Ванча Дойчева: Ще играя, докато сцената ми носи трепетно очакване 

 
Култовата актриса Ванча Дойчевае родена в София в семейството на писателя Любомир Дойчев. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски със Сарафовска стипендия за отличен успех. Има над 250 роли в театъра, киното, телевизионния и радиотеатъра.

Неин съпруг бе именитият ортопед проф. д-р Димитър Шойлев, с когото имат дъщеря Анна.

Сред по-известните роли на Ванча Дойчева в театъра са Рада Госпожина в "Под игото" и Казаларската царица в едноименната пиеса по Вазов, Грушенка в "Братя Карамазови" по Достоевски, Дездемона в "Отело" и Регана в "Крал Лир" на Шекспир, “Лизистрата” в едноименната комедия на Аристофан, Елена в "Деца на слънцето" от Горки, Адела в "Домът на Бернарда Алба" на Лорка, Инес в "Почивка в Арко Ирис" на Димитър Димов, Мег в "Бившата мис на малкия град" от Макдона, Савина в "Елегия" на Павловски, Еленка в "Почивен ден" на Камен Донев...
„С мъжа ми, проф. Димитър Шойлев, имахме щастието да се срещаме с хора, за които само сме чели по списанията, разказва известната актриса Ванча Дойчева. И поясни: Бяхме близки приятели с Херберт фон Караян. А един ден звъни телефонът и някаква жена на английски ми казва: Обажда се Каролин от Монако, искам да се посъветвам с д-р Шойлефф.

Занемях и изстинах! Казвам му на Митко, че принцесата го търси, а той не може да повярва и пита коя. Препоръката била от Караян - вилите им били в съседство.

С Митко бяхме като двете половини на една ябълка. А бяхме млади и красиви.
За всяка жена красотата трябва да бъде „оръжие”. Особено за актрисата, която през вечер е на сцената пред погледите на стотици хора
Само че зависи как ще се ползва това „оръжие”, за да не се превърне то в нейно „наказание”.
Днес някои хубавици са готови на всичко, за да имат лъскави дрехи и бижута, скъпи коли и далечни пътувания.

Връзките им са краткотрайни и понякога пагубни за тях самите. В гонене на лукса те похабяват ценни години по барове и кръчми, по мотели и дискотеки.

Съжалявам тези момичета, защото те не познават истинската любов, бързо повяхват и са нещастни. Физическата красота е преходна. Важно е да откриеш духовната красота в даден човек. Аз съм щастлива, че съм живяла сред красиви и достойни хора, които много са ме обичали. А днес се радвам на любовта на децата и внуците си, радвам се на уважението на публиката.

Съпругът ми проф. Димитър Шойлев на 24 април 2015г. щеше да навърши 75 г., но почина. Замислих се, че повечето важни събития са ни се случвали все през пролетните месеци. Моят рожден ден е на 23.04, Януш - синът на Митко, също е роден през април, а дъщеря ни Ани - през май.

През тези месеци сякаш разцъфвахме и ние заедно с природата - разхождахме се с кучетата, пътувахме извън София и се чувствахме по-млади, по-жизнени, по-силни духом, по-влюбени..., и то през всичките 38 г. на нашия щастлив брак.

Мъчително ми е, че през всичките 38 г. на нашия брак професорът всяка вечер ме чакаше след представление.

Липсва ми и все очаквам да го видя как стои под прозореца на гримьорната с Анчето или с кученцата пред служебния вход.
Голямата ми радост е, че имам вече внук, но остана болката от това, че Митко не доживя да види Юлиан, въпреки че го чакаше. Децата, племенниците ми, внучето и професията осмислят дните ми.
Макар и пенсионирана, играя в театъра, докато съм здрава и докато усещам трепетното очакване преди всяко мое излизане на сцената, което не се е променило през годините.

В Народния театър бях почти 60 г. За първи път играх в “Под игото”, когато бях на 9.

През цялото си детство съм участвала в различни пиеси. Но стажът ми, откакто съм назначена, се води близо 45 г. Вътрешно бях подготвена за пенсионирането, а и то стана с мое съгласие, дори датата бяхме уговорили. Съвсем естествено е да освободя място в театъра за по-млади колеги. Моят скъп приятел Никола Анастасов ме успокои: Мила Ванча, мене ме пенсионираха преди 15 години, а аз все още играя.