„Българският закон „Магнитски“ е държавна репресия и политическо насилие

Управлението навлиза в опасна фаза. Колкото повече губят посока и подкрепа, толкова по-често управляващите ще търсят възможности за натиск и директна разправа с опонентите си. Управленското безсилие прераства в амбиции за политическо насилие, което би могло да има разрушителни последици за дълъг период от време. Колкото по-агресивни са амбициите за налагане на власт на всяка цена, толкова повече нараства и готовността те да бъдат прикривани зад високопарни думи и празни лозунги.
В известен смисъл всичко това придоби своя отчетлив образ в проекта за т. нар. „български закон „Магнитски“. Проблемът не е само в това, че този проект се оказа анонимен и никой не пое отговорност за неговата подготовка. Дори не и в това колко лъжи бяха изговорени в дните, след като този проект се превърна в публично достояние. Става дума за откровено прикриване на опит за въвеждане на рестриктивни мерки, влизащи в остро противоречие не само с българската конституция и правото на Европейския съюз, но и с основополагащи принципи на правовата държава и демокрацията.

Глобалният закон „Магнитски“ защитава интересите на САЩ в световен мащаб. Той има за цел да охранява финансовите интереси на страната от външни заплахи и рискове, породени от действията на физически лица и компании, които биха могли да ощетят американските интереси. Санкционираните по този закон лица и компании са определени като конкретна заплаха за американските интереси, а не спрямо някакви универсални критерии за преследване на всички корумпирани корпоративни субекти. Именно затова обект на тези санкции са само част от съществуващите глобални корупционни мрежи.

Проектът на „Закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата“ не е „български закон „Магнитски“. Това е подвеждащо и манипулативно твърдение.

Ако само за момент приемем, че България има глобални интереси и би трябвало да ги защити по определен начин, би трябвало да бъде създадена правна рамка за ограничаване и санкциониране на външни корпоративни интереси, които оказват влияние върху българския икономически и политически живот. Имаме основание за това, дори и само пренасяйки в български мащаб санкциите, наложени от Европейския съюз срещу Руската федерация. Това би могло да даде конкретен израз на абстрактните пожелания от страна на Христо Иванов и ДБ за „депутинизация“ и установяване на държавен контрол върху компании, свързани с Руската федерация в България.

Да, има такива корпоративни и частни интереси, които са насочени срещу стратегическото развитие на България, и именно те би трябвало да бъдат неутрализирани. Въпросът е доколко българските институции са в състояние да направят това и има ли изобщо политическа воля тези интереси да бъдат осветени и парирани ефективно. Подобна потребност е налице, въпреки че управляващите нямат никакво намерение да се съобразят с нея.

В този проект не става дума за нищо подобно. Глобалният закон „Магнитски“ е използван само като претекст, като прикритие за истинските намерения, прозиращи зад текстовете на „ничия“ законопроект. Целта е създаването на нови списъци – с лица и компании, които са определени като риск за финансовата и държавната сигурност. Включването в тези списъци – на самите лица, представляващи заплаха, както и на „свързаните с тях лица“ се възприема като основание за предприемане на държавна репресия, която далеч надхвърля полето на действие на каквито и да било международни санкционни норми.

Но лъжите не спират дотук. Непризнатият от никого проект е подготвен от Министерството на финансите, въпреки че в публичното пространство, макар и с половин уста, се признава, че в Министерството на правосъдието се работи по подобни варианти. Експертите, поканени от МП, потвърдиха, че целта на тяхната работа е да се създаде нормативна среда, която да позволи адекватна реакция, в случай че български граждани или компании попаднат в чужди санкционни списъци. Конкретният повод са решенията на Върховния административен съд, който окончателно отмени предприетите административни действия от служебния кабинет срещу санкционираните по „Магнитски“ лица и компании. Подобна цел е приемлива, но тя няма нищо общо с амбициите на ПП да създава свои „черни списъци“.

Тук има поне два проблема, които не могат да останат встрани от общественото внимание. Първият от тях е нескритата амбиция на управляващите да заобиколят съдебната власт и да създадат паралелен ред на избирателни санкции. Предвиденият в проекта Национален съвет под ръководството на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев по същество трябва да подмени съдебния процес и на базата на „съществуваща информация“ да определя кои лица и фирми представляват риск за финансовата и националната сигурност.

Вторият проблем е свързан с промените в Закона за Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Законодателните инициативи за промени в ЗПКОНПИ се забавиха умишлено, за да може разделянето на комисията да позволи онази нейна част, която да се занимава с разследвания, да бъде заменена с предвидения в тази „заготовка на проект“ Национален съвет. Това се оказа и смисълът на искането за „разследващи функции“ на тази част от досегашната КПКОНПИ. Ако всичко това в една или друга форма се превърне във факт, именно този съвет, а не съдът ще определя чие имущество и банкови сметки ще бъдат запорирани или направо отнети.

Асен Василев потвърди, че се работи по подобна законодателна инициатива, както и че от неговото министерство са дадени „технически параметри“ за това как би трябвало да изглежда проектозаконът. И Василев, и „верните воини на партията“ ПП са склонни да приемат, че подобни действия би трябвало да бъдат поставени под съдебен контрол, но че ДАНС, МП и МФ трябва да преценяват кои личности, фирми и дори политически партии трябва да бъдат санкционирани.

Вместо модела на остро критикуваната „гражданска конфискация“ ни се предлага форма, в която управляващите могат да се разправят „законно“ със своите опоненти. Подобна властова амбиция не само говори за дълбока некомпетентност, но и сама по себе си представлява риск за финансовата, политическата и националната сигурност на България.

Преданите защитници на правителството все по-често изпадат в отчаяние, виждайки какво правят техните „подзащитни“. Може би онези, които направиха публично достояние „законопроекта“, са по-добри приятели на управляващите, отколкото повтарящите до втръсване лъжите, които прикриват истинските амбиции на властта.