Дялан камък, пенкилер, вечната Амбър, мадам Йес, баш гражданката, кандидат главен мюфтия, „не си ти когато си гладна” са само част от любовните послания към новоизлюпената образователна министърка. А партията и бързо бе прекръстена Движение на баш гражданите. Като ги погледне човек Прошко, Зеленогорски, Вълчев – слугували на много господари, овършали и дясното, и лявото, и центъра. Но никой не може да се мери с Главната – през бекапето и бай Тошо, през царя и Европата, та накрая и при Бойко. Същински Бай Ганьо в пола.
За една година вицепремиерката Кунева оправи евроинтеграцията, пребори корупцията и сложи в ред силовите министерства. Сега идва ред и на образователното. Не че и е толкова зор дали е било робство, или съжителство. Едни пари, казват, се задавали, нали някой трябва да ги усвоява. Я Пепи Готиното какви ги върши с едни нищо и никакви ваксини. А пък и власт си е това, а учителите са обръгнали на безкрайните реформи, една в повече – чудо голямо.
Но да му мисли премиерът. Че малко да се разсее, винаги готовата за пост коалиционна ламя като нищо може да посегне и към неговия стол.