Георги Гергов – символ на мъртвото време, в което живяхме

За последните 30 години има едно основно правило в българската политика, което се доказва отново и отново с тежестта на непоколебима аксиома. Дори когато навън върлува коронавирус, а напоследък и ку-треска, страстите в БСП никога не утихват. Да си представим БСП без вътрешни противоречия е немислимо, невъзможно и буквално абсурдно. Ако със страстта на водолаз, който е привлечен от най-тъмните и опасни води, се заровите в историята на прехода, рано или късно ще разберете, че можете да го опишете целия и през вътрешните дебати, конфликти и битки в левицата. За това си има много обяснения и анализи. Проблемът е, че БСП е единствената формация със структура на истинска партия в страната. Всичко останало в политическия пейзаж е аномалия. Лидерските партии не са естествен продукт на демокрацията, а са симптом за нейна тежка болест. И когато една формация трябва да съществува в подобна ГМО среда, е съвсем естествено тя да прибере цялата политика в себе си. А политиката е люлка на страсти, идейни спорове, личностни противоречия, оспорвани дискусии, нагорещени емоции и експлозии от политическа риторика.

Можете ли да си представите идеен дебат в ГЕРБ? Дори и понякога там да има различни мнения, в крайна сметка идва Върховният пъдар в лицето на Бойко Борисов, тропва по масата и предопределя курса. Владислав Горанов бил против диференцираното ДДС? Да си подава оставката тогава! Началникът е друг. Той определя политиката, той повелява на икономиката, той раздава управленските решения. И Владислав Горанов, прочут с медийната си арогантност, в един момент се свива в сенките и изчезва от общественото пространство. Дали от страх или от недоспиване поради ежедневното очакване на постове на Васил Божков в социалните мрежи, само той си знае.

Можете ли да си представите вътрешен спор в ДПС? Знам, знам, абсурдно е. Това е партия, която напомня по-скоро на паравоенно формирование с толкова стръмна йерархия, че на човек му се завива свят. Можете ли да си помислите, че в НФСБ някой ще оспори волята на Валери Симеонов? Или че във ВМРО някой подпийнал войвода ще скочи на линията на Красимир Каракачанов? Че нали всички ще се окажат вън на студа, изхвърлени от партията, натирени в сенките, наритани от всички страни. И медиите даже няма да се сетят да потърсят изгнаниците клети и да получат от тях показания за това, което се е случило.

Именно заради това твърдя, че БСП е лабораторията за автентичен политически дебат на прехода. Поради много причини страстите, които кипят в левицата, са отражения на повечето дилеми на българското общество. Не казвам, че те са получили решение, но със сигурност имат ярки изразители, които получават медийно внимание и кокетничество.

Въпреки този оптимистичен увод съвсем не твърдя, че последните скандали и напрежение в БСП имат нещо общо със здравословното. Защото за първи път от много години насам всички обикновени социалисти живеят с усещането, че днешните страсти и скандали са привнесени, че те не са част от естественото развитие на партията, а са външно оръдие, което да постави левицата на колене и да я изкара напълно от политическата игра. И съм наясно, че след тази теза много гласовити имена в БСП ще започнат да си късат косите и да си чупят пръстите как се занимавам с интригантство и славословене на Корнелия Нинова и как се опитвам да търся в мрака врага с партиен билет като политическо ченге. Всъщност тази аргументация е най-голямото доказателство за политическо безсилие. Една дискусия, ако иска да е смислена, говори за процеси, а тези, които не могат да го направят, затъват в имената и сапунените сериали на личностните противопоставяния.

Истината е, че откакто стана лидер на БСП през 2016 г., Корнелия Нинова никога не е имала безоблачен хоризонт пред себе си. Още от първите ѝ дни начело на партията атаките срещу нея започнаха с неистова ярост и озлобление, често минавайки границите на добрия тон. Нека да оставим настрани личностите и да се вгледаме в техни действия обаче. От 2016 г. насам в БСП започнаха три интересни процеса. Партията реши да избира председателя си пряко. Депутатските мандати бяха ограничени до три. А лидерските до два от по 4 години. Поради тази причина и до днес ми е трудно да приема всички вопли за авторитаризъм в БСП. Дай Боже, всички авторитарни водачи сами да ограничаваха пребиваването си на лидерския пост. Отделно от това прекият избор буквално свали няколко мощни вериги от фигурата на който и да е председател, а именно досегашната необходимост, за да бъде избран, той да е принуден да влиза в договорки с всякакви лобита в партията и да се подчинява на доста мъгливи интереси, често с корени в дълбоката паралелна държава на прехода.

