Евро ’96 – как „духахме супата”

С четири точки – равенство срещу Испания, победа над Румъния и загуба от Франция, България записва най-доброто си представяне на европейски финали в своята история. Годината е 1996-а, а нашите попадат в групата на смъртта. Съперниците са сред най-силните тимове не само в Европа, но и на планетата. Времето ще покаже, че това е началото на непобедимия отбор на Франция и се полагат основите на бъдещото страшилище Испания. Тимът на легендарния Димитър Пенев пък идва с изключителната визитка на бронзов медалист от световното първенство в Щатите през 1994-та.

Футболистите също са убедени в доброто си представяне. Емил Костадинов споделя, че към медала от САЩ’94 ще прибавим златен или сребърен от европейското. Йордан Лечков също е на такава вълна: "Не съм в най-добрата си форма, но за финала ще съм готов 100%. Напълно нормално е да стигнем поне до полуфиналите". Трифон Иванов не остава по-назад: "На Евро’96 ще съм с брада, която ще махна на 1 юли, когато се прибера във Велико Търново. Все пак на 30 юни ще играем на "Уембли" на финал". Разбира се, самочувствието на нашите не е без покритие. 

Първият двубой на стадион „Елънд Роуд” в Лийдс е срещу Испания. 26 хил. зрители стават свидетели как уникално попадение от воле на Христо Стоичков е несправедливо отменено. Все пак справедливостта възтържествува и в 65-ата минута трикольорите ликуват след попадение на Стоичков от дузпа. Радостта ни трае само 9 минути, защото Алфонсо изравнява и двубоят завършва при резултат 1:1.

Вторият мач на нашите е срещу румънците, които са четвъртфиналисти на Световното в САЩ. Водени от Хаджи и Лакатуш, северните ни съседи ни надиграват, но този път шансът е на наша страна. С гол на Христо Стоичков още от съблекалнята в 3-тата минута България печели първата си и засега единствена победа на европейски футболни финали.

Окрилени от успеха срещу румънците, нашите са категорични, че Франция е отбор по силите им за преодоляване. Още повече че над съперника тежи споменът от 17 ноември 1993 г., когато оскубахме перушината на „петлите“ в дома им на „Парк де пренс”. Този път „Сейнт Джеймсис Парк” става свидетел на фиаското на най-славното футболно поколение на България. Това е началото на залеза на най-популярната игра у нас. Франция ни разгромява с 3:1, Димитър Пенев е разпънат на кръст и след това ще бъде уволнен и заменен от Христо Бонев-Зума. За главен виновник е обявен централният нападател Любослав Пенев, който тогава наистина игра слабо и си вкара автогол.

Медиите го наричат Чичовото, препоръчват му да не се връща в България, а Любо им отговаря с крилата фраза: „Който ме уважава – уважава, който не ме уважава - да духа супата!”.
Връщайки обаче лентата назад и съпоставяйки онези три мача със следващите години, ще видим, че онзи отбор от 1996 г. е постигнал нещо много голямо. Затова е безпристрастната статистика, която най-точно оценява какво наистина се е случило.