Не пуснали Начко при Гунди в „Левски”

Най-голямата легенда на столичния „Локомотив” безспорно е Атанас Михайлов – Начко, но в самия край на 60-те години на миналия век той искал да смени отбора. Това разказа „червено-черният” символ немного преди да дебютира на небесния терен.

Годината е 1969-а, когато от Партията решават да обединят тима от „Надежда” с този на „Славия” и да кръстят мутантчето „Железничарски спортен клуб „Славия”. Хаосът е пълен, първенството се доиграва с отбор по-малко, а в мътната вода Никола Котков успява да премине в „Левски”. Там играе големият му приятел Георги Аспарухов – Гунди, с когото от години търсят начин да придумат партийните началници да ги съберат при „сините”. Начко тогава, че и до смъртта си, живееше съвсем близо до стадиона на „буферите” и не е мислил да се разделя с отбора. Но обединението му идва в повече.

Към днешна дата феновете от онова време още спорят къде е искал да играе Начко – „Левски” или ЦСКА. След като Котака се спасява към „Герена”, става ясно, че другата звезда на тима трябва да иде при „червените”. Но докато се реши въпросът с Михайлов, над 100 000 фенове, безпрецедентно, събират подписка и властта е принудена след само година и половина да разформирова „белите сажди” и да върне идентичността на двата клуба. Така и „червено-черният” идол си остава в родния отбор.

„Това с обединението беше голяма глупост – разправяше Начко. – Истината е, че искахме с Котарака да направим трио с Георги Аспарухов – Гунди. ЦСКА – глупости! Не че там по онова време не играеха големи футболисти, но Гунди беше друга класа, не само на терена, но и като човек.”
И може би Начко Михайлов си остава в любимия отбор за добро. Той е във вихъра си през 70-те. Легендарната десетка обаче пропуска Мондиал'70 в Мексико заради травма. Това дава повод на наставника на ФРГ Хелмут Шьон, който следи изкъсо нашите, защото с германците сме в една група на световното, да заяви преди финалите: „България загуби най-силния си играч”.

Михайлов извежда „Локо” до титлата през 1978 г. След това „железничарите” пишат още златни страници в историята на клуба, когато през сезон 1979/80 г. достигат до 1/4-финал за Купата на УЕФА. Начко е неуловим за френския „Монако”, като на българска земя вкарва 4 гола на вратаря Жан-Люк Етори. Във Франция определят след този мач българския голмайстор като „Пушкаш на Балканите”. Тогава Михайлов получава и прякора Моначко, като му е предложен и изкусителен договор, за да заиграе в Лига 1, но не било писано.