Ивайло Калфин, вицепремиер: Над 1 млн. пенсионери ще вземат пари за Коледа   

Ивайло Калфин е вицепремиер и социален министър в правителството на Бойко Борисов. Бивш евродепутат през 2009-2014 г., избран от квотата на БСП. Бил е зам. министър-председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев, както и кандидат за президент с подгласник Стефан Данаилов. На изборите за Европейски парламент през 2014 г. беше водач на кандидатдепутатската листа на АБВ. Народен представител е в 43-тото Народно събрание.
 
 
 
- Г-н вицепремиер, вие сте бивш външен министър на България и политик, реализиран в Брюксел, сбърка ли  Европа и къде, че да се стигне до окървавения Париж?
 
- Европа сбърка в реакцията си. Въобще цялата тема, свързана с войната в Сирия, с процесите в Близкия изток, има дълбоки корени и Европа би трябвало да играе доста по-активна роля в регулирането на тия процеси. От Северна Африка и от Близкия изток тръгват всички проблеми, свързани с тероризма и неговото подклаждане. Там би трябвало да се търси коренът на европейските грешки. И другият проблем е, че в Европа, даже в богатите страни, започват да се създават гета на хора, които се чувстват изолирани. Хора, които не само живеят в собствен свят, но и се стараят всички останали да приемат техните правила. 
 
- Как виждате развитието на тези процеси в перспектива?
 
- Развитието на ситуацията неизбежно ще мине през укрепването на мерките за сигурност. Но само мерките за сигурност не решават проблема. Тези общности, които вече второ, трето поколение са родени във Франция, в Германия, в Белгия, очевидно, че трябва да приемат правилата на страните, в които живеят.
 
- Кои наши пенсионери и по какви критерии ще получат коледни добавки с гласуваните от кабинета 51 млн. лева?
 
- Както и досега, добавки по 40 лв. ще получат пенсионерите с най-ниски доходи. Границата този път е малко повишена – тя е 300 лева. Това е определената за следващата година линия на бедност. 1 275 000 души би трябвало да получат коледни добавки. Знам, че има хора, които казват: „Ама ние сме на границата, защо само част от пенсионерите ги получават?”. Нека да приемем това като социална помощ. Тя, за съжаление, не е увеличение на пенсията. Тя се дава еднократно в годината, ако има пари в бюджета.
 
- Има ли известно противопоставяне на българските пенсионери и бежанците заради сумите, които се отделят за тях?
 
- Много се нервирах на тези спекулативни числа, които се показваха и които сравняваха разходите за едно куче, разходите в приют, разходите за бежанец и парите за пенсионери. Първо, това са неверни числа, но и самият принцип на сравняване е абсурден. В момента за бежанците безспорно се харчат пари от българския бюджет, но те са малко. Ние виждаме, че бежанците нямат интерес да остават тук, да се интегрират и да получават социални помощи. В България социални помощи получава някой, който е регистриран в Бюрото по труда. Има около 100 такива регистрирани бежанци. Това, че държавата ни прави разходи за тяхното първоначално настаняване, за тези, които влязат и не са заловени като незаконни имигранти, е по-добре, отколкото те да ходят по улиците и да не знаем къде живеят и какво правят. За обществото е по-добре тези хора да бъдат под контрол.
 
- Защо отново се скъса комуникацията в кабинета – примерно между Владислав Горанов и колежката ви Румяна Бъчварова, та полицаите излязоха по улиците?
 
- Скъса се комуникацията не в кабинета, а комуникацията между кабинета и заинтересуваните от сектор „Сигурност”. Става дума за реформа, за която се говори отдавна. Повече от пет месеца действа Законът за промените в Кодекса за социално осигуряване, който възложи до януари 2016 г. силовите ведомства да предложат разбивка за различните видове труд и професии. Така че това е нещо очаквано. Очевидно, в желанието си да подтикне и да даде по-силен старт на промените в тези сектори, министърът на финансите Владислав Горанов включи един текст в проектозакона за държавния бюджет. Мисля, че това беше неудачно действие. Не става дума за съдържанието. Ето, сега всичко се успокои, има и преговори. Не трябва да държим хората в несигурност.
 
- Каква реформа се гарантира в МВР и армията с орязването на социалните компенсации за служителите в системата?
 
