Радан подстрига магаретата

„Гогол страдал от тройственост - с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствал бъдещето, а между краката му била страшната действителност.” Сетих се за този кандидатстудентски бисер в края на миналата година, когато Реформаторският блок се оказа в подобно положение. ДСБ мина в опозиция на властта, но остана част от РБ, който е част от управлението. От съпредседателите на РБ Радан мина в опозиция, Кунева остана във властта, съпредседателят на ПГ на РБ Зеленогорски остана в управлението, съпредседателят Кънев мина в опозиция. Оперета. Фигаро тук, Фигаро там… Жътва за психиатрите.
От ДСБ намекваха тогава за евентуално разрязване на този гордиев възел през март, на националното събрание. Запитахме се защо чак март? Защото тогава се стрижат магаретата? Мислехме си, че ги иронизираме. Но не е било ирония, а самата истина.

Март дойде, националното събрание се събра. Изслуша една пламенна реч на своя лидер. Приятна реч, не се майтапя. Приятна за слушане. Ако се постараеш да не си задаваш въпроси, а просто да й се наслаждаваш. Изпъстрена с добре подбрани цитати от Шекспир, през Гибън, до Тачър.
Радан направи една вярна и откровена рекапитулация на целите, с които РБ е влязъл в управлението, и резултатите, които е постигнал за времето на пребиваването си във властта. Дисекцията бе откровена и вярна, но, за съжаление, изводите от нея не звучат така. Духът не напусна мъртвото тяло…
Целите: „Реформаторският блок беше създаден, за да проведе политическата битка срещу мафията и корупцията у нас”: 1. Промяна в медийната среда. 2. Прекратяване на партийните назначения в администрацията. 3. Въвеждане на честност и отчетност в обществените поръчки. 4. Радикална реформа на съдебната система и прокуратурата по румънски образец.

Резултатите: В медийната среда властва Гьобелсова пропаганда срещу всеки, който заговори за промяна… В администрацията партиите, начело с ГЕРБ и основния й партньор ДПС, са се превърнали в бюра по труда, в листи на чакащите служба… В обществените поръчки се утвърди невиждан картел, престъпен синдикат на шепа фирми, обслужващи партии и жълти медии… В правосъдието - същият престъпен синдикат…
Единственото, което е постигнал РБ, са „20 работни места на парламентарните банки и още двеста работни места във властта из страната…”.
Тоест резултатът е четири на нула за мафията срещу РБ. „И който днес твърди, че РБ е успешен политически проект, лъже или себе си, или - по-лошо - хората, които са му дали своето доверие.”

Някой беше казал - „ако не можеш да ги убедиш, объркай ги”. За симпатизантите на ДСБ не знам, но мен определено ме обърка. РБ е провален проект, не е постигнал нито една от целите си, нещо повече, „спорно е доколко - залисан във вътрешни борби и външни пазарлъци - изобщо се опита”. Но ДСБ трябва да остане в РБ. Така ме обърква, че на моменти се замислям дали не действа в полза на Борисов. Едва ли е така, но казвам, че и такива мисли ми идват вследствие на синкопното му поведение.
И въпреки мрачната картина на реформаторския провал Радан поиска мандат да работи за оставането на ДСБ в Блока, да го върне към неговите изначални цели и принципи. Как? Ще помолят явните колаборационисти да се върнат към принципите на Блока. И те с радост ще откликнат? Първи Лукарски ще си зареже министерското кресло, ако че нито в тоя живот, нито в някой следващ живот, ако има, съдбата ще бъде толкова лекомислена, че той да стане отново министър. След него ще тръгне Кунева, ще зареже вицепремиерскто кресло и превзетото с цената на неимоверни мъки и унижения просветно министерство. После Москов ще зареже всички проекти - и общественополезните, и частнополезните, и ще се върне на празната ясла. Пардон, пълната с принципи ясла… После и Ненчев. После всички те ще обяснят на настанените по агенции и бордове свои членове колко важни са ценностите и принципите и те ще им повярват… Така трябва да стане, ако се върнат при принципите, които, това не подлежи на съмнение, не могат да реализират в съвместното управление с ГЕРБ. Защото те са противопоказни за практиките на партията на Борисов. Само че има една малка подробност. Ако тези принципи и ценности значеха нещо за тях, те нямаше да са там!
Точно така кучето гони опашката си и се чуди защо не може да я стигне. Но кучето е глупаво, а Радан не е.

Още във встъпителните си думи Радан предпостави една илюзорна действителност, един измислен свят, в който ДСБ е напуснала властта: „Ние дадохме оценката си за годината участие във властта и за причините, които доведоха до прекратяване на нашето участие, до снемане на тази отговорност”.
Не мога с думи прости да обясня сложно явление като едновременното пребиваване на една партия на две противоположни позиции - и във властта, и в опозиция. Затова ще стъпя върху раменете на великите предшественици, дето се казва. Френският социолог и философ Жан Бодрияр въвежда едно понятие, което може да ни облекчи в разбирането на неразбираемото – «симулакрум». «Симулакрум» (от латински simulare - подобие, образ, измамна прилика) е понятие, с което се бележат измислените реалности, които нямат аналог в реалността, вербална конструкция на нереална действителност. В симулакрумите на Борисов например водим успешна борба с престъпността и корупцията, реформираме кардинално съдебната система, прокуратурата е напълно независима... Такива едни работи, които си измисляш и почваш да убеждаваш хората, че живеят точно в такъв свят. На прост български ги наричаме фантасмагории.

Та в измисления свят на Радан ДСБ е напуснала властта. Същият Бодрияр казва, че нещата не са се случили, ако не са били видени да се случват. Видях властта да напуска Радан Кънев, който никога не е бил във властта, Гроздан Караджов, който не беше точно във властта, поне не в изпълнителната, и областният управител на Хасково. Последният е първият и последният реално напуснал държавен пост. И понеже е единствен, потвърждава правилото – ДСБ не е и няма как да е в опозиция. В опозиция е само нейният лидер, който и преди това не беше във властта. И с днешна дата зам.-председател на ДСБ е министър, който отказва да напусне правителството и от когото партията не се е и няма намерение да се дистанцира. Доколкото видях, той дори не уважи висшия форум на партията си.
Като основен аргумент за оставането си в РБ Радан изтъква: „Аз знам логиката, че само от властови позиции можеш да променяш живота на хората за добро (то и за зло пак е така). Нещо повече - аз често споделям тази логика”. По принцип е прав. Антонио Грамши така обясняваше защо комунистите трябва да вземат властта: „Можеш да промениш курса на самолета само ако си вътре в него…”. Бих могъл да посоча поне още една възможност, но предвид на терористичното време, в което живеем, ще се въздържа.

Вътре или вън изглежда различно, в зависимост дали го гледаш отвътре или отвън. Когато попитали американския президент Линдън Джонсън защо държи Едгар Хувър за шеф на ФБР, той отговорил: „По-добре да е в палатката и да пикае навън, отколкото да е навън и да пикае в палатката”. Така изглежда отвътре. Това е позицията на Борисов. И странното е, че с различни аргументи Радан и Борисов стигат до обща позиция: Да се запази управляващият формат, тоест да се запази РБ, тоест ДСБ да остане в РБ.

Думата, която търсех, е „софизъм” – умишлено грешно твърдение от верни предпоставки. РБ се е провалил, РБ е изцяло неуспял проект, не е постигнал нито една от целите си, нещо повече - не се е опитал дори, част от Реформаторите са стиснали властта като пенсионер типов хляб, но ДСБ трябва да остане в РБ! Неведоми са пътищата на тая логика. Изрично търсех и не намерих дума за новия десен проект, за който лидерът на ДСБ говореше доскоро. Споменава се за някакво отваряне, търсене на съмишленици и други дрън-дрън…

Ако сте си помислили, че с това подстригване на магаретата в заглавието преувеличавам, бъркате. Направо си ги подстрига Радан, без да ги избръсне, ако мога така да се изразя. Сред делегатите се чуха доста разумни гласове, че тази властово-опозиционна шизофрения трябва да се прекрати, че достойната позиция е да се напусне управлението и компрометирания РБ, че ДСБ се самоунищожава… Но, както казах, никой не ги избръсна.
Изкушавам се да спомена и за промените в устава на партията и начина, по който бяха гласувани и приети. Биха правили чест на БКП - новите членове на партията ще се одобряват от централата, тя ще назначава и областните и общинските председатели и т.н. Но това са си вътрешнопартийни работи, сами да се оправят.
Лично мен другаде ме стиска. След като орките решиха, че гласуването ще става задължително, се замислих и почнах да заглеждам Радан като възможен кандидат за моя глас. Но той отново ме разочарова… Иска риба да лови, без да се намокри. Да де, ама мокро дупе яде риба, сухото – пиперки! Това е най-щадящото за Радан обяснение. По-горе намекнах, че имам и друго.

Още една част, една от последните, от социофила в мен умря. Още една крехка надежда се прекърши в кълна си. Когато ГЕРБ спечели изборите, казах, че ни чакат още четири загубени години. Вече почти година и половина тъпчем на едно място и се залъгваме с палиативи на истинските реформи. Симулиране на дейност с активното съдействие на Реформаторите.

За да се промени политическият модел, ни трябва нещо по-щуро, нещо, което да дойде на метла. И да измете бързо и безвъзвратно политическата и подопечните й мафии. Не ме питайте откъде ще дойде и кога. Не знам. Просто ми се иска. Искаше ми се и на Радан да му се иска. И най-вече да му стиска…