Джо Байдън като късния Леонид Брежнев

Доказателство за дълбоката криза, обхванала едно общество, не е настървената борба между политиците, а разрушаването на нормалното общуване между най-обикновени хора, както и разкъсването на семейните връзки. В тази връзка е съвсем логична славата – както национална, така и международна, която споходи 18-годишната американка Хелена Дюк. На едно от многото видеа, разпространявани в социалните мрежи от нахлуването на привърженици на Тръмп в Конгреса, тя разпознала майка си, леля си и чичо си. На видеото се вижда окървавеното лице на г-жа Дюк, след като е ударена от чернокожа полицайка. А какво прави щерката? Изпитва притеснения за здравето на майка си? Обажда ѝ се да я пита как е? Нищо такова. Хелена пише пост в туитър от типа: „Пада ти се, мамо, понеже не ме пускаше да ходя да протестирам в подкрепа на чернокожите“. После девойката чинно изписва имената на роднините си, които е разпознала на кадрите. Така на практика ги издава на властите, които са съобщили, че чакат подобна информация, за да привикат протестиращите привърженици на Тръмп „където трябва“.

Първата асоциация, която се появява в главата на всеки човек, който е израснал в някоя социалистическа страна преди 1989 г., е с Павлик Морозов. Това е малкият пионер, който предава баща си на властите в СССР, понеже е криел жито. Аналогията обаче спира дотук. Защото по-сетнешната съдба на Павлик и тази на Хелена доста се различават. Дядото на съветското момче го убива, а стореното от американската девойка е представено от големите медии като нещо, достойно за уважение. Единственото неудобство, което Хелена изпитва, е свързано с факта, че понеже властите замразяват авоарите на майка ѝ, няма кой да плаща, за да учи дъщерята в университет. Девойчето обаче не унива и пуска банковата си сметка в социалните мрежи с призив за финансова помощ. Парите започват да се сипят, защото според налаганата от години либерална идеология Хелена е постъпила напълно правилно, като е издала майка си и други свои роднини на властите.

Когато подобно поведение бива сочено като пример за подражание, а не наричано с истинското си име, т. е. предателство, обществото, в което подобни неща се случват, има голям проблем. Разкъсването на връзките между родители и деца е едно от най-категоричните доказателства за деградацията на социума.

Тези дни в американския Конгрес се случи едно събитие, което също се вписва в контекста на ударите срещу семейството. По настояване на председателката на Долната камара, 80-годишната Нанси Пелоси, в правилника за работа на конгресмените бе записано, че няма да се употребяват думи като майка, баща, син, дъщеря, брат, сестра и други подобни. Вместо тях щели да се използват „полово неутрални“ наименования. Според някои това е просто забавен куриоз, над който можеш да се посмееш и бързо да го забравиш. Това е доста наивна трактовка. Нищо забавно няма в тази случка. Всъщност става дума за поредната атака срещу традиционната семейственост, срещу дълбоките връзки между най-близки роднини. Ако тази тенденция продължи, съвсем скоро това, което стори Хелена Дюк с близките си, няма да бъде никаква сензация, а най-нормално поведение. Съвсем нормално ще стане деца да доносничат срещу родителите си, а мъже срещу жените си. За пореден път ще имаме сбъдване на Оруеловата антиутопия. Само че този път в свят, който постоянно описва самия себе си като „демократичен“ и „свободен“.

Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила. Това е написал Джордж Оруел в романа си „1984“. Новият американски президент твърди, че ще поправи „грешките на Тръмп“, ще „даде нова концепция на външната политика“ и като цяло ще върне „нормалността“. Какво ли обаче има предвид Джо Байдън, котато употребява думичката „нормалност“? Действията му най-добре отговарят на този въпрос. За помощник-държавен секретар той назначи Виктория Нюланд. Дамата вече заемаше същата позиция в администрацията на Барак Обама и стана световна звезда в началото на 2014 г., когато в медиите изтече неин телефонен разговор с тогавашния посланик на САЩ в Украйна. „F.ck the EU“ – целият свят чу това „откровение“ на г-жа Нюланд по адрес на европейските партньори. Явно според президента Байдън именно това е подходът, който представлява „връщане към нормалността“. Между другото във въпросния разговор на Виктория Нюланд има доста по-скандални неща, отколкото споменатата ругатня. Тогавашният и сегашен помощник-държавен секретар обяснява на своя събеседник кой от най-популярните опозиционни лидери в Украйна трябва да стане премиер. В онзи момент Майданът, т. е. метежът, в Киев още не се е увенчал с успех, но г-жа Нюланд вече знае името на следващия министър-председател. В една нормална държава такива неща стават известни, след като се проведат избори и се види коя политическа сила ги печели. Явно Виктория Нюланд предварително е знаела кой ще спечели изборите и кой точно опозиционер ще заеме премиерското място. Това е всичко друго, но не и нормално. Всичко друго, но не и демократично.

Най-влиятелните лица в администрациите на Бил Клинтън, Джордж Буш-младши и Барак Обама, които присъстват и в кабинета на Байдън, винаги са твърдели, че искат „мир и демокрация по целия свят“. Само дето тези благородни цели бяха налагани основно с войни. Тоест ставаше точно това, което беше написал Оруел, „войната е мир“. В Югославия, Ирак, Либия мирът беше налаган с бомби. Такава е философията на назначените от новия президент хора и тя едва ли ще се  промени. Всъщност, когато казваме, че това са „назначения на Байдън“, ние сме прави само де юре. Де факто много от тези персонажи са заели високите позиции не защото президентът ги е посочил. Посочили са ги онези, които стоят в сянка и които ще управляват вместо него. Джо Байдън много повече прилича на късния Леонид Брежнев или на Константин Черненко, отколкото на ръководител, способен да взема сам решения. Сигурно си спомняте тези престарели съветски генерални секретари, които тъпчеха с всевъзможни медикаменти, за да могат да изкарат час-два в публичното пространство, без да направят някой страшен гаф. Разбира се, новият американски президент не може да бъде упрекван за здравословното му състояние. Не е престъпление, когато си на 78 години, да почнеш да бъркаш имената на роднините си. Обаче такова положение показва, че американската „дълбока държава“ има нужда да избута на авансцената тъкмо подобни лица. Защото ще може да ги манипулира, както си иска. Негативите ще се пишат на Байдън, а позитивите, ако изобщо има такива, ще се използват от задкулисието.

Ако според някои това означава „връщане към нормалността“, то със сигурност има немалко хора, които виждат в подобно поведение най-вече изтрещяване. Само че неговите апологети ще направят всичко възможно, за да го представят като новото нормално и до минимум да заглушат опозиционните гласове. Влиятелните медии отдавна са в ръцете на либералния елит и те от години работят за тоталното дискредитиране на всеки, който дръзне да критикува господстващата идеология. Доскоро си мислехме, че повече свобода можем да открием в социалните мрежи, където можем да изразяваме идеите си, без да рискуваме да бъдем цензурирани.Оказа се, че сме били прекалено наивни. Блокирането на Доналд Тръмп още докато беше президент показва, че технологичните гиганти не се спират пред нищо, когато трябва да бъде отстранен някой „смутител на спокойствието“ – без значение дали е разносвач на пици или президент.

 Благовидни предлози за цензура винаги могат да бъдат открити. А по-лесно е да бъдат изфабрикувани. Подобно на измислицата, че Тръмп „призовавал за терористично нападение срещу Конгреса“. Всеки, който си даде труд да чуе думите на бившия президент на митинга на негови привърженици на 6 януари, ще разбере, че такива призиви просто няма. Че това са лъжливи обвинения. Но говорителите на либералните елити разчитат на принципа, че когато една лъжа бива повторена сто пъти, тя става истина. Същото е и с ненормалното, което се превръща в норма. Ето сега искат да изрежат сцената от няколко секунди във филма „Сам вкъщи 2“, където се появява Тръмп. Тоест повтарят едно към едно практиките от времето на сталинския терор. Подобна „нова нормалност“ със сигурност не вещае нищо добро. Както за САЩ, така и за целия свят.