Петър Волгин: Нахалството и глупостта провалиха ПП-ДБ    

Преговорите около ротацията във властта за пореден път потвърдиха един факт, който за по-прозорливите наблюдатели беше ясен отдавна. Нещото, наречено ПП-ДБ, не е нормална политическа коалиция. Това е сбор от индивиди, които са извънредно нахални и заедно с това безкрайно некомпетентни. Като прибавим към това и маниакалното им желание за власт, положението наистина става неспасяемо. Даже е чудно как продължават да се намират коментатори – от онези, всекидневно обикалящите всички телевизори, – които не спират да твърдят, че именно ПП-ДБ били „европейското, модерно лице на българската политика“. Извинете, ама ако това е нашенската модерност, едва ли в България е останал нормален човек, който да иска да има нещо общо с нея. Но да оставим констатациите и да преминем към фактите от последните дни.

Очакваше се ротацията във властта да премине гладко и даже скучно. Все пак ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ още преди девет месеца се бяха уточнили как точно трябва да протече тя. И затова публиката очакваше плавен преход, гарниран с няколко задължителни заклинания като вярата в евроатлантическите ценности и нуждата от стабилност. Изведнъж обаче се оказа, че ПП-ДБ искат да имат много по-голяма власт от сегашната, която, нека напомним, изобщо не отговаря на факта, че загубиха последните парламентарни избори. Най-напред разбрахме, че премиерът в оставка иска не просто да е вицепремиер. Първо, Денков поиска да бъде и министър на външните работи. Второ, когато стана ясно, че това няма как да се случи, за него беше измислен нелогичният от всяка гледна точка пост министър по европейските въпроси. А накрая този човек, чието малко име, изглежда, е Академик, защото така се обръщат към него представителите на официозните медии, пожела да отговаря и за силовите министерства. Изглежда, че ако още малко остане на премиерския пост, макар и в оставка, самочувствието на Денков дотолкова ще нарасне, че следващия пост, на който ще хвърли око, ще бъде генерален секретар на НАТО. А върхът на безумното поведение на министър-председателя в оставка дойде с телевизионното му обръщение онзи ден. Да, премиерът, както и други официални лица имат право на това. Само че идеята на този тип изказвания е да бъдат обръщения към цялата нация. Докато в този случай Денков се обърна към... коалиционните си партньори от ГЕРБ. Това е не просто тъпо. Това е грубо нарушение на Закона за радио и телевизия (ЗРТ). Само дето медийният персонал, обслужващ властта, свенливо мълчи по този въпрос. Точно по същия начин мълчаха същите хора за нарушението на конституцията от страна на Кирил Петков, извършено още когато беше назначен за министър в служебния кабинет на президента Радев. И още един важен момент освен нарушението на ЗРТ имаше в тв обръщението на Денков. Той имаше вид на молител. Имаше вид на човек, на когото толкова се е усладил престоят във властта, че не може да си представи живота си без нея. Как иначе да си обясним факта, че Денков едва ли не със сълзи на очи умоляваше ГЕРБ да продължат преговорите, за да бъде съставено правителство на всяка цена.
Припомням тези факти не защото Николай Денков е някаква особено значима персона. Просто той е физическото въплъщение на всичко, което представлява ПП-ДБ, а именно – некомпетентност, нахалство и мания за величие. Разбира се, всички тези качества може би нямаше да бъдат проявени в толкова голяма степен, ако още от самото начало на това коалиционно съжителство ГЕРБ не беше оставил партньорите си да им танцуват по главите. Няма как да знаем с абсолютна сигурност защо спечелилата последните парламентарни избори партия позволяваше на загубилите постоянно да проявяват абсурдно високо самочувствие. Може би действително за Борисов най-важното нещо е било да бъде изпран и окончателно легитимиран тъкмо от тези евроатлантици, а може би и от Посолството са го натискали твърде много. Факт е обаче, че ГЕРБ през цялото време се държеше в подчинено спрямо ПП-ДБ положение и беше готов на всякакви отстъпки. Включително и по време на настоящите преговори. При това положение постоянно увеличаващият се властови апетит на ПП-ДБ изглежда напълно логичен.

Кирил Петков лягаше и ставаше с настояването за „реформа в службите“. Под този евфемизъм, разбира се, се криеше желанието му да сложи свои хора начело на тези структури. Точно същото се отнася и за т. нар. „съдебна реформа“. Христо Иванов, когото някои продължават да смятат, кой знае защо, за особено умен политик, има една-единствена цел – да овладее прокуратурата, а ако е възможно и цялата съдебна система. Този конюнктурен отвсякъде партиен лидер няма да се успокои, докато не постави за главен прокурор някое близко до него и до кръга „Капитал“ лице. След което тържествено ще обяви, че „съдебната реформа е приключила“. Да, за Христо тя наистина ще бъде приключила, защото ще е изпълнил всичките си цели да сложи свои хора навсякъде.

Нахалството на ПП-ДБ стигна дотам, че плюс всички министерства, които контролираха до този момент, техните лидери поискаха и МВР. Явно за да изпълнят онзи призив от изтеклия запис, в който се казваше, че трябва да „правим избори с наше МВР“. Вероятно в момента на това поредно нахално искане Борисов е решил, че е време да спре да се самоунижава и е прекратил преговорите. А нищо чудно дори и от Посолството да са решили, че е време да прекратят сътрудничеството с доскорошните си любимци. Напълно логично е при обитателите на „Козяк“ да е заработил инстинктът за самосъхранение. Там не може да не виждат, че любовта към САЩ, която ПП-ДБ ежедневно демонстрира, започва да вреди именно на американските интереси. Колкото повече Кирил, Асен, Христо и генерал Наско се обясняват в любов на американците, толкова повече нормалните хора почват да не харесват тази държава. Така де, няма как да харесваш нещо, което е любимо на споменатите лица.
Наглостта и грандоманията на ПП-ДБ съвсем скоро ще ги ударят по собствените глави като бумеранг, хвърлен от непохватен абориген. Великите конституционни промени, на които те бяха основни автори, направиха така, че изглеждащото все по-вероятно служебно правителство ще бъде контролирано от... ГЕРБ. Защото според новите правила президентът може да избира кандидати за служебен премиер от ограничен кръг лица, назначени именно от партията на Борисов. Отсега е ясно, че и служебните министри ще бъдат със същия политически профил. Ето как желаещите да измамят ГЕРБ и да придобият колкото се може повече власт сами се оказаха измамени. Винаги става така, когато амбициите са несравнимо по-големи от способностите.