В девическата гимназия има „сифилист”?

Така е било някога: мъжът върви напред, ръцете – хванати на кръста отзад (чорбаджийската) или премятат божигробска броеница. А жената ситни след него, с детето в цедилото на гърба и бохча в ръцете...

Считало се, че учената жена създава само ядове на мъжа си, тъй че какво чудно, че първата българска гимназия е мъжка. Това е “Св. св. Кирил и Методий” в Болград, открита в 1858 г. А в 1872 г. е основана Априловската гимназия в Габрово, първата в границите на все още поробеното ни отечество, пак мъжка. Първата държавна (мъжка!) гимназия след Освобождението, в новата столица, е открита на 7 януари 1879 г. Осем месеца по-късно се появява и първата девическа гимназия (неин приемник е 7-о СОУ).

И макар че дотогава българката неведнъж е доказвала, че е не по-малко ученолюбива от мъжете, на приемните изпити за „кратки познания” се явяват едва 39 момичета от цяла България.

Приемат 30 – за първи и втори клас (днешни осми и девети клас). Не става дума за материални възможности, а по-скоро за традиционната боязън за женското чедо – дали няма да му се случи нещо лошо, като се откъсне от полите на майка си и от строгия поглед на тейко си...
Защото

на женската рожба в някогашна България са гледали като на „стока за продан” – излезе ли й име, че е „развалена” – край,

няма да се омъжи и ще тегне на издръжката на родителите си докрай.

Пък и дамското образование служело най-вече за да станат жените отлични домакини и добри майки, а не да работят навън. Изключение: учителството, най-приличната и достойна за жената професия, главно в началното училище и в т.нар. забавачници. Кандидатките са на различна възраст и с различна подготовка дотогава. Сред приетите девойчета най-много са калоферки – пет, от Свищов и Ихтиман – по три. От София – четири! Общо от 17 селища в страната има кандидат-гимназистки, а също и една от Кишинев, няколко от “поробените земи” в Македония и една сръбкиня. Повечето от половината момичета са правителствени стипендиантки.

Ама къде да им се намери сграда за училище? По това време София е с около 3 хиляди къщи, почти всички еднокатни и кирпичени. Дори министерствата по едно време се помещават в една сграда, доволно паянтова, за която Иречек разказва с хумор, че „... вентилацията... е извънредна. Често през целата зима стояхме в стаята облечени с палта и писахме с ръкавици на ръце. Когато се топи снега, водата през потона капе в стаята”. Дворецът на Ал. Батенберг е по-скоро по-голяма къща, където всеки минувач може да надникне през прозорците.
 
За девическата гимназия приспособяват две турски постройки
 
срещу Градската градина – неугледни и занемарени, но с “чудно хубава” градина и каменна чешма в нея с три чучура. Учебните предмети в новосъздаденото училище са десет. Да изпълнява длъжността “инспектор” (директор) е изпратен чиновник от Министерството на народното просвещение. Ето какво казва един летописец от това време: “Липсваха жреците на новосъздадения храм... И възложи се не на друг, а на негово благоговейнство протойерей Тодор Г. Митов да открие гимназията като подинспектор. Така изповедникът на Васил Левски се зае и с уредбата на “ учителската женска гимназия”. Поп Тодор преподава Закон Божи и география. А с часовете по рисуване се ангажира чешкият инженер Георги (Иржи) Прошек, личен познат на Левски, активен участник в нашето освободително движение, а после и участник в стопанското изграждане на държавата ни. Твърди се, че понякога, когато той отсъства, в часовете му влиза да го замести съпругата му Анна Роубалова – висококултурна жена, която не само рисува, но и пее, свири на пиано.

