Спомени от соца: Редяхме се на опашки за хляб, чушки, дрехи и кецове  

В последно време все по-често се усеща носталгията по социализма. И най-вече по евтинията. Няма да се спирам на празните магазини и на показните магазини от онова време. Няма да коментирам това, че тези, които ги мъчи носталгията, сигурно са живели охолно и са се тъпчели до пръсване. Ще се опитам да ви обясня защо социализмът отиде в небитието.

Завършваш висше образование и започваш работа. Заплата 135 лева. На ден 6,14 лв. На час 77 стотинки.

Хлябът беше 15 стотинки. Редиш се на опашка, защото може да свърши. Стоиш на нея половин час. Простата сметка показва, че хлябът вече е 15+38,5=53,5 стотинки. С една месечна заплата си купуваш 243 хляба.

После се редиш за месо. Цената му е 4 лева. Стоиш два часа и половина, и то струва вече 4+1,93=5,93 лв. С една месечна заплата си купуваш 22,765 килограма месо.

После се редиш на опашка за домати, чушки, дрехи, китайски кецове… После се редиш в бръснарницата, в баничарницата и в сладкарницата.

После се редиш на опашка за лека кола. 10 години. Цената на колата е 6500 лева. За десет години ти стъпва на 10х12х135+6500=22 700 лева.

Нема да ви смятам колко излизаше един апартамент, защото има опасност да изгоря лаптопа.

А най-простата сметка показва, че от висене по опашки нямаше кога да работим. А като не работим, няма как да ходим в магазина. Няма го и бръснарят. Ще е на опашката за месо. А месарят е на опашката пред бръснарницата.

Та това исках да ви кажа. Който разбрал, разбрал.

Хляб и зрелища. Хляб имаше. И зрелища имаше. По опашките. По телевизията една краварка зрелищно доеше от една крава 170 литра мляко. И мляко нямаше. Телешко имаше в „Балкантурист“. С гъби.
 
П. Стоянов