Данчо Лечков: Преди мача с Германия на САЩ'94 черпих до 5 сутринта за рождения ми ден    

10 юли 1994 г., Ню Йорк. На "Джайънтс Стейдиъм" един футболен колос - Германия, свежда глава пред скромна България. Четата на Димитър Пенев побеждава с 2:1 Бундестима с головете на Христо Стоичков и Йордан Лечков и се класира на полуфиналите на Мондиала.

Противно на всички правила за спортна дисциплина, последните часове преди този съдбовен за българския футбол миг протичат по начин, след който според футболната логика лъвовете би трябвало да претърпят същинска катастрофа срещу Германия. Вечерта на предния ден, 9 юли, Данчо Лечков събира съотборниците си на разточително празненство, а поводът е рожденият му ден. 

"94-та беше много емоционална година. Ден преди прословутия мач се повеселихме здраво, както се казва с "ония три неща". За мен животът генерално е една шега - това е моето възприятие. Човек не трябва да се взима насериозно. Заради това, че всички от отбора бяхме големи фигури в страните, в които играехме, бяхме уверени в своите възможности. Затова си позволихме онзи купон. Легнахме си в 4-5 сутринта. Но това си беше нормално. Защото или можеш, или не можеш. А и германците така или иначе ни бяха подценили", припомни си за славното американско лято Лечков пред Би Ти Ви.

След гола му във вратата на Бодо Илгнер, Лече става персона нон грата в Германия, където в онзи момент играе за Хамбургер. "Отстраних световния шампион - не е малко... Останахме със смейството ми в Германия, само защото бяхме много добре устроени. Но от днешна гледна точка, отчитам това като грешка. Защото след този мач аз вече не бях добре приет в Германия. Все едно не съществувах. И до ден-днешен германците са настроени срещу мен", добави Лечков.

Бронзовият медалист от САЩ'94 в момента се е отдал на градинарство. Отглежда билки - мента, мащерки, копае картофи и обгрижва лехи с домати. Тази година обаче реколтата му няма да е достатъчно щедра.