Русофобията на Кирил увеличи драстично русофилите в България  

Колкото по-висока длъжност заема човек, толкова повече лъсват всичките му дефицити. Тази популярна максима важи с пълна сила за Кирил и цялата му компания от приятели, любовници, кумци и шуранайки, уредена на ключови позиции в управлението. За седем месеца на власт тези хора доказаха едно-единствено нещо – нямат абсолютно никаква представа от нещата, с които така самонадеяно се заеха. Липсва им опит, липсват им познания, липсват им способности. И понеже самите те вече осъзнават как окончателно затъват в блатото на собствената си посредственост, се хванаха за най-елементарното, за което се сетиха – русофобията. Не тяхната некадърност е виновна за провала им, а Митрофанова. Не шуробаджанащината ги е провалила, а злите козни на Путин. Не арогантното високомерие ги е свалило от власт, а „хората на Кремъл“. Толкова плоски и семпли са тези обяснения, че дори е неприлично да излизат от устата на хора, които не спират да се хвалят колко много сертификати от колко престижни чуждестранни университета имат.

Тези дни пък Лена, която има класическото излъчване на дълбоко провинциална лейди Макбет, каза, че хората, които се изказвали положително за Русия, получавали пари за това. Със сигурност има и такива хора, макар те да не са толкова много, колкото захранваните от американски фондации политици, анализатори, журналисти, чиито изказвания и писания са изцяло в полето на антируската истерия. Само че секретарката на Кирил не спомена никакви имена и не предостави никакви доказателства за думите си. Подобно поведение на нормален човешки език се нарича разпространяване на клюки. И никой човек с претенциите, че е умен, красив и образован, не бива да пада до подобно махленско ниво. Но явно, когато стане дума за оставане на власт поне още няколко седмици, всички принципи отпадат и всякакви средства са позволени.

Същият подход се прилага винаги, когато стане дума за Русия. Кирил и неговите приятели, които са лишени от базисни политически знания и управленски качества, смятат, че русофобските приказки и действия ще компенсират дефицитите им, ще им помогнат да изглеждат знаещи и можещи. Изгонването на 70 руски дипломати и служители на посолството преследват именно тази цел. Вярно е, че подобни действия се посрещат с френетични овации от жълтопаветния планктон, но малочислеността на тази групичка изначално я лишава от значение. Нормалните българи може и да не са толкова вресливи като членовете на либералния умнокрасивитет, но разсъждават много по-логично и трезво от онези, обявили се за солта на земята.

Колкото повече Кирил и антуражът му нагазват в истеричната русофобия, толкова повече се увеличават българите, които харесват Русия. И е напълно разбираем този ефект. Когато едни, очевидно неадекватни хора не спират да ругаят някоя страна, е ясно, че симпатиите на мнозинството ще се насочат именно към нападаните, а не към нападащите. Абсолютно същия процес наблюдавахме във времената преди 10 ноември 1989 г. Тогава властта не спираше да възхвалява „великия Съветски съюз“ и да ругае „гнилия Запад“. Само че сред нормалните българи настроенията нямаха нищо общо с неспирната пропаганда. Повечето хора се присмиваха на „великия СССР“, а фрази като „хубав ли е филмът или съветски“ най-добре илюстрираха преобладаващите настроения. От друга страна, „гнилият Запад“ се ползваше с одобрението на мнозинството българи и никаква пропаганда не можеше да спре това.

През последните трийсетина години в България, както и във всички останали държави от някогашния Източен блок се изляха колосални средства с една-единствена цел – да бъдат накарани хората да повярват, че абсолютното зло съществува и името му е Русия. Не знам какъв е ефектът в другите държави, но абсолютно сигурно мога да заявя, че в България тези пари бяха хвърлени на вятъра. В медиите, финансирани от „Америка за България“, редовно се появяват текстове, в които правоверни коментатори си скубят косите от яд и пустосват сънародниците си, които продължават да харесват Русия. А в този факт няма нищо учудващо и необичайно. Колкото повече евроатлантическата пропаганда заклеймява всичко руско, толкова повече нормални българи започват да харесват Русия. Пропагандата, особено тази от последните месеци, направи така, че днес да харесваш Русия, означава да бъдеш несъгласен със статуквото, да се осмелиш да бъдеш различен, да отправиш предизвикателство към актуалните световни господари.

Именно тази проста истина не успяват да схванат Кирил и антуражът му. Само за половин година управление те успяха да се окичат с лаврите на едни от най-русофобските властници в Европа. Надминаха дори такива традиционно антируски настроени елити като тези в Прибалтика и Полша. И ако русофобията в онези държави може да бъде разбрана предвид миналото на отношенията им с Русия, русофобията на българския политически елит граничи с абсурда. Единственото ѝ разумно обяснение е, че нашите управляващи толкова силно държат да се харесат на началниците във Вашингтон и Брюксел, че в името на това са готови да се държат по най-идиотския възможен начин. И големият проблем на подобно поведение е, че то засяга цяла България. Защото заради отказа на Кирил и Асен да преговорарят с „Газпром“ не само те, а всички българи ще плащаме двойно и тройно по-висока цена за отопление. Заради замразяването на отношенията с Русия, на което фронтмените на „Продължаваме промяната“ толкова държаха, българската икономика ще понесе сериозни удари, от което пак всички ние ще пострадаме.

Дори и Германия – страната с най-могъщата икономика в ЕС, вече се готви за режим на топлата вода, ако бъдат спрени руските енергийни доставки. За това открито предупреди германският министър на икономиката Роберт Хабек. А какво да кажем за Българи, която е държавата с най-слаба икономика в ЕС? Тук пораженията от замразяването на отношенията с Русия ще бъдат много по-дълбоки. Хората, които направиха всичо възможно, за да скарат българската и руската държава, не само не се крият, те се гордеят с глупостите, които направиха. И е съвсем естествено тяхната малоумна русофобия да продължи да увеличава броя на българите, които харесват Русия.