101-годишният Нури Шабан: Винаги гласувам – този път ми донесоха урната вкъщи

Докато и на тези избори сред повечето от младите цареше пълна летаргия и дори не си направиха труда да сe мръднат от кръчмата до избирателната секция, 101-годишният Нури Шабан от с. Габрово, община Черноочене, област Кърджали, подаде заявление, след което гласува в подвижната местна секционна избирателна комисия за кмет и общински съветници. Пусна и гласа си за референдума.

Гражданска отговорност, съвест, навик или позиция – трудно е да се отговори. Но така дядо Нури се оказа най-старият избирател в Източните Родопи, отбеляза любопитната новина репортерът на „Над 55”.

„Откакто се помня, все съм гласувал, никога не съм стоял встрани от обществено-политическия живот на родината си. Може и да съм неграмотен, но нали слушам радио, гледам телевизия, как да остана изолиран и безучастен към всичко това, което се случва край мен. Знам, че моят глас ще наклони везните на управника, когото съм харесал, а ако си кютам у дома, той ще отиде директно при противника му. Разбрал съм уйдурмата, сиреч механизма на всеки вот”, майтапи се пред нашия човек столетникът.

Мъка му е, че едно време - накипрен и нагизден като младоженец, сам е отивал до урната, а сега не може

За него това си е било истинско събитие, като манифестация, но днес старите кокали го наболяват, и не само те, трудно се вдига от леглото, още по-трудно стига до софрата. Можел е на 25 октомври тази година въобще да не си пусне гласа – с неговия и без неговия, все тая, но щом има лична карта и се води там някъде в списъците, щом все още е с акъла си, вътрешният глас му подсказал, че трябва да бъде „активен”, по неговите думи.

„Роден съм на 15 януари 1914 г. в с. Габрово. В България

има само две селища с такова име – другото е градът на хумора и шегата, но и тук сме си все майтапчии

Смятах аз да бъда последният, но не би. Но едно да знаеш от мене, сине – колкото и да ти е „качествен” генът, колкото съдбата да ти е определила да живееш с орлите, на тези достолепни години няма ли кой да те обгрижва, поне веднъж в денонощието блага дума да чуеш, умираш преждевременно. Добре че са синът и снахата Юсеин и Калбие. Пиши го, та да знаят всички – с тяхната любов вече съм готов да посрещна Всевишния!”.
 
Георги АНДОНОВ, с. Черноочене, Кърджалийско