Урсулите съсипват Евросъюза

Някога ЕС беше равноправен съюз на независими държави. Сега обаче прилича на бездушна бюрократична машина, командвана от безлични еврочиновници. А фактът, че днес начело на ЕС стои човек като Урсула фон дер Лайен, която винаги е била назначавана на високи позиции, вместо да печели избори, е най-добрата илюстрация за дъното, до което е стигнала тази организация. Въпросната Урсула силно наподобява Елочка Шчукина – героинята на Иля Илф и Евгений Петров от знаменития им роман „Дванайсетте стола“, която в общуването си с околните ползва едва трийсетина думи. Днешната шефка на Европейската комисия също не се отличава с набор от разнообразни идеи. Тя си има две-три клиширани фрази, които ѝ служат в комуникацията с околния свят. „Зелената сделка“, „руската агресия“, „героят Зеленски“, „заплахите за ЕС идват от „Алтернатива за Германия“, „Националния сбор“, „Възраждане“ – общо взето, с това се изчерпва идейният запас на Урсула, както и този на съпровождащите я урсули.

Онзи ден началничката на ЕК заедно с председателя на ЕНП Манфред Вебер се появиха в Античния театър в Пловдив и за пореден път предъвкаха гореспоменатите евроклишета. Ако Бойко Борисов, който беше поканил тези две урсули, си мисли, че с тяхната подкрепа ще разшири електоралната мощ за ГЕРБ, със сигурност много се е объркал. Всъщност напълно възможно е Борисов да преследва съвсем друга цел, а именно да се представи като най-любим политик на евроатлантическите партньори. Сега той спокойно може да каже – ето, Урсула и Вебер при мен дойдоха, а не при онези самозванци от ПП-ДБ, което означава, че аз, а не те, съм любимият им политик.
Проблемът е там, че дългосрочно погледнато, да бъдеш любим политик на урсулите, не е особено адекватно. Защото именно под тяхното ръководство Евросъюзът се срива все по-надолу и по-надолу. В момента икономиката на ЕС е най-слабо представящата се от всички големи икономики. За периода 2018-2022 г. тя е спаднала от 21 на 16%, докато Китай, Индонезия и Саудитска Арабия запазват своя дял, а Русия го увеличава. Този обективен факт е логичен резултат от две ключови политики, прокарвани с невероятна упоритост от еврошефовете. Първата е фанатичното придържане към „Зелената сделка“. Заради нея Европа бива деиндустриализирана. А докато ние затваряме мощности и генерираме огромни загуби, САЩ, Китай и Индия, които нямат фиксация върху неутралната към климата икономика, вървят напред. Не стига това, ами ЕС предприе и още едно икономическо самоубийство – отказа се от евтините енергийни ресурси, идващи от Русия, само и само за да угоди на американските си ментори. И резултатите не закъсняха. Данните на МФВ и Световната банка показват, че ако икономическият растеж на ЕС за 2022 г. е бил 3,4%, днес е едва 0,5%. В същото време Русия, за която евроатлантическите умници ни обясняваха, че за седмици ще рухне под „ядрените евроатлантически санкции“, през 2022 г. е имала ръст на икономиката си с 2,2%, а днес бележи ръст с 3,6%. Освен това по паритет на покупателната способност Русия изпреварва Япония и Германия и е четвърта икономика в света.

Нека сега се върнем в България, където много хора вече усещат пагубните последици от прилагането на постулатите на „Зелената сделка“, а още много тепърва ще ги усетят. Правителството на ПП-ДБ, подкрепено от ГЕРБ и ДПС, заложи като реформи намаляването на въглеродните емисии от тецовете ни с 40% до 2026 г. Това решение на практика означава, че веднага след изтичането на този срок въглищните централи ще трябва да затворят. Това означава фалит на множество предприятия, както и хиляди хора да загубят работните си места. Вярно, срещу това България трябва да получи около 1 милиард евро по Плана за възстановяване и устойчивост, само че може ли някой да изчисли на колко милиарда евро ще възлизат пропуснатите ползи от непроизведения ток от тези централи!? Ето до какво води сляпото следване на брюкселските директиви. Да не забравяме и още нещо. От въглищните централи не просто печелим. Те ни дават енергийна сигурност. Защото за разлика от ядреното гориво и природния газ, които внасяме, въглищата са си наши и по този начин не зависим от капризите на разни външни фактори. На практика се оказва, че придържайки се лакейски към указанията на урсулите, българските управляващи от евроатлантическия лагер нанасят както икономическа вреда на страната ни, така и унищожават и малкото останал национален суверенитет. България бавно и методично бива лишавана от своята независимост и превръщана в безмозъчен изпълнител на чужди интереси.

Парадоксалното в случая е, че при управлението на урсулите ЕС бива превръщан в също толкова послушен инструмент, само че на американските си „партньори“. Със сигурност сте забелязали, че няма абсолютно никаква разлика между това, което говори Байдън или по-скоро неговото обкръжение, защото настоящият американски президент е само физическа обвивка, в която биват вкарвани определени намерения и речите и действията на евроначалниците. Отдавна ЕС прилича не на силна и независима организация, а на американски щат. Даже понякога се създава усещането, че ръководителите на някои американски щати се държат по-независимо от Вашингтон, отколкото евробюрократите. И няма как да бъде иначе, при положение че ЕС се управлява от урсули, а най-важните европейски държави, начело на които в не толкова далечното минали стояха Шарл дьо Гол, Франсоа Митеран и Хелмут Кол, днес се управляват от безличия като Олаф Шолц или от духовни джуджета с Наполеонови комплекси като Еманюел Макрон.

Свидетели сме на това как днешният ЕС, вместо да развива най-добрите европейски традиции на свободата, разномислието и напредничавите решения, всъщност унищожава същите тези основи на европейската цивилизация. Така че, ако искаме да съхраним европейската цивилизация и култура, трябва колкото се може по-бързо да освободим Европа от ЕС. Изглежда, че все повече европейски граждани осъзнават този факт. Доказателство за подобно осъзнаване са социологически проучвания. Те показват, че във все повече държави, членуващи в ЕС, расте подкрепата за партии, които защитават националните интереси, а не някакви измислени „евроатлантически ценности“. Във все повече европейски държави расте съпротивата срещу директивите на урсулите. И това е добър знак, който показва, че Европа може да бъде спасена.