Близнаците от „Марек” разказват играта на „Байерн Мюнхен”

Близнаците Иван и Венцислав Петрови са сред звездите на „Марек” от втората половина на 70-те години на миналия век. Те са юноши на „Левски”, но намират своето призвание в тъкмо дупнишкия отбор, където играят от 1976 до 1982 г. Иван има 136 мача и 61 гола в „А” група, брат му е със 166 мача и 46 гола. 

Иван е типичен център-нападател с мощен шут, перфектен при играта с глава. Тандемът му с Венцислав подлудява противниковите отбори, които на всичко отгоре се ошашавяха при появата на близнаците и често не знаеха кой стои срещу тях. Двамата красиви и снажни мъже са движеща сила и в занменития двубой на 2 ноември 1977 г., когато Марек постига историческа победа над колоса в световния футбол Байерн Мюнхен. Пред рекордните за мащабите на Дупница 35 000 зрители на стадион Бончук, Марек побеждава с 2:0 трикратния европейски клубен шампион Байерн.

Невижданият героизъм се сътворява от един малък клуб, който доказва максимата, че на терена винаги излизат 11 срещу 11 и победата е непредсказуема.
Първият двубой е на Олимпийския стадион в Мюнхен и резонно завършва с класически успех на домакините с 3:0. Това предопределя ваканционното настроение на баварците, които пристигат на 2 ноември в България, за да узаконят сигурното си продължаване напред в турнира за Купата на УЕФА. Но те дори не подозират, че ги очаква футболен ад. Първите им впечатления предизвикват у тях мощен културен шок. Дупница, тогава Станке Димитров, по онова време не е чак толкова уютно място. „Преди двубоя един германец дошъл в Дупница на разузнаване – разказва Венцислав Петров. – Като видял олющената ни съблекалня, се хванал за главата. Питал домакина: „Господине, Герд Мюлер тук ли ще трябва да се изкъпе?!”. Нашият му отвърнал троснато: „Епа, он като не сака да се къпе, че си оди мръсен”.
Баварците бързо се досетили, че им предстои сериозно изпитание срещу напълно непредсказуем съперник. Срещу тим, който не се съобразява нито с имената, нито с екипите, нито с физиономиите на многократните шампиони. Отбор, за който няма значение дали срещу него е местният враг Велбъжд, или един от най-славните клубове в света.

Заради мача, денят е обявен за почивен за целия град. Двубоят е насрочен за 15:00 часа, но още преди обяд стадионът е пълен с 35 хиляди фенове. Хора се качват къде ли не, клоните на дърветата служат за седалки. От Югославия пристигат над 2000 души заради Бранко Облак. Словенецът е един от първите играчи на социалистическия блок, които е пуснат да играе на Запад. В състава на Байерн личат имената на звездите – Герд Мюлер, Георг Шварценбек, Карл-Хайнц Румениге и Аугенталер.
И от първата минута играчите на Марек заличават колосалната разлика в класите. Поемат инициативата, плетат комбинации, атакуват безспирно, редят положение след положение пред вратата на футболната икона Сеп Майер. Още в 4-ата минута удар с глава на Венцислав Петров среща гредата. Гостите рядко преминават в настъпление, но действията им са апатични и безопасни за вратаря Стоянов и защитата пред него. А пред тяхната врата ври и кипи и се удрят греди.
Първият гол за „Марек” идва в 37- ата минута, когато единият от двамата близнаци Петрови – Иван, засича топката в мрежата.
Един гол вече е върнат, остават още два. Само 5 минути по-късно местната знаменитост Сашо Паргов сътворява изпълнение за историята. С воле от границата на наказателното поле намира горния ляв ъгъл на баварската врата. Майер е безпомощен пред това уникално изпълнение. Резултатът вече е 2:0, а до подвига остава само още едно попадение. До края на полувремето натискът продължава със страшна сила, но развръзката остава за вторите 45 минути. На почивката „белите“ от Байерн се прибират угрижени с лоши очаквания след двата нокдауна.

Прогнозите, че Байерн ще се съвземе и ще постави нахалните домакини на мястото им, не се оправдават. И през втората част картината се повтаря. Кулминацията настъпва 15 минути преди края, когато двамата близнаци сътворяват фирмена комбинация и ударът на Венцислав с глава среща гредата. Невиждан малшанс, защото ситуацията е изиграна перфектно. Байерн все пак оцелява по чудо, но Марек е направил своя мач за историята, който ще се помни завинаги.
Братя Петрови многократно поставят на изпитание баварската отбрана, а комбинациите им с глава всяват паника сред защитниците. „Изобщо не ни пукаше от „Байерн” – спомня си Иван. – Да не би те да са с по 4 крака и 4 ръце?”.

„Понеже сме като две капки вода, защитниците се объркваха – продължава Венцислав.- Трудно им беше да ни различават, особено при корнерите, защото играехме много добре с глава. Защитниците ни гледаха в лицата и се чудеха кой на кого е човек. Аз си правех майтап с тях – обръщах гърба, за да видят номера, и да се ориентират”.
След мача държавата подарява на всеки футболист на Марек по един часовник “Ракета” и дипломатическо куфарче.