Защо Ревизоро не получи политически „Оскар“    

Миналия петък парламентът стана свидетел на невиждано и незапомнено шоу в най-новата политическа история на тази изтормозена страна. Екоминистърът Емил Димитров-Ревизоро се появи пред депутатите и дръпна пред тях половинчасов монолог за състоянието на водите в България. Тази тирада много трудно може да бъде преразказана, защото приличаше на стенд-ъп шоу в нощен клуб, но ако се опитаме да я пресъздадем, ще се получи следното: Бургас, а и цялото Южно Черноморие са заплашени от водна криза, защото язовир „Камчия“ е напълно опразнен. Екоминистерството било изпратило 20 писма, но никой не си мърдал пръста да свърши работа. Оттам нататък историята придоби още по-апокалиптични оттенъци, напомнящи в своята тревожност предупрежденията на американския фантаст Паоло Бачигалупи в романа „Водосрез“. Цяло лято не била паднала и една капка дъжд. Кметове, общински съветници, партиен елит обаче не си мърдали пръста, за да адресират проблема. „Цяло лято чакам един пиар да каже кога ще е първата копка. Нищо, България се управлява от пиарите. Земеделците не си дават язовира, МРРБ не могат да започнат, защото земеделците не им дават документацията. Някакъв си началник на кабинет не дава документите. Ще допуснем Южното Черноморие да стане владение на корпоративен интерес“, изплака Ревизоро. Кметът на Бургас пък участвал в цялата трагедия единствено в ролята на зрител. За да не звучи като вътрешен дисидент в управлението, роля, която определено не му подхожда, както ще видим по-надолу, Димитров започна да дава примери и с кметове на БСП, както и на ДПС. Според казаното излезе, че цялата държава пречи на ековеличието да си върши работата. Оттам нататък наративът му стана още по-тревожен. Ако се доверим на Ревизоро, значи, че цялата система по управлението на водите в България тъне в страховит хаос, непукизъм, корпоративни интереси, абсолютна некадърност и всичко това в комбинация заплашва с воден апокалипсис през лятото. Чухме още по-големи откровения – как хидролозите от миналото определено са знаели какво правят, как са изградили прекрасна система за поддържане на водния баланс и как днес тя се разпада заради хищни бизнес апетити. В крайна сметка той поиска всяка партия да прати представители в неговото министерство, за да може на място да ги запознае с проблема и да се потърси решение.

Наблюдавах това шоу съвсем отблизо и краят буквално ме втрещи. Защото очаквах различен завършек. Когато един министър изсипе толкова проблеми, политически спънки, абсолютна нечуваемост и нечисти интереси, съвсем логично е, като приключи с тирадата, просто да подаде оставка. Защото апокалиптичната картина във водния сектор трудно можем да е припишем на Тройната коалиция или на Пламен Орешарски. Тя е пряко следствие от политиката на ГЕРБ в последните години, от техните решения, действия, кадрови калинки и бизнес апетити. И ако Ревизоро искаше да излезе от драмата като положителен герой, трябваше да увенчае монолога си с оставка. След като не го направи, стана ясно, че ролята му няма да получи политически „Оскар“, а театралната му кариера е обречена на емоционален и драматургичен спад. И само няколко часа след монолога получихме доказателства за това. Палачинката изведнъж се обърна. Премиерът Бойко Борисов извика Ревизоро на спешна среща и след нея екоминистърът започна да говори съвсем друго. Че водна криза нямало да има. И поиска да уволнят негова заместничка и да му назначат двама нови. Тоест – или това беше някаква скоростна пиар операция, за да може Ревизоро да си изчисти имиджа пред наближаващите проблеми, или беше някаква странно заплатена кадрова рокада, която не е можело да бъде свършена по друг начин. Иначе от тази среща ни препредадоха думите на премиера как държавата чакала големи пари за решаване на проблемите. „Имаме 100 млн. евро по Плана за възстановяване за напоителните системи“, увери Борисов, който пропусна да припомни как именно по време на първия му кабинет напоителните системи бяха буквално нарязани.

