Луксозният рейс на ЦСКА потрошен след кървав мач

На 23 септември 1978 г. ЦСКА се намира в Хасково, където играе двубой за първенството. “Армейците” пристигат в южния град с новия си испански рейс “Барейрус”. Лъскавият автобус за онези години е, меко казано, луксозен. Оборудван е с въздушна възглавница, за да вози меко и безпроблемно. В него са монтирани два хладилника плюс тоалетна. Нещо фантастично за времето си.

В Хасково буквално са пощурели преди мача с ЦСКА. Тимът е новак в “А” група, но до срещата си с „червените” няма загуба у дома в изминалите шест кръга. Стадион “Димитър Канев” е претъпкан до краен предел още два часа преди първия съдийски сигнал на Никола Дудин, който тогава е един от най-ерудираните футболни рефери.
Публиката пощурява, след като Михалков изпраща топката в мрежата на вратата, пазена от Йордан Филипов – 1:0 за Хасково! След това “червените” изравняват чрез Пламен Марков, а в средата на второто полувреме Йордан Кичеков претендира, че е съборен в наказателното поле и иска дузпа, която домакините не получават. Кулминацията на високото напрежение настъпва малко по-късно. Снажният таран на ЦСКА Никола Христов стреля към опразнената врата, когато Лачков изчиства топката, без да се разбере 100 процента дали тя е преминала голлинията или не. “Червените” вдигат ръце за гол, а в същото време страничният съдия Тони Георгиев хуква към центъра – очевиден знак, че зачита попадението. 

Дудин взема под внимание реакцията на помощника си и признава гола. Хасковлии полудяват. Йордан Кичеков и съотборниците му заобикалят асистент-арбитъра. Данчо не е на себе си и хваща съдията Георгиев за гушата. Част от феновете, седнали на пистата, също тръгват към съдиите. Става повече от горещо и на помощ идват малкото милиционери, изпратени да охраняват мача. В крайна сметка Кичеков се разминава само с жълт картон, голът е обявен за редовен и ЦСКА измъква трудна победа с 2:1 в Хасково.

След края на мача обаче става страшно. Фенове заобикалят съблекалнята, откъдето никой не може да излезе – ни софиянци, ни съдиите. Зрителите започват да вадят от джобовете си жълти стотинки и да ги хвърлят към рейса на ЦСКА и към автомобила, с който са пътували реферите. Милицията се намесва и тълпата е изблъскана. След едночасово висене в съблекалнята “червените” излизат от нея и се качват в луксозното си возило. Рейсът обаче е придружаван от милиционерски екскорт само около 500 метра, след което “армейците” са оставени сами на пътя. А наоколо – гъста гора, от която, след оттеглянето на милицията, изскачат десетки фенове на Хасково. Половината от тях – роми. Запалянковците застават на асфалта и принуждават шофьора да спре. После вадят камъни и започват да хвърлят с всичка сила по испанския рейс. За части от секундата всички стъкла са потрошени, а някои, въоръжени с чукове, разбиват и калниците на автобуса.

Изплашените играчи на ЦСКА залягат под седалките, а нападателите напират да влязат вътре в рейса с основната цел да набият “червените”. На вратата обаче ги пресреща вратарят Йордан Филипов, който застанал като Матросов на амбразурата. Даната и Спас Джевизов даже хващат двама от бандитите, извиват им ръцете и ги задържат. По същото време по пътя се задават други автомобили на прибиращи се в града хора. Чувайки, че идват коли, феновете се изплашват и хукват да се крият в горичката. Двайсетина минути по-късно пристигат две-три милиционерски патрулки.

От автогарата в Хасково изпращат един раздрънкан рейс, с който “армейците” се прибират в София, а “Барейрус” е закаран на ремонт.

След екшъна Хасково е лишен от домакинство за три мача, а Йордан Кичеков е наказан за два двубоя.

След този случай в агитката на “Левски” се ражда популярният рефрен: “До Хасково с рейс, а на връщане пеша. ЦСКА скрибуца, дайте им каруца!”.