Златният гол на Туньо срещу Русия

Че Трифон Иванов е герой на българския футбол и макар вече да играе в небесния отбор, си остава безсмъртен – това го е заслужил с изявите си, с живота си. Головете в кариерата му не са един и два, но този на 10 септември 1997 г. на стадион „Васил Левски“ срещу Русия ще остане най-паметният.

Това е предпоследният ни мач от световните квалификации за Франция'98. Ситуацията в групата ни е такава, че на нашите им трябват три точки в предстоящите две срещи, докато „сборная“ се нуждае от четири. На двата отбора им остава да се срещнат един срещу друг в София и Москва. Гостите решават да пристигнат у нас на емблематичната дата 9 септември. Обикновено в онези времена мъжките отбори идват в комплект с младежките два дни преди мача. Селекционерът на „братушките“ Борис Игнатиев обаче урежда чартър, който да докара състава му ден по-късно. „Руснаците идват на 9 септември“, гръмва родната преса, правейки паралел с историческите събития от 1944 г.
Родните национали започват един по един да се прибират за мача по-рано. Христо Стоичков е посрещнат на аерогара София от десетки репортери. Тогава Камата изрича легендарната си фраза: „Преди руснаците са ни „освободили“, а сега ние ще ги освободим от световното“. От Мексико пристига Екзекутора на „петлите“ Емил Костадинов, който е в отлично настроение. Коща казва, че е готов отново да класира отбора на мондиал. Задава се и Трифон Иванов. „Във Виена изкарах лека настинка, но вече съм по-добре. Смятам, че е редно руснаците да паднат в София“, казва Туньо на летището.

Създава се обаче напрежение, когато журналистите започват да питат кой ще изпълнява фауловете ни. На предната среща с Израел ясно се вижда, че тарторите в отбора не могат да се разберат зад топката. „Срещу израелците Ицо искаше да бие всеки фаул, а знаете, че Балъков има вече 10 гола от фаул в Бундеслигата“, коментира Туньо.
„И да е имало търкания, вече няма. Спокойно, разбрали сме се. Ицо ще бие първа дузпа, аз - втора. Когато има фаул фронтално срещу вратата, ще изпълнявам аз, в другите случаи - Ицо“, гаси огъня Бала.

След края на мача руснаците, които не бяха лош отбор с играчи като Канчелскис, Коливанов и Алейничев, имаха претенции към чешкия рефер Вацлав Крондъл. Гостите претендират за две-три дузпи, които чехът им е спестил, както и за няколко фаула. Който е гледал мача, помни, че руснаците нямаха кой знае какво основание да се жалват от Крондъл.

Докато предния път, четири години по-рано в Париж, Костадинов е героят, то този път е Трифон Иванов. В 55-ата минута Стоичков получава топката вляво и без колебания я центрира към малкия пеналт, където като нападател се е появил играчът с №3 на гърба. Туньо е безкомпромисен с глава и „препарира“ руския страж – 1:0, и толкова. Реваншът в Москва вече е без значение, както и резултатът – 4:2 за домакините.