Нинова се закрепва в БСП с вота на недоверие

Водната криза изглежда като сбъдната мечта за всяка опозиция. Проблемът е сериозен, засяга голяма група от хора и отговорността за него сравнително лесно може да бъде приписана на сегашното управление. Искането на вот на недоверие при тези условия изглежда естествено и дори задължително според всеки наръчник по партийна тактика. Но за да бъде постигнат политически успех, важно е не само какъв е поводът за искане на вот на недоверие, а и кой и с какви мотиви го прави. И точно тук шансът на опозицията в лицето на БСП започва да изглежда проблематичен.

Неизбежността на водния режим, която е изглеждала очевидна още през септември, доведе до въвеждането му през ноември, само дни след края на кампанията за местните избори. На 30 декември Корнелия Нинова заяви, че БСП ще иска оставка на правителството заради провал в политиката по околната среда и водите. В първоначалното си заявление социалистите включиха чистотата на въздуха, водния режим в Перник и преработката на внесени от чужбина отпадъци. Атаката беше насочена към Министерството на околната среда и водите, доколкото и трите теми имат отношение към неговите правомощия. Съчетаването на трите теми пасваше добре на водената от БСП политика и в същото време изглеждаше достатъчно сериозно, за да бъде поискан вот на недоверие. Но ситуацията се разви по различен от очаквания начин.

Почти незабавно с обявяването на водния режим бе подадена оставката на областния управител и на директора на ВиК–Перник. Новоизбраният кмет от БСП на общината влезе в интензивен диалог с премиера и получи пълното съдействие от правителството. Новоизбраният главен прокурор възложи проверки и ги взе под прякото си наблюдение. Седмици наред министри и експерти изследваха всички възможности за увеличаване на водния обем на язовир „Студена“. Правителството заяви, че ще отпусне 30 милиона лева на община Перник за цялостна подмяна на инфраструктурата, която води до загуби от почти 80% от питейната вода. След започнало разследване срещу министъра на околната среда и водите той бе задържан и подаде оставка.

Активното управление на кризата започна да променя условията, в които искането на вот на недоверие изглеждаше безпроблемно за опозицията. Пресичащата стратегия на Борисов, изглежда, ще успее да сведе до минимум шансовете на Нинова да предизвика политическа криза. Първите данни показват, че градът има шанс да излезе от тежкия воден режим сравнително скоро. В същото време правителството иззе инициативата на опозицията за търсене на политическа отговорност. Атаката, която беше насочена към министър от квотата на ВМРО, за да дестабилизира сложния коалиционен формат, вече не изглежда нито толкова безпроблемна, нито „обречена на успех“.
При сегашната ситуация ГЕРБ няма да предизвика парламентарна криза. При предишните два пъти управляващите подаваха оставка при относително добри шансове да се завърнат във властта след предсрочни избори. В същото време оставката на правителството и в двата случая беше аргументирана с променена политическа среда и преодоляване на остро политическо противопоставяне. След европейските и местните избори дори и най-отявлените критици на Борисов и ГЕРБ признаха, че партията остава най-влиятелната политическа сила в страната. Подаването на оставка на правителството сега би означавало остро навлизане в спирала на политическа нестабилност, и то в година без редовни избори, през която предстои да бъдат договорени параметрите на следващия седемгодишен период с Европейската комисия. Когато през 2013 година ГЕРБ се оттегли от управлението именно в подобен период от време, новото мнозинство от БСП и ДПС определи профила на оперативните програми и заложи редица проблеми, които дават своите последствия и досега.

Правителството няма да подаде оставка, нито исканият вот на недоверие ще успее да получи необходимата парламентарна подкрепа. Но причините за това не са само в активната изпреварваща реакция на управляващите. Част от причините за провала на вота на недоверие са заложени в самата опозиция в лицето на БСП. Преди всичко Нинова заяви, че ще внесе вот на недоверие едва на 20 януари. Причините за това са очевидни. Към момента на заявяване на намерението си социалистите не бяха провели консултации с останалите парламентарно представени партии. Те заложиха на бързия PR ефект, подценявайки интересите на останалите политически субекти. Негативната реакция от страна на ДПС бе първият сигнал, че БСП избърза да заяви позиция, преди да е готова за това.

Отлагането във времето на внасянето на вот на недоверие има и друга причина. От една страна, всеки ден в повече увеличава социалното напрежение в Перник. От друга – прекалено широкият тематичен обхват на вота изисква повече информация и допълнителни аргументи. Не на последно място, именно този вот на недоверие би трябвало да има съществено значение в предизборната кампания на Нинова за председател на БСП. Но освен всичко това този вот крие съществен риск за цялостното позициониране на партията.

Част от експертите на БСП приеха, че опитът за навлизане в полето на национализма не донесе положителни резултати на партията. В условията на липса на ясен идеологически профил социалистите не могат да разчитат на разширяване на собствения си електорален потенциал. Точно затова чрез този вот на недоверие БСП ще се опита да направи завой към екологичната тема, очаквайки по този начин да се доближи до европейската тенденция за „позеленяване“ на социалистическите и социалдемократическите партии. Това е опасна маневра, доколкото през аргументирането на вот на недоверие партията ще се опита да заяви своята нова екологична ориентация.

Поне засега изглежда, че акцентът в мотивите за вота ще бъде не само върху водната криза, но и върху третирането на отпадъци, внесени от чужбина. Както и досега пропагандната кампания на БСП търси възможност за съчетаването на поне два типа негативни послания – това, че внасяме отпадъци от третия свят и че се превръщаме в депо за отпадъци на Европа и едновременно с това загатването на биологичен риск, свързан с тяхната преработка. Съчетаването на тези две послания с рефрена за корупцията и некомпетентността на управляващите ще определи цялостния профил на тази атака. Така социалистите се надяват едновременно да продължат досегашните си тези, особено от кампанията за местните избори, и в същото време да придобият по-ярко „зелен“ профил.

Проблемът не е само в това, че подобна мимикрия не отговаря на характера и традициите на БСП. Всеки опит за изграждане на „зелена“ политика ще доближава социалистите до необходимостта да обяснят например на миньорите, че трябва да бъдат закрити въгледобивните мини, за да се подобри качеството на въздуха. Извън конкретната възможност за атака срещу управляващите БСП няма политически ресурс да разгърне последователна екологична платформа, която в същото време да не отблъсне лоялните й избиратели, а да привлече подкрепата на нови социални групи. Заиграването с екологията може да се окаже поредният провал, след като партията няма воля да следва и развива собствения си идеологически профил.

Времето има решаващо значение за изхода от поредната атака на БСП срещу управляващото мнозинство и правителството. След гласуването на оставката на министър Димов депутатите от БСП ще бъдат принудени да променят част от мотивите за искания вот на недоверие. Закъснелите консултации с ДПС и „Воля“ няма да облекчат задачата, доколкото и двете формации имат собствени интереси, които поне засега не предполагат предизвикването на парламентарна криза. Всяко облекчаване на водния режим в Перник и подобряване на перспективата за трайното решаване на проблема ще намалява ефекта на кампанията за вот на недоверие.

Въпросът не е само в това, че този вот „няма да мине“. БСП декларираше, че не очаква да предизвика парламентарна криза, а да постави за дебати важни проблеми пред управлението на страната. Поне засега изглежда, че въпреки тази декларация социалистите се подготвят за поредната тотална атака – по всички теми и с всички средства. Колкото по-агресивен е този пореден опит, толкова по-малка е вероятността дебатите по вота да се превърнат в отправна точка за постигане на така необходимото съгласие за стратегически усилия за решаването на проблема с достъпа и качеството на питейната вода.