Петър Волгин: На тези избори гласуваме за мир или за война

Партийните листи с кандидатите за европейските и извънредните парламентарни избори вече са готови и това, разбира се, породи множество коментари. Правят се всевъзможни догадки защо някой е фаворизиран, а друг пренебрегнат. Гадае се кой кандидат би се отказал в полза на друг. Пресмята се кои личности и с колко ще бъдат в състояние да повишат резултата на издигналите ги партии. В студиата на големите телевизии говорещите глави обсъждат какъв тип управление ни очаква – дали ще има някакво повторение на успялата да ни втръсне само за девет месеца сглобка, или ще видим нещо съвършено различно.

Що се отнася до вътрешнополитическите сюжети, те продължават да носят привкуса на провинциална скандальозност. Все още няма яснота около обвиненията към знаковите лица на „Продължаваме промяната“ за това, че са фалшифицирали подписи, за да може Кирил Петков да стане служебен министър. Да, Лена и Кирил говорят, но не казват нищо съществено. Безуспешно се опитват да ни заинтригуват с някакви плоски иронични каламбури, но мълчат като героя Антон от знаковата за времето на социализма творба на Веселин Андреев „Балада за комуниста“ по най-важния въпрос. А той е дали наистина са подправяли документи, или са чисти пред закона като сълза на комсомолка.

Сигурно е едно – доскорошните им партньори във властта, а днес яростни противници няма да спрат да задават този въпрос. ГЕРБ и ДПС ще продължат да питат, като вероятността по време на предизборната кампания да извадят още подобни теми е много голяма. В този случай обаче прави впечатление нещо друго. Обвиненията в неправомерни действия от последните седмици засягат единствено „Продължаваме промяната“. Никой и с нищо не закача присъдружната им формация „Демократична България“. Ето защо все по-вероятна изглежда хипотезата, че политици и подвластните им политолози правят опит да разглобят въпросната минисглобка. Целта на тези усилия е ПП да бъде тотално дискредитирана, а ДБ да си остане чиста и неопетнена и следователно напълно подходяща за участие в едно следващо управление. Въпросните упражнения може и да имат някакъв смисъл от гледна точка на ГЕРБ и ДПС, но както всичко, което засяга доскорошните, а може би и бъдещи управляващи, са дълбоко безпринципни.

Да, водещите фигури в ПП напълно заслужават да бъдат разкрити всичките им мошенгии. Най-малкото защото те започнаха политическия си възход с лъжа, с факта, че Кирил Петков стана служебен министър в нарушение на закона, защото към онзи момент освен българско имаше и канадско гражданство. Обаче никак не е редно другата част от тази формация, а именно ДБ, да бъде представяна като символ на честността и професионализма. Не бива да забравяме, че именно това е формацията, която през последните години ни проглуши ушите с воплите си за „съдебна реформа“ и „промени в конституцията“. Е, в крайна сметка Христо Иванов, Атанас Атанасов и компания успяха да реализират тези си намерения. Главно благодарение на Делян Пеевски успяха. На Пеевски, който дълги години им беше основен враг, после им стана пръв приятел, в настоящата предизборна кампания отново им е враг, а утре, нищо чудно, отново да им стане приятел. И какво се случи, след като въпросните велики намерения на ДБ бяха осъществени? Тотален хаос настана. И до днес не е ясно кой контролира служебното правителство и кой носи отговорност за действията му. Димитър Главчев сменя министри и съветници като носни кърпи, а ръководеният от него кабинет успя да сътвори скандал около строежа на така чаканата нова детска болница. Стигна се до изключително странната ситуация Главчев да внесе сигнал в ДАНС и прокуратурата по повод решение на собственото му правителство да позволи на частен инвеститор да започне такъв строеж.

И докато нашите вътрешнополитически сюжети изглеждат така, все едно са сътворени от класиците на „театъра на абсурда“, нещата по света придобиват все по-драматична окраска. Френският президент Еманюел Макрон, който, изглежда, сериозно си е повярвал, че е нещо средно между Наполеон и Шарл дьо Гол, не спира да повтаря, че е съвсем реалистично войски на НАТО да бъдат пратени в Украйна. Онзи ден пък Хаким Джефрис, който е лидер на демократите в американската Камара на представителите, в прав текст заяви, че на САЩ може да им се наложи да влязат в конфликта не само с пари, а и с жива сила. Проваленият около Брекзит бивш премиер на Великобритания, а сега външен министър Дейвид Камерън чистосърдечно си призна, че Украйна имала право да използва дадените ѝ от Лондон оръжия, за да поразява всякакви цели в Русия. На този фон новината, че Москва ще проведе военно учение, което ще включва подготовка за разполагане и използване на тактически ядрени оръжия, звучи съвсем логично. Че е логично, логично е, но е и силно стряскаща тази новина. Още по-притеснително е, че тези руски изявления идват, след като споменатият по-горе Макрон наскоро допусна възможността за използването на ядрени оръжия.

Имайки предвид всичко това, можем да кажем, че изборите в България както за национален, така и за европейски парламент са изключително важни. Техният голям смисъл не е просто да покажат кои партии печелят и кои губят влияние, нито само да определят кой ще управлява страната за по-кратък или по-дълъг период от време. Вотът на 9 юни ни изправя пред избора кои партии ще предпочетем – тези на войната или тези на мира. Позицията на евроатлантическите формации, на тези, които управляваха през последните девет месеца, е ясна – те ще изпълнят всичко, което началниците в Брюксел и Вашингтон им наредят. Ако им бъде наредено, и български войници ще пратят в Украйна. А това ще потопи България директно в тресавището на войната. Хубавото е, че ние, обикновените граждани, можем да предотвратим тази опасност. Предстоящите избори ни дават отлична възможност да спрем войнолюбците. Гласът за партиите на мира е важен знак не само във вътрешнополитическия ни живот. Той е важен и в общоевропейския контекст. Защото ще покаже, че България избира мира, а не войната.