Новото училище се сдобива с три учителки, три Марии. Мария Юрданова - Каракулакова преподава ръкоделие: кроене, шиене, плетене. Това е главен предмет, защото ученичките трябва да учат неща, които ще им послужат в семейния живот. Мария Касабова е “началница” на пансиона и преподавателка по френски език. Родена е в семейство на български емигранти в Букурещ. Взискателна, строга, тя “държи всичко в ред и чисто”, поради което прислугата недоволства. Съпруга е на Иван Касабов – учител, публицист, участник в освободителното движение, а след Освобождението – прокурор и ревностен книжовник. Мария Шешеджиева преподава български език, аритметика и краснопис. Нейната ученичка Ана Велкова, бъдещата Ана Карима, си спомня, че именно тя е развила у нея “потребността от четене” и по този начин я е тласнала към писателството.

Първата учебна година завършва с “явен изпит”. През следващата година се появява и трети клас, назначени са още три учителки. Ще минат още две години и училището ще стигне до пети специален педагогически клас. За първи път се провежда зрелостен изпит, като с “тържествен акт” 12 ученички получават свидетелства и награди в книги.

Запазено е името на първата ученичка, която получава „педагогическа” диплома - Жана Петрова Стоянович,

тя после следва в Женева и се връща, за да учителства в „своята” гимназия - 32 години! През учебната 1884-1885 г. тук преподава Екатерина Каравелова, завършила прочута московска гимназия със златен медал. По това време е на 24 г., но вече блести с преждевременна зрелост и достойнство. За нея това не е първата месторабота – тя се омъжва именно като учителка в Русе, едва на 17 години.

Г-жа Каравелова се отказва от заплатата си, защото е “премиерша” – жест, на който и днес мнозина биха цъкали с език. След време в гимназията се появява предметът “гимнастика” – нечувано занимание за девици! Не се знае с какви облекла са влизали в часовете по гимнастика девойките, навярно това са били специални костюми, които покриват плътно и краката, и ръцете, като първите бански. Пак за здраве и хармония на момичешките тела въвеждат танци – нали това са бъдещите дами на висшето ни общество! Изучават се чужди езици (френски, немски, английски, руски, латински и гръцки), пиано, „възпитание”. Позволяват на момичетата по-дамско облекло, дори и ръкавици, за да имат самочувствие. И все пак,

според правилника, роклята трябва да е семпла, без никакви гарнитури, отгоре – черна престилка с презрамки, шапка тъмносиня или бяла сламена, украсена с една панделка

в цвета на роклята. Роклите на по-големите трябвало да стигнат до края на глезена, да се виждат само обувките. По-малките носели рокли до прасеца. Били забранени бижута, освен обеци, но и те – „да не са луксозни”. На гимназистките било забранено да скитат из града без родители след 8 часа през лятото и след 6 часа през зимата. Строго забранено било посещаването на балове, кръчми и шантани, а за концерти и театър се искало разрешение.
Всичко това се наблюдавало от обществото и с интерес, и с известно раздразнение, неодобрение, завист. Клюки, измислици и недоброжелателни приказки шетат из града. “Клика от няколко любители на народната просвета”, както казва един вестник, пуска слуха, че в гимназията има “сифилист”. Прави се проверка, за която по-късно признават: “нищо не излезе”. Виден адвокат, френски възпитаник и министър на правосъдието, си позволява да каже в разговор: за какво е толкова наука за жените,
 
женските гимназии са за разврат...
 
Девическата гимназия дава няколко поколения даровити и амбициозни българки, горещо “ожидани” от високопоставените ергени, струпани главно в столицата. За съжаление, след женитбата повечето образовани момичета отказват да продължат образованието си, дотук стига нашето разкрепостяване в нравите. Чак след 1901 г., когато девическите гимназии стават седмокласни, като мъжките, българките могат да кандидатстват в Софийския университет.

През първите години на ХХ век софийската девическа гимназия има вече известност и престиж, за 50-годишнината на училището се отчитат 12 хиляди дипломирани. Сред тях са Дора Габе, Ана Карима, Мара Белчева, Елисавета Багряна, Константина Ил. Пейчиновска (която ще дари къщата си на общината с изричната воля приходите да отиват за безплатна ученическа трапезария към любимото й училище и курсове по готварство).

Петя ИВАНОВА