Именно по тази линия в текста ще извадим от блатото едно име, което напоследък е любимо на всички големи медии – Георги Гергов. Това е човек феномен, политик, символ на мъртвото време, в което всички живяхме. Неговата политическа пластичност и повратливост са толкова легендарни, че само за 6 години Гергов взе разстоянието от „аз съм със СДС“ до „аз съм традиционен социалист“. Този танц е възможен единствено в разградена политическа система, където не са важни идеите, а само схемите и елементарната далаверка.

Та именно от Гергов дойде новият залп срещу Корнелия Нинова, и то точно по време на карантината и извънредното положение. В средата на този процес пловдивският бизнесмен изрева гръмовно, че БСП не е добра опозиция, защото не предлага абсолютно нищо конструктивно, а трябвало да признае, че мерките на правителството работят. Това можеше да мине в графата „лично мнение“, ако толкова много не съответстваше на опорните точки на придворните социолози, които от един месец се опитват да говорят същото. Всъщност моментът за удар на Гергов беше избран стратегически. Извънредното положение и карантинните мерки прекъснаха отчетно-изборната кампания в партията и отложиха както прекия избор, така и конгреса на БСП. Изведнъж левицата увисна в празния вакуум. Заради това активизацията на Гергов, а и на неговите хора съвсем не беше случайна. В кризата те видяха възможност да осуетят даването на думата на всички социалисти. Заради това дойде тази атака от нищото, която на всичкото отгоре се базираше изцяло на халюцинации. Всеки, който иска да се отърве от отровата на медийната интрига, може да провери стенограмите от парламента. БСП в нито един момент не влезе в ролята на разрушителна опозиция, която цели да осуети карантината. Единственото настояване на социалистите беше за подобряване на мерките, така че те да стигнат до повече хора, а да не свършват с пускането на спасителни лодки само за едрия бизнес.

Можехме да отдадем цялата тази медийна активност просто на случайна експлозия на свръхогромно политическо его, ако не беше едно друго изявление на мастития бизнесмен. След като много социалисти от страната го призоваха да се определи и дали не му е време да напусне БСП и да се присъедини към редиците на ГЕРБ, Гергов пред една телевизия обяви, че ако той стане лидер на партията, тя веднага ще дойде на власт. Помислете добре върху това. Той не казва, че БСП ще спечели изборите. Той казва, че левицата ще дойде на власт.

И точно тук като под микроскоп виждаме автентичния политически процес. Просто в БСП има крило, което изисква, настоява и с цената на всичко държи БСП да стане коалиционен партньор на ГЕРБ. Това е виждането за властта като самоцел, за политиката като поле на постоянна сделка. И поради тази причина подозрението, че подобни мнения и мозъчни експлозии се поощряват от ГЕРБ, е съвсем основателно, макар и доста болезнено. Ненапразно Гергов в нито един момент не е бил враг на сегашната власт, а дори напротив. Тя му се разплати щедро за дупката във Варна, тоест съвсем не е трудно да проследим баналния път на парите и как той се превръща във вътрешна интрига в БСП. И, да, точно този път нямаме автентична идейна дискусия, защото въпросът за ГЕРБ не е дискусионен в БСП. Този път имаме целенасочен саботаж на усилията на БСП да бъде опозиция в перфектна форма и кондиция. Вероятно и това е една от причините за данните от социологическите проучвания, ако приемем да им се доверим изцяло. Това е все едно някой да ти върже ръцете зад гърба, а после с плюнки да ти кряска, че не се биеш както трябва. И разбира се, тази атмосфера като токсичен газ отравя цялото ръководство на БСП, а под това разбирам – Националния съвет и парламентарната група. Всъщност това е както лошото, така и доброто в случая. Защото конфликтите спират на върха. Надолу партията не живее в колебания и герговизъм. Тя е наясно каква е посоката и какво трябва да се прави. Заради това не смятам, че погребалната камбана бие, и съветвам всички, които похотливо потриват ръце, да почакат. В рамките на моя живот са погребвали БСП десетки пъти, а партията си е още тук, жива и влизаща в кондиция най-неочаквано. Така че и този сезон на конфликти ще мине, а ако БСП успее да направи автентична политическа химиотерапия и да се отърве от няколко тумора по снагата си, само след около година ще си говорим отново...