Защо Радев не подкрепи ареста на Борисов      

Арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова имаха за цел да демонстрират решителността на правителството да „сплоти редиците“ на коалицията и да пренасочи общественото внимание от инфлацията и задълбочаващото се усещане за несигурност към „общия враг“. Започва политически процес, в който присъдите вече се произнасят, въпреки че правният спор не е започнал, а и не е ясно дали изобщо ще достигне до съда. Очакваните ефекти бяха по отношение на публичното унижение на политическия противник. Едва ли някой е очаквал, че при тази акция по „неотложност“ поради безпомощност наистина ще бъде започнато досъдебно производство. И именно това бе вторият планиран резултат – да се покаже отново, че „прокуратурата брани бившите управляващи“, както повтаря Бойко Рашков. Но освен очакваните тези „остри мерки“ (както ги определи Атанас Атанасов) ще предизвикат и много неочаквани, нежелани, а може би и непредвидими последици.

На първо място, тази политическа атака на управляващите консолидира максимално ГЕРБ. Въпреки че не успяха да организират незабавно масов протест, няма съмнение, че членовете и симпатизантите на партията ще търсят всяка възможност за противопоставяне, а представителите на ГЕРБ-СДС ще използват всички средства за противодействие срещу управляващото мнозинство и правителството. Това означава блокиране на парламентарния диалог с всички негативни последствия. Рискът от подобно развитие на ситуацията бе подценен, а нежеланите последствия вече не могат да бъдат избегнати. Подобно развитие ще скъси още повече хоризонта на мнозинството, до една възможна законодателна програма минимум, при чието изпълнение коалиционните партньори ще могат да разчитат само на собствените си гласове. Не само промени в конституцията, но и избор на членове на ВСС, както и важни решения по отношение на управлението на множествената криза няма да могат да бъдат предприети. Подобно развитие ще увеличи още повече политическата цена, която ще трябва да плати мнозинството.

Вместо да укрепи мнозинството, тази операция по-скоро неочаквано го разколеба. Партньорите не бяха уведомени предварително и се оказаха в деликатна ситуация, при която предпочетоха да замълчат, отколкото да признаят, че никой не е обсъдил с тях политическите последици от подобен акт. Връщането към „дневния ред на протестите“ една година след като все още за него имаше ясно изразена обществена подкрепа, не може да вдъхне ентусиазъм на формациите, сключили двустранни споразумения с предизборната коалиция „Продължаваме промяната“. Затова както „БСП за България“, така и ИТН и ДБ предпочетоха да продължат да повтарят своите собствени тези, отколкото да се опитат да защитят решението на Петков, Василев и Рашков.

Неочаквано бързо управляващите трябваше да преминат в обяснения за решението си. Очевидно неподготвени за това, те успяха да създадат нов център на напрежение, свързан с Европейската прокуратура. Използването ѝ като основание за „основателно подозрение“ предизвика нежелана нито от Кьовеши, нито от българските делегирани прокурори реакция. Неочаквано вниманието се насочи и към тях, още повече в неясната ситуация с евентуалния разпит на Божков. Посещението на двама евродепутати от групата на ЕНП наложи неприятни за българските управляващи разговори, които ще продължат. Сигурно е, че Европейската прокуратура няма да рискува авторитета си, за да подкрепи Петков и Рашков.

Въпреки че Румен Радев искаше да се случи точно това, неговата реакция също остана хладна и дистанцирана. След като повтори поредната куха фраза за справедливостта, която ще възтържествува след решението на съда, той предпочете да не коментира как точно е било разбрано и изпълнено неговото поръчение. Най-вероятно той също си дава сметка, че тези арести имат по-скоро обратен ефект и предпочита да минимизира щетите, които тази ситуация би могла да му нанесе.
Предварителното очакване, че тази ситуация ще мобилизира и усили натиска върху прокуратурата и лично върху главния прокурор, също изглежда нереалистично. С навлизането на противопоставянето срещу съдебната власт в нова фаза все повече магистрати разбират, че средата, в която трябва да работят, силно се влошава. В тези условия процедурата, която ВСС ще избере, за да разгледа искането на Янаки Стоилов и на Надежда Йорданова, придобива още по-голямо значение. Активността на самия Иван Гешев по отношение на промените в Закона за съдебната власт и закриването на специализираните магистратури генерират съпротива, която управляващите като че ли подцениха. Колкото по-непремерени са изказванията срещу съдебната власт, толкова по-малко управляващите биха могли да разчитат на съдействие от магистратите.

Арестите привлякоха общественото внимание, но за кратко и в никакъв случай не така, че мнозинството от българските граждани да приемат, че това е по-важно от поскъпването на живота и нарастването на несигурността, дори и по отношение на това как точно се управляват общите ни дела. PR ефектът ще бъде краткотраен, а споровете по юридическите процедури допълнително ще го разсеят.

Недостатъчната и противоречива информация, която достигна до публичното пространство, не дава конкретен отговор не само на темата за „неотложността“, но дори и на актуалността на подобно решение. Нито един от оповестените аргументи не е възникнал през последните дни. По-голямата част от тази аргументация би могла да бъде използвана и през миналата година по това време. Разликата е, че тогава подобни действия биха могли да разчитат на значително по-отчетлива обществена подкрепа.
Освен това пораждането на съмнения, и то лично от финансовия министър и министър-председателя, в начина, по който са били управлявани и инвестирани европейските средства, може да има непредвидим ефект. Това бе направено, за да бъде намерена някаква връзка с Европейската прокуратура, но това е рисков критерий, чието нарушаване би могло да се разпростре неочаквано и към двете служебни и действащото в момента редовно правителство.

Подготвяният доклад на Европейската комисия за върховенството на правото в Европейския съюз вече не може да пренебрегне симптомите за политически натиск срещу съдебната власт. Тази тема вече бе поставена, а развитието на противопоставянето може да я превърне в ново основание за критика към България. Позицията на мнозинството по промените в ЗСВ, както и отказът от дебат с главния прокурор за закриването на специализираните магистратури, може да бъде поставено в контекста на подобна оценка и да ѝ придаде допълнителна тежест.
Кой каза „хоп!“ и къде скочи?