- Логиката е чисто финансова, разбира се - на министъра на финансите, че това ще освободи ресурс, който да бъде инвестиран в оборудване, техника и условия на труд. Но освен от финансова част, всяка система има и нужда да изпълнява съответната си функция. Така че това, което сега се случва в преговорите с представителите на тези ведомства, правилният път е да видим какво искаме да направим така, че тази система да работи  и да удовлетворява очакванията на обществото, и след това да се занимаваме с финансирането. 
 
- Какво се случва в ТЕЛК, защо лекарите напускат масово, как ще се гарантира нормалната работа на комисиите?
 
- Лекари напускат, защото според закона, когато съдът отмени решение на ТЕЛК за изплащане на пенсия, то се удържа от заплатите им. Тук трябва да се направи уточнението, че съдът се произнася по процедурата, но не и по медицинската преценка на лекарите. Друг проблем е, че това са лекари с квалификация, но не им се позволява да работят на друго място. Затова те са малко на брой и процесът в комисиите е бавен. В частта по удостоверяване на нетрудоспособност телковете са към Министерството на здравеопазването и то трябва да реши какво да прави. Според мен има достатъчно възможности, така че да се увеличат и доходите, и възможностите за работа.
 
- Ще останат ли пациентите без комисии, докато се решават проблемите?
 
- Не. Няма да ги оставим.
 
 - Анахронизъм ли са класовете за прослужено време и посягането на тях няма ли да предизвика пореден трус в обществото?
 
- Очевидно е, че този трус се появява. Има много остра реакция и от страна на синдикатите, след като бе предложено това да се случи със заплатите в МВР. Това е обяснимо. Действително заплатите не се намаляват, когато се изключи класът за прослужено време, но пък замръзват. И това се показва от опита преди няколко години, когато финансовият министър Дянков направи така с държавната администрация. Тези няколко години показват, че се получава диспропорция в заплащането. Млади специалисти взимат заплати, много близки до тези на хора с много опит. А и определени в бюджетната сфера заплати след това много трудно се променят. Преди да се въведе подходящ механизъм за предоговаряне на заплатите и индексация всяка година, не е добре да се говори за отпадане на класа.
 
 - Не е ли рискова за „здравето” на кабинета тежката преса, която се налага върху гражданите. Имам предвид различни данъци и такси – уикенд, винетки... И то веднага след местните избори?
 
- Да. Сигурно, ако се беше случило преди изборите, някой щеше да се притесни повече. Има неща, които трябва да се направят. Данъчната политика не може да се налага насила. Правителството трябва да носи отговорност за нея. Има системи, които трябва да се издържат. Винетките не са увеличавани от осем години, а пътната ни мрежа се подобри. Ако не се увеличат винетките, трябва да се увеличат данъците. Ако се увеличат данъците, това ще е за всеки, не само за този, който си ползва автомобила. Разбира се, с колко точно да се увеличат и как да се увеличат, надявам се министър Павлова максимално прозрачно да извади разчети. Виждам обаче, че голяма част от измененията в данъците се пускат, а след това се прибират. Според мен това не е добра политика. Така се създава нервност в обществото и хората нямат усещането за стабилност.
 
- Каква е политическата ви оценка за тези избори – начина, по който бяха произведени и резултатите от тях?
 
- Изборите бяха безобразни. Видяхме сцени, особено в „Арена Армеец”, които не сме виждали и в 90-те години, когато се учехме да правим избори. На страшно много места се видяха подправени протоколи. Работа на политиците е да се направят законови промени, но не може да има такава подигравка с гласовете на хората.
 
- Лидерът ви в АБВ Георги Първанов вече даде категорична заявка, че партията ще се бори за победа на президентските избори. Вашето име в кандидатската двойка ли е?
 
- Не. Мисля, че дадох дълга си към президентските избори в предния мандат.
 
- В анализа за изборните резултати на левицата бе казано, че тя е ударила дъното и са належащи безусловни преговори. Ще се случи ли среща Първанов-Миков?
 
- Трябва да питате г-н Миков, който очевидно отказва, и то от доста месеци. За съжаление БСП продължава със същата политика, която имаше при предишното ръководство, с отстрелване на вътрешни и външни врагове и никакво желание за диалог.