Реформаторите: Не #Той, а #Аз

Ами май така влезе татковината ни в новата 2016 година – с хвалби за усвояемост и събираемост. Разбира се, и с освирепяемост. Както и с квотност и опраскваемост. Тъжно!

Ако започна отзад напред, защо „опраскаха” просветния министър? Без да съм пламенен защитник на колегата Танев, струва ми се, че става въпрос за пари. И то за много пари.

В следващите години България очаква около 650 милиона евро само в сферата на образованието. Практиката не само в България, а и по целия свят е, че между 10 и 40 процента от тях се „усвояват” от разпределящите ги. Сами си направете сметката за какви суми иде реч.

Очевидно колегата Танев не се е „вписал” в подобна схема. Поради което беше и „опраскан”.
Но, забележете, тук веднага влезе в сила и „квотността”. Министерството на образованието си е на Реформаторския блок и никой няма правото да дръзне да ни го отнеме!

Ало, другари Реформатори! Ако не ми е къса паметта, вие люто се противопоставяхте тъкмо на „квотното разпределение” на министерски, държавни и всякакви други постове. След което „охотно” и без никакви скрупули се наместихте в тях.

И от борбата ви срещу „#Кой?” май станахте привърженици на „Не #Той, а #Аз”. Не излезе ли май така? Май излезе и друго – че битката ви, включително и между вас самите, е кой да прибере онази полагаща му се „квота” от европейските пари...

По-горе написах „тъжно”. Още по-тъжното обаче е на едно друго място.
За вече 26 години на проклетия ни „преход към политическа демокрация и пазарна икономика” ние преживяхме смяната на 29 (!) министри на просвещението ни. Разделете 26 на 29 и пак си направете сметката.

В уважаващите себе си държави има три институции, които са ужасно консервативни (в най-добрия смисъл на думата) – Църквата, националната сигурност (армия и полиция) и образованието. И който посегне на тях с рогата напред, си троши или рогата, или направо главата. Пък ако упорства, си потрошва държавата.

След Освобождението ние приехме централноевропейския модел на образование – начално, основно, средно, висше. През 50-те години на миналия век се опитаха да ни наложат съветското – замяна на синьото мастило с лилаво, петобална вместо шестобална система, „десятилетка” вместо традиционния за нас 11. клас. Вероятно по-порасналите читатели на „Ретро” си спомнят, че всичко това се провали и си се върнахме към „нашето” си.

И вижте сега абсурдистана на образованието ни (за това, което преживяхме с двата синода и разгрома на армията и полицията ни, хич не искам и да говоря).

Значи от тези 29 министри един отменя професионалните средни училища, после следващият се опитва да ги възстанови. Трети въвежда безумната система всяко висше училище да си произвежда „хабилитирани”, четвърти си скубе косите, че така пари няма. Пети залага да се субсидират и частните школа, шести реве, че и за това пари няма да има.

И така – „до края на света”, както се пееше в една стара песен. Е, то така не става. Но за 26 години слушаме 29 пъти тази песен и на мен, откровено казано, вече ми се повдига и от нея.
Толкоз обаче за образованието, на което съм отдал 43 години от живота си. Да походим обаче и из съдебната система.

Висшият съдебен съвет няма да се саморазпусне. Че да не са луди? Заплатици между 3000 и 5000 лева, плюс комисионите, плюс „случайно разпределените” дела, от които също нещо покапва, плюс договорките с адвокатите, откъдето също иде „по нещо”, плюс служебната карта, пред която и редовият катаджия спира да си иска рушвета, плюс... Ама май по-добре да взема да се спра.
Стигам сега до „усвояването”. Значи, освен гореспоменатия казус с Реформаторите, дето ще „усвоят” парите за образование, ГЕРБ си е осигурил „усвояването” на инфраструктурните проекти, земеделското министерство – тези по програмата за развитие на селските райони, местните феодали (кметовете) – по програмите за регионално развитие и т.н.

Аз, разбира се, не знам какво пък ние даваме срещу това „усвояване”. В смисъл, колко пари като „членски внос” даваме на Европейския съюз и колко получаваме в замяна. И ще бъда много благодарен на всеки, който ме светне по въпроса.

А пък ако не го стори, завършвам със „събираемостта”. Всъщност властта от кои „събира”? От контрабандистите? Те се хилят. От картелите. Те пък направо се кикотят.
Събира от нас, драги съотечественици.

Даже и в най-лютите времена на британския „неолиберализъм”, когато Желязната лейди Маргарет Тачър въвежда т.нар. данък глава (то е нещо като нашия „подоходен данък”), тя не е посмяла да пипне редица социални облекчения за англичаните.

Лекарства? Ами 5% данък. Газ за отопление – пак толкова. Бебешки и детски стоки – също. ДДС за хора с увреждания? Печатни издания? Мога да изброявам още.
При нас обаче, освен „усвояемост”, е важно да ни стрижат еднакво, богати (много по-рядко) и бедни (непрестанно), и чрез „събираемост”.

Ама като сме си овце, защо пък не...