Нека да се опитаме да подходим обективно по тази страховита тема. От една страна, нямаме никакви основания да се съмняваме в това, което Ревизоро тревожно разтръби в Народното събрание. Дори и фактът, че няколко часа по-късно той подви опашка и започна да говори точно обратното на това, заради което размахваше ръце пред депутатите, не е причина да му нямаме доверие. Защото твърденията му не идват на голо поле. Перник вече изживя своя воден апокалпис, последствията от който градът вероятно ще чувства дълго време. Историята за това как се стигна до него също трябва да бъде отпечатана с огнени букви в съзнанията на хората. Предишната власт в града – кмет, областен управител, шеф на ВиК, са знаели какво предстои, получавали са докладите, но никой не си е мръднал пръста да реши проблема. Знаете как е – идвали са избори, победата е била важна. В резултат на това перничани платиха най-тежката цена на такава политическа некадърност и безидейност. Нещо повече – прикриването на кризата не само не помогна на тези, които спуснаха завеси пред нея, да спечелят вота на хората, ами се случи точно обратното – проблемът ги торпилира като ядрена ракета. Последствията като арестуван екоминистър и дълги прокурорски разследвания дори няма да ги броим в тази сметка. Те са само закъснели реакции на един проблем, който е заложен отдавна и който, опасявам се, никой не се опитва да реши кардинално. Знаем и за надвисналия воден дамоклев меч над Шумен, а и въпреки бодряшките телевизионни уверения няма да се учудя, ако през лятото и Бургаският регион също бъде изпържен в кошмарния бич на безводието.

И заради това думите на Ревизоро трябва да бъдат приети съвсем сериозно. Друг е въпросът дали нещо наистина може да се направи за толкова кратко време и дали е възможно всъщност да се направи нещо, което да отмени идващия кошмар. И всъщност именно тук патетиката на екоминистъра ми идва малко в повече. В неговото парламентарно шоу отсъстваше един изключително важен елемент – а къде е отговорността на самия Емил Димитров за това, което се случва във водния сектор? Защото иначе се получава леко абсурдна картина – кметове, общински съветници, партийни елити до един са виновни, а над тях сияе непорочната, ангелска и неопетнена фигура на министъра. Ако ситуацията е толкова трагична и задънена, защо трябваше да чака до края на годината, за да даде публичност на проблемите? Ако драмата е толкова неразрешима, колко пъти е поставял проблема на заседания на Министерския съвет? Самият Ревизоро почти всеки петък е привикван на парламентарен контрол в Народното събрание, толкова ли не можа да постави темата на дневен ред достатъчно рано? В началото на годината пък с огромни медийни фанфари беше обявено създаването на огромен ВиК холдинг, който ни беше представян като решение на всички проблеми. С оглед на новите данни трябва ли да разбираме, че това е бил само прах в очите и нищо повече?

Това е драмата от изявите на Емил Димитров. Той повдигна завесата към натрупаните проблеми, даде ни вътрешен поглед към абсолютния блокаж на държавата и буквално ни каза, че този политически тромб, в който се намира страната, вече ще започне да отстрелва една по една всички жизненоважни системи. Но това е и бумеранг, защото означава, че самият Ревизоро нищо не е свършил и постигнал за времето си на този важен пост. И това е голямата липса в сценката, която наблюдавахме. В крайна сметка политиката е въпрос и на отговорност, и на трезва преценка. Ако екоминистърът констатира такива проблеми и не може да ги реши, значи ГЕРБ наистина са създали паралелна държава, в която решенията се вземат по съвсем други механизми. Ако воплите на Димитров са истински, значи правителството е само някаква видимост, а истинските властови ресурси са в ръцете на съвсем други хора. Потвърждава се онова, което всички подозираме – че министрите са просто фигуранти, на които им дърпат конците, а ключовете за властта са на различно място. И в друга обстановка тази схема можеше и да продължи повече, но над целия свят е надвиснала пандемията, а в ограниченото политическо пространство на България вече не останаха ресурси, които да удължават илюзията за стабилност и безвремие. Това беше истинският кошмар на чутото – оказа се, че всичко е гръмнало, държавата съществува като фокусническа илюзия, а добри герои в управлението просто няма. Едните бягат от отговорност, другите държат да продължат да живеят в измислица. Цената ще я платим всички ние. Безводието е просто първият транш на този кошмар.