„Ваксините са експериментални течности“. За първи път чух тази фраза от устата на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов още в предизборната му кампания за президент. Очевидно тази теза имаше обществен ефект и отзвук, защото след това тя се превърна в лайтмотив на неговата политическа дейност. Същото чухме и от парламентарната трибуна на 3 декември, когато 47-ото Народно събрание официално започна своята работа. „Възраждане“ ще е против принудителната или задължителна ваксинация с експериментални субстанции“, бяха точните му думи. А след това вакханалията продължи – депутатите от партията на Костадинов превърнаха ваксините в единственото си политическо оръжие за трупане на популярност, както и стрелбата срещу зеления сертификат. Което, ако се замислите логично, е повече от абсурдно – България се гърчи в окото на бурята на икономическа, социална, а дори и геополитическа криза, но народните представители от „Възраждане“ практически не ги забелязаха. Което говори само за едно. Те добре са осъзнали, че именно битката срещу мерките и ваксините беше техният входен билет за парламента. Нищо друго. С другите теми „Възраждане“ успя да задържи избиратели, дори да повиши резултат, но така и не успя да прекрачи границата за попадане в голямата бяла сграда. Натрупаното напрежение след двегодишна пандемия, както и нелепите действия на служебния здравен министър Стойчо Кацаров обаче валидириха тяхната борба и им отвориха вратите към голямата политика и медийното внимание.
В идеалния свят вероятно мерките за справяне с болестта нямаше да бъдат обект на политически дебати. По тях се изисква научна прецизност, здрав разум и дисциплина. Но безумните действия на ГЕРБ през 2020 г., когато те обявиха локдаун, но не направиха практически нищо да помогнат на хората в кризата, взривиха общественото спокойствие и превърнаха темата в поле на яростно политическо противопоставяне. Точно тогава стана ясно, че безвремието на Бойко Борисов избухва с всичките си странични ефекти в лицето на обществото. За да можеш да проведеш национална политика по справяне с последствията от пандемия се изисква доверие, а то се оказа най-дефицитната стока в разградено от политически интриги общество като българското. Точно това се оказа печелившата ниша на „Възраждане“ – сивата територия, където изтормозените граждани вече нямат сили за доверие, а искат реална политика, сенчестите земи, където гневът взема връх и нищо останало няма значение. България не е изключение от целия световен процес на умора от бедствието, но само при нас ваксинацията зацикли на кошмарно ниски стойности, а се оказа, че не съществува и медицински или научен авторитет, който е в състояние да преобърне този ступор. Страната ни е изпепелена земя откъм доверие и именно в миговете на криза това си проличава като оголена и гнойна рана. Всичко това политизира темата до безкрайност и така парламентът се сдоби с нова политическа сила и парламентарна група, която издигна недоверието във ваксините в свое бойно знаме. Подозирам как са се почувствали всички антиваксъри в този исторически миг – усещали са, че гласът им е получил политическа тежест и признание.
Точно заради това репортажът на Мария Цънцарова, излъчен по Би Ти Ви в края на миналата седмица имаше ефекта на ядрена бомба. От него разбрахме, че почти половината група на „Възраждане“ е ваксинирана. Лично за мен умилителни ще останат опитите на ваксинираните депутати да си намерят оправдание. Единият сподели, че се е ваксинирал под натиска на семейството си. Другият, при това не кой да е, а секретарят на групата Николай Дренчев, първоначално излъга, че не е ваксиниран и не би го направил, ако не насочат пистолет към него, след това с половин уста призна, че се е боцнал, за да предпази възрастните си роднини. Между другото подобно изречение като минимум означава, че той не счита ваксините за „експериментални течности“, а признава, че те са ефективно средство за спасение. Как иначе би предпазил своето семейство, участвайки в световен експеримент, а?
