "Мазника" е националът от миналото и настоящето
В погледа му се вижда, че гони следите на тима край Вардара - онези, които наистина са най-достойните противници на "Левски" и които бяха създали на Раде много моменти за прояви, за истински прояви пред неговата врата. И ако наистина го разберат тези, от долината на Вардара, и изпълнят неговата мечта - мечтата на национала, който иска пак да играе срещу силни, за да докаже, че е не само от миналото, но и от настоящето - ще видим истинските възможности на юбиляря.
Пожелаваме на "Мазнето" да се осъществи неговата мечта и се надяваме, че пак ще го видим на своя юбилей пак в стихията си...
Сл. АЛЕКСАНДРОВ
Б.р. - Статията в оригинал е от месечното списание за спорт и култура "График" от бр. 10/1943 г. Публикувана е дословно в блога “Сини 1914”, с известна редакция на архаични думи и съкращения.
„Левски” отбеляза рождения ден на легендарния вратарНа 9 февруари шампионът щеше да навърши 104 години
Миналата седмица се навършиха 104 години от рождението на Ради Мазников. Роден на 9 февруари 1912 г. в Дупница, той започва да тренира в юношеския отбор на “Левски” София едва 10-годишен.
Застава на вратата на първия тим, когато е само на 15 години! Вратар с изключително стилна игра. Остава верен на клуба цели 18 сезона, с изключение на 1934 г., когато играе в будапещенския “Уйпещ“ като професионалист.
За “Левски” записва 110 шампионатни и 32 международни мача. Шампион на България е 3 пъти (1933, 1937, 1942 г.), а 5 пъти е столичен шампион (1929, 1933, 1937, 1942, 1943 г.).
Дълги години (1929-1939 г.) заедно с Тотко Дермонски от АС-23 е основен вратар и на националния ни тим. Стартът му за държавния тим също е безпрецедентен - той е едва 17-годишен
И до днес този рекорд не е подобрен. Играе за “А” националния тим в общо 20 мача, включително на II турнир за Балканската купа в Белград през 1932 г.
На 32 години изчезва безследно след 9 септември 1944 г. Това е тъжният край на един от най-добрите вратари на “Левски” и България. Покрай футбола успява да получи и търговско образование. През военните години работи като служител в Столична община в тогавашното т. нар. комисарство. Това, изглежда, се оказва фатално за него.
Ръководството, футболистите и служителите на ПФК ”Левски” се покланят пред паметта на Ради Мазников, пишат в сайта си “сините”.
Все още няма коментари