На 18 септември големият актьор и любимец на публиката Павел Поппандов чества 75-и юбилей. Звездата от „Оркестър без име“, „Равновесие“, „Вчера“, „Лавина“, „Мъжки времена“, „Матриархат“, „Щурец в ухото“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ ще отбележи празника само в тесен семеен кръг. Не мога да си позволя да събера повече хора заради пандемичната обстановка, признава той.
Всички почитатели на Поппандов могат да научат любопитни факти за кариерата и личния му живот в бестселъра „Значи съм живял. Автобиография“ (издателство „Милениум“), който продължава да жъне успех на книжния пазар. Забележителното четиво припомня славни епизоди от историята на актьора, свързани с „Клуб НЛО“, Трендафил Акациев, както и от снимките на десетки филмови класики.
Книгата е посветена на всички големи личности, с които Поппандов се е срещал в богатата си творческа кариера – актьори, режисьори и сценаристи, драматурзи, сред които Валери Петров, Недялко Йорданов, Людмил Кирков, Методи Андонов, Велко Кънев, Тодор Колев, Кирил Господинов, Георги Калоянчев, Пепа Николова, та дори и световната киноикона Клаудия Кардинале, с която също е снимал.
- Г-н Поппандов, навършвате 75 години, как се чувствате преди юбилея?
- Не се чувствам комфортно. Потиснат съм. Сестра ми е възрастна, не е добре. Внучките са единственият ми светъл лъч, който ме държи буден.
Но искам да кажа друго. Станислав Стратиев на 9 септември щеше да навърши 80 години. Един не се сети да напише нещо в негова памет! Вълнуват се от Черната Златка, Русата Златка... Никой не го интересува нищо, интересуват ги само пари. Единствено Олег Ковачев направи документален филм за Стратиев, който БНТ излъчи. И това беше. Забравяме големите си творци. Това значи, че изобщо не сме ги почитали.
- Все пак как ще отпразнувате вашия юбилей?
- Никак няма да празнувам. Просто не мога да поканя хора. Е, с най-близките, разбира се, ще се видим. Но това, което ми се искаше да се случи, няма как да стане. Обадиха ми се от кино „Одеон“ (но не и от Съюза на филмовите дейци!) и искаха да направят прожекции на някои от моите филми пред публика. Но не мога да си позволя такова нещо. Как ще вкарам хората в един салон. Да стоят през ред, през трима, през двама, през пет. Не желая такова нещо. Не е човешко, не е сериозно. За 70-годишнината ми направих моноспектакъл на Трендафил Акациев и беше съвсем различно, с много публика, след това се събрахме с приятели. Сега не мога да го направя от страх. На всичко отгоре нямам и подходящото настроение. При тия свинщини, които стават в нашия живот, да не говорим за пандемията. Отказах се да снимам филм – от страх. Защото трябваше да отида в провинцията, а знам, че в кинопродукциите е много пренаселено.
- Все още ли сте в паника от коронавируса?
- Не съм в паника, аз съм ваксиниран. Но просто си давам ясна сметка за какво става дума. И не желая по никой начин да завърша в интензивно отделение.
- Как смятате, служебното правителство справя ли се с предизвикателствата на пандемията?
- Българският тъпак не може да вдене, че не служебните, не предните министри, а който и да е и каквито и мерки да се предприемат, никой не иска да се съобразява с тях. Всеки си мисли за бизнеса и т. н. Мой колега коронавирусът го удари в гръбначния стълб, обездвижен е от 6 месеца и е 45 килограма, на смъртно легло. Знаят ли те за какво става дума. Вижте какво правят гърците, вземете дори и Косово. И винаги е имало протести. Просто така е устроен човек. Но в крайна сметка, ако си приел риска за собственото си здраве, не можеш да подлагаш на риск околните.
- Как минава ежедневието на звездата от „Оркестър без име“ и „Равновесие“ сега?
- Занимавам се с какво ли не. Наближава зимата, дърва си подготвям, едно-друго. Битови неща. Ходя при сестра ми, грижа се за нея. И това е. Чета стари книги. Сега пак страшно ме разтърси „Българският модел“ на Станислав Стратиев. Той го написа преди 25 години. Не може 25 години да е едно и също. Даже по-лошо става. Защото тогава все пак имаше надежда. Сега тази надежда е тотално убита.
- Кой я уби?
- Убиха я българските псевдополитици. Негодници, нагаждачи, които искат, ако може, да пуснат корени в тоя пусти парламент, това им е мечтата. Слушам го Йордан Цонев, той бил правил 30 години бюджет и не знам си какво си. Ти си келнер, бе, какъв бюджет ще ми направиш. Келнер! От келнер той стана депутат и не мърда оттам. Ама само той да е.
- Бил много добър бюджетар?
- Е, да, с химикалката зад ухото и: „Какво имахте вие? Мешана скара, две бири и една салата. Ама имате и една ракия като за мен, нали разбирате...“.
- Вие как се справяте в битов план, стига ли ви пенсията?
- Да. Всеки иска по-висока, но като не може, не може. Надявам се сега при тези нови корекции, които ще направят, действително да има някаква правда. Защото не може сестра ми, която е лекувала цял живот деца, да е с един-два лева над този минимум, към който се дава добавка. Не са само артистите, не са само певците, има лекари, има учители, има хора, чиито професии са трудно заблежими. Но без тях не може.
- Сега всички ще получават добавка от 120 лв. до Нова година.
- Добре, това е хубаво. Похвално. Но нали се сещате каква добавка ни готви КЕВР?!
- Г-н Поппандов, как се чувствате в държава, в която Слави Трифонов и чалгата станаха първа политическа сила?
- Каква първа политическа сила? На тоя ще му кажа само едно: Един път стомна за вода, два пъти стомна за вода, третия път като отиде – изворът е пресъхнал.
- На вас не ви ли е обидно Слави Трифонов да управлява, всички да чакат какво ще каже той от фейсбук?
- То не е обидно, то е скверно. Не желая на този да му споменавам името.
- Е, да, хората от т. нар. интелигенция не смеят да му споменат името, а забравихме ли каква беше ролята на интелигенцията все пак?
- Каква интелигенция, това е псевдоинтелигенция.
- Провали ли се Трифонов след летящия си старт?
- Той поначало се е провалил. Той не става за нищо. След като си позволи да излъже толкова хора. И толкова по-зле за тези, които са се излъгали. Да попитам още нещо неговите поддръжници. Той като е патриот и загрижен за пенсионерите, къде е регистрирана неговата фирма. Дали не беше на остров Тамбукту? И плаща ли данъци в България?
- Има ли политик, който е спечелил вашето доверие?
- Има, но няма да го напишете. Румен Радев. Следя му поведението, запознах се лично с него, имах възможност да разговарям час и половина. Но не за политика, а за здравеопазване, образование, култура. Как е специализирал в САЩ и е станал един от най-добрите пилоти. От 40 души е на седмо място. Там изпитват не само летателните им качества, но и комуникативност, интелигентност и пр. И той е на седмо място! А тези 40 души не са хванати от гората, а са елитни пилоти, които, за да бъдат там и да завършат своето допълнително обучение, трябва да са хора с качества. Освен това ми прави впечатление със своята сдържаност, той никога не употребява каруцарски език, всичките му речи са съдържателни, без клишета. Не мога да не вярвам на такъв човек.
Разбира се, имаше и други политици, достойни за уважение, които, за голямо съжаление, си отидоха. Президентът Желев и Петър Дертлиев. Хора, които познавах лично и мога да преценя колко струват. Покрай моята професия, актьорската, и натрупания житейски опит мисля, че съм си изградил тази способност да мога да преценявам хората.
- Какво би казал Трендафил Акациев за днешна България?
- Ще перифразирам една от точките от кметската кампания на Трендафил Акациев от 1995 г. Оригиналът беше:
Всички дядовци и баби
Всички социално слаби
Ще пътуват еднократно
до „Орландовци“ безплатно.
Сега само ще променя финала и ще кажа:
Ще пътуват еднократно
до „Орландовци“, но не безплатно!
- Споменахте, че наскоро сте отказали покана за филм, а кой е последният, който снимахте?
- „В кръг“ на Стефан Командарев.
- Вие сте взискателен към предложенията, а през последните години често снимате с Командарев („Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“).
- Естествено, той е прекрасен режисьор. Много ми напомня за Людмил Кирков. Има един прекрасен колектив и най-важното е, че на снимачния терен мирише на кино, цари спокойна атмосфера, иска ти се да правиш нещо, да дадеш още и още. Да не говорим за това, че сега киното ползва една уникална привилегия, има страшно предимство. Снима се на видео, можеш веднага да видиш какво си направил и да коригираш, ако откриеш грешка. Преди всичко се снимаше един ден – три дубъла, материалът отива в лабораторията и няма поправителен изпит. Затова тази професия е много особена и трябва да бъдеш на ниво, концентриран, в кондиция.
- А сега виждате ли такива качества у младите актьори, с които снимате?
- Има, разбира се, че има. Ето сега ми стана жал за Зуека. Четох му интервюто, той отиде да живее в Испания. Защо отива в Испания? Той отговаря – защото в тази държава не се спазват законите, шири се корупция...
- Той не пя ли чака-рака песни едно време със Слави Трифонов?
- Е, добре, но този човек не е стоял на едно място. Развивал се е. Погледнете, във всичките филми на Стефан Командарев той играе много добре. Занимаваше се и с театър. Е, успял е да открие вероятно начин за лесно печелене на пари. Негова си работа. Но така или иначе си е артист.
- Споменахте Людмил Кирков. Кой си остава за вас най-важният филм в кариерата ви?
- Казвал съм го – това е „Равновесие“. Това, с което се отличаваше Людмил Кирков, най-важното, бе неговият собствен почерк. Той правеше български филми. Той не имитираше американци, французи, италианци, руснаци или който и да било. Той си пишеше със собствената ръка и собствения си почерк своите филми. И неслучайно направи тандем със Станислав Стратиев. Защото Стратиев беше човек придирчив. И след като е преценил и оценил качествата на Людмил Кирков, той му се е доверил, както и Людмил на него. И направиха три чудесни филма: „Кратко слънце“, „Оркестър без име“ и „Равновесие“. И те се помнят. Щяха да направят и четвърти – „Оркестър без име 2“ и сценарият е прекрасен, но, за жалост, Людмил си отиде много рано.
Все още няма коментари