Репортажът, хипнотично гледаем, ще остане в историята и с нелепите действия на пиарката на „Възраждане“ Йовка Димитрова, която се опита да прекрати интервю с депутат от групата, а след това го прати обратно да се доуточнява, да се изяснява и обяснява, което, както знаем от опита, винаги е симптом за катастрофален комуникационен провал. След това Димитрова нарече излъчените кадри „сензационен цирк“ и се опита да обясни, че „Възраждане“ никога не били крили, че сред тях има ваксинирани, но голямата им битка била за свободата на избора и срещу нарушените граждански права. А след като мълча цял ден, цялата партия излезе с официална позиция, в която се обявиха за жертви на властта и че ще съдят Би Ти Ви за излъчения репортаж. Много искам да видя мотивите в техния съдебен иск, защото в нито един момент не видях журналистката да прави внушения – тя имаше информация, че депутати от партията са ваксинирани и просто ги попита как това се връзва с техните официални изявления. Ама тя била извадила конфиденциални данни за здравния статус на народен представител. Лично според мен много по-голям проблем има в действията на самия народен представител, който води битка срещу ваксините и си призна, че е ваксиниран едва след като беше сблъскан с официалната информация.
Ако битката на „Възраждане“ е за нарушените граждански права, този депутат можеше от самото начало да го обясни, а не да затъва в плаващите пясъци на обикновеното и банално лицемерие. Всъщност Николай Дренчев не искаше да си признае за това, че е ваксиниран, защото добре знае, че голяма част от вота за неговата партия дойде от хората, които смятат инжекциите за световна конспирация, и разкриването на неговите действия ще има умопомрачителен ефект върху тях. Всъщност точно това и се случи. Да, имаше хора, които отказаха да видят истината и продължиха да твърдят, че „Възраждане“ е заплаха за статуквото и заради това е подложена на медийни гърчове, но и такива, които прогледнаха, че са били жертви на един голям политически фокус, на поредното „шменти капели“ в българската политика, на магьоснически трик за привличане на гласове за изборите. И не е нужно да си велик политически експерт, за да разбереш, че този репортаж тепърва ще бъде ахилесовата пета за „Възраждане“, защото дори и в България все пак хората настояват за някакво съответствие между гръмките думи, патетичните речи и реалните дела.
Нека да наречем нещата с истинските думи – всичко това е поразителна проява на цинизъм, дебелоочие и лицемерие. Защото съпоставката между парламентарното размахване на юмруци и половин ваксинирана парламентарна група е поразяващо. Пред нас имаме партия като вампир, която е изсмукала гласовете на лековерните, но в нито един момент не се е държала честно с тях. Ако приемем ваксините за експеримент, това означава ли, че народните представители от „Възраждане“ съвсем доброволно са се съгласили да бъдат част от него? И ако те приемат това за нормално за себе си, защо не посъветват същото и своите избиратели? Нека пак да бъдат за свободата на избора, нека пак да се борят за правата на избирателите си, нека пак да ритат срещу зеления сертификат, но да кажат – „някои от нас се ваксинираха, ваксинирайте се и вие“.
Реакцията на „Възраждане“ спрямо Би Ти Ви също е нечестна. Такъв репортаж им даваше възможност да разкрият своите виждания в дълбочина, да изяснят своята еластична теза. С действията си и със заплахата за съд те просто правят така, че дори и тези, които не бяха гледали видеото, сега ще го видят. Наясно съм откъде идва истеричното поведение. „Възраждане“ възнамерява именно върху ваксините и зеления сертификат да развива своята политическа опозиционност, но тяхната морална претенция беше напълно разрушена. И заради това за пореден път в България станахме свидетели на екзотика – протест на антиваксърите, предвождан от ваксирани. Това прилича на онази страхотна балада на Франсоа Вийон за обратните истини – „пред извора умирам аз от жажда“. Ядосаните от мерките си имат за предводители хора, които идеално се вписват в тях. И пред нас засиява цялото лицемерие на прехода, кондендазацията на псевдополитиката, която може единствено да разочарова хората, след като за пореден път ги е изсмукала като вампир. Дано някога това да спре. Иначе ще стане нетърпимо.