Сблъсъкът Нинова - Крум Зарков. Кой ще спечели?

След изборите на 14 ноември БСП за пореден път се оказа на кръстопът. Това е кръстът, който левицата носи през целия преход – едно свръхусилие за промяна, но винаги е неясно в каква посока ще е тя. БСП за пореден път не успя да повярва на спада на своите резултати, изправи се пред поражение, невиждано в историята на прехода, и отново анализатори в различни тоналности започнаха да вещаят край на левицата, нейната окончателна политическа смърт и какви ли още не злощастия. Това не е нещо невиждано в историята на прехода. Цели поколения израснаха с идеята, че след още едни избори БСП си отива, окончателно се срива в канализацията на историята и оттук нататък българският политически модел ще се развива без нея. И всеки път тези пророчества се оказват без никакви корени и смислена основа. В ситуация, в която всеки нововъзникващ телевизионен проект се разполага в дясното пространство, защото това е модерно, модно и съвременно, БСП се оказа единствената противотежест на всяка политическа конструкция, която се опитва да ни каже, че дясната политика може магически да постигне леви цели. Това е голямата оптическа илюзия на прехода, магическият трик за спечелване на гласовете на балъците, които са готови да инвестират във всяко политическо чудо не просто надежда, но и реалните си гласове. Историята на България по време на прехода може да бъде разказана в призмата на тази люлка, която хвърля гласовете на мнозинството в поредната надежда за чудо. Отстрани това изглежда уморително и по магически абсурдно, но България нямаше да бъде България, ако можеше да бъде описана в логически термини. Така стигнахме до 14 ноември, когато като първа политическа сила изплува новообразуваната партия „Продължаваме промяната“, а БСП остана четвърта в оспорваното състезание. Това отприщи ново състезание в левицата, защото мнозина отписаха Корнелия Нинова като лидер на социалистическата партия и започнаха да си фантазират друго управление на тази формация, по-мускулесто и напористо, разбира се. В окото на бурята е трудно за реални анализи и хладен здрав разум, но още отсега можем да се опитаме да видим какво предстои. След катастрофалните резултати на БСП Нинова подаде оставка, но новият устав на левицата не предвижда лесен изход от това състояние. Тепърва предстои конгрес, който да констатира оставката на лидера, а след това предстои дълга и сложна процедура по пряк избор на лидер, която може да приключи и по доста неочакван начин. Към момента един-единствен човек в левицата е предявил претенции към лидерското място в БСП и това е младокът Крум Зарков, който отдавна е тайното въжделение на много хора за различен политически живот на социалистическата партия. Всичко това предпоставя доста бурни дни за БСП и големият въпрос оттук нататък е ще се оттегли ли Нинова от лидерското място и ще има ли БСП нов председател през януари следващата година. Това е въпрос без конкретен отговор, защото още много неща предстоят да се случат.

Корнелия Нинова не е за подценяване. Тя все още има подкрепата на широките членски маси на БСП. Лидерката на социалистическата партия започна реформа, която не е за подценяване. Тя ограничи депутатските мандати до три, влезе в битка с левите олигарси и започна позиционна война с феодалите в БСП. Връх на нейната битка стана противопоставянето ѝ с Георги Гергов, който овладя като раков тумор пловдивската организация на левицата. Това беше битка на живот и смърт. Тя започна, може би твърде късно, една смислена битка за различна партия. Действията ѝ все още се радват на подкрепата на обикновените социалисти, които оценяват това титанично усилие за прочистване на левицата. Нинова за тях все още е символ на битката за различна БСП, за социалистическа партия с чисто лице, с нова биография, с различно битие и живот, който поглежда отвъд старите условности и дадености. В този смисъл всеки, който отписва Нинова, всъщност тръгва срещу жизненоважна реформа в БСП, която представя левицата като различното лице на политическия живот у нас, като партията, която се е изправила срещу вътрешните си демони и се е преборила с тях. Нинова не е просто символ на промяната, а на различното политическо състояние на левицата, на онова усилие, което отличава БСП от всички останали партии. Ето защо нито един анализатор все още не е в състояние да предвиди процесите в левицата, защото в противопоставянето там все още има твърде много неизвестни и най-важното – процесите там не са стигнали до своя логичен завършек. Много хора написаха прежедевременен некролог на Корнелия Нинова, но тя все още има сили не просто за възкресение, а за това да поведе левицата в съвършено нова посока. Като например да я вкара в управлението. Това е ироничното в ситуацията. БСП с 80 народни представители в 44-тото Народно събрание беше напълно заобиколим фактор, политическа сила, която можеше да бъде пренебрегната и оставена встрани. БСП с 26 народни представители в 47-ия парламент държи ключа към управлението и изобщо не може да бъде заобиколена при съставянето на формулата за управление. Заради това вероятно вътрешната опозиция на Нинова се опита да я саботира точно в опитите БСП да участва в следващото правителство, защото добре осъзнават, че това е пътят не просто за закрепването на левицата, а утвърждаването на социалистите като фактор на стабилност, предвидимост и здрав разум. С други думи – всички опити за разклащането на Нинова се отразяват не само на твърдото ядро на левицата, но и резонират с най-дълбоките чувства на левицата, която винаги е настроена държавнически.

Крум Зарков от своя страна е едно от младите и модерни лица на левицата. Той символизира либералния дух на социалистическата партия и се радва на подкрепата на градските леви, които мечтаят за социалистическа партия с различна настройка. На негова страна е Младежкото обединение на партията, чиито представители шумно обявиха своята подкрепа, но това е нож с две остриета. Защото, от една страна, БСП се нуждае от обновление, но от друга, ако това обновление завие в твърде градска и либерална посока, това ще отблъсне доста широки членски маси, които така или иначе отдавна следят процесите в левицата, но имат едно наум за Истанбулската конвенция и опитите за насилствена модернизация на социалистическите низини. Нинова вече един път удари Зарков, че той има проблем не с нея, а с БСП, защото е един от либералите в партията, а той ѝ отговори, че тя се опитва да го обиди с тази атака.

На страната на Зарков стои не само младостта, а и това, че той успя да се разграничи от вътрешната опозиция в БСП, защото тя не е коз, а само котва на неговата шия. Предимството на Нинова обаче, която не е казала дали смята да участва в новата битка за лидер, е това, че тя е лидерът, започнал промяната в БСП, и че независимо от всички трудности тя превърна социалистическата партия в основна алтернатива на ГЕРБ. Тоест пред левицата стои ясно изразен избор – дали да продължи в досегашната линия на противопоставяне, или да потърси някакъв нов път за развитие с всички рискове на новата личност и новата политическа линия.

Описан така, сблъсъкът Нинова – Зарков звучи елементарен и прост, но всъщност нещата са по-сложни. Самата Нинова вече веднъж каза, че Зарков е нейно откритие и че тя му е дала път в политическия живот на страната. От гледна точка на Зарков вероятно нещата в БСП изглеждат също толкова просто – левицата се нуждае от нов лидер, за да получи шанс за различно представителство и доверие на българските граждани. Процесът обаче се усложнява от започналите преговори за участие във властта. Защото в крайна сметка те ще предопределят изхода от лидерската битка в БСП. След много години в опозиция левицата има шанс за основна дума в управлението и за рещаващ глас за пътя на държавата оттук нататък. През януари на конгреса на БСП това ще е основната тема за разискване. Ако Нинова е успяла да проправи пътя на социалистите в управлението, нейното място ще е безалтернативно и тя няма причини да се безпокои за бъдещето. Ако нещо е минирало този процес, то Зарков ще има своя шанс да ѝ се противопостави. Точно този сблъсък обаче показва, че БСП наистина е единствената демократична партия в объркания български политически пейзаж. След драматичните избори на 14 ноември единствено БСП е потънала в екзистенциална криза и това е голямото доказателство, че тя е единствената реална партия, която съществува в България днес. А това в крайна сметка е големият плюс на левицата. Защото всичко останало е път в нищото.