Моралното убийство на дясното

„Движение България на гражданите превзе просветата. В МОН сега масово рецитирали поемата на Некрасов "Поэт и гражданин": „Поэтом можешь ты не бить, но гражданином быть обязан!”
Из делниците на един луд

 
Не знам какво си е мислила Кунева, когато се самопредложи за министър на просветата. Вероятно се е надявала на радушен прием в обществото, уморено от ексцентричностите на проф. Танев. Но много странно. Лапачинката се обърна. (Така се нарича палачинката в политическите среди.) Професорът беше изпратен със симпатия, Кунева беше посрещната с масово неодобрение. Изкушавам се да употребя древногръцкото понятие „остракиране”. Но в случая с Кунева това няма да е точно. Ако има мотиви за класически остракизъм, то те са най-много в рамките на РБ. Ако тя става прекалена заплаха за някого, то това е единствено за лидерските амбиции на Радан Кънев. Под сянката на падишаха може да има само втора ръка лидери, но не и такива, които заплашват голямата власт. Не и сега. Може би точно изпод шинела на Борисов да изпълзи някой бъдещ премиер, но това може да стане когато Борисов вече няма да е в шинела, ако ме разбирате. Тъй че никой не е притеснен от нарастващото влияние на Кунева. Това, което притеснява е  начинът, по който то беше постигнато. Защото заплашва истинската демократична процедура и гражданското участие. Всъщност, гражданското участие беше напълно елиминирано. Романтичният период в отношенията на реформаторите и гражданското общество приключи.

Най-големият грях на реформаторите не е в организационното разпокъсване на дясното. Това е поправимо. По-страшното и непоправимото е моралното убийство на дясното. Едно ембрионално убийство. Дясното беше пометнато за пореден път. От хора без чувство за мисия, хора, които не могат да си представят, че носят отговорност и за друго, освен за собственото си благополучие.
Имам усещането за дежа вю. Нещо многократно виждано. Защото това не е първата голяма амбиция, която приключва с морална катастрофа. Софийските легенди разказват как навремето Сашо Томов станал вицепремиер в кабинета на Попов. От "Позитано" го пратили да договори участието на БСП в тоя кабинет. Сашо отишъл и казал на Попов: "От БСП предлагат мен за вицепремиер." А като се върнал на "Позитано", обяснил: "Ами Димитър Попов настояваше аз да съм вицепремиер и аз приех."

Подозирам, че и Кунева отигра подобен етюд. Казала е на Борисов, че реформаторите ще я подкрепят, на реформаторите - че Борисов я одобрява... Краят го знаете – хитрата сврака с двата крака...

Първата причина за неодобрението, което събра кандидатурата на Кунева за министър на образованието, е в непочтения начин, по който беше отстранен проф. Тодор Танев. Подкрепящото Кунева крило в РБ се възползва от истерията, която се развихри около подмяната на робството със съжителство, която просветното министерство уж било направило в програмата, и натисна Борисов да поиска оставката на Танев. От къде тръгна патриотичният огън и кой го раздуха, едва ли ще се разбере. В такива случаи древните римляни обикновено се задавали въпросът „Qui bono?“ (Кой печели?) Ясно е кой спечели. За уплътняване на подобна хипотеза може да послужи и изтеклата преди около месец информация, че реформаторите са свалили доверието от Танев.

Втората причина е, че  Кунева се самопредложи за поста. А това по нашите географски ширини рядко прави добро впечатление. На заседанието на РБ я подкрепил само лидерът на СДС Лукарски. И е нормално другите партии да не я подкрепят. Тя вече има пост и то на вицепремиер. Заемайки и втори, отнема възможността на някой друг реформатор да захлеби.

Кунева няма и никога не е имала нищо общо с образователната сфера. На срещата с АБВ хората на Първанов директно ѝ заявили, че няма капацитет за образователен министър. На което тя отговорила с примера на Маргарет Тачър, която започнала политическата си кариера като министър на образованието. Това наистина е така. Кариерата на Тачър започва в образованието. Обаче на Кунева там свършва. Това е единствената малка разлика между тях. Иначе големи има много…
Маргарет Тачър! Нерде Ямбол, нерде Стамбул… Помня как през 2002 г. беше дошъл личният имиджмейкър на Маргарет Тачър да обучава НДСВ на общуване с медиите в “Радисън”. Отишъл само Атанас Щерев. После се разбра, че бил тръгнал за кафенето, но объркал етажите. И като го емнали, та му бяха изчели цялата програма. И, ако сте обърнали внимание, никога не е имал проблеми с медиите.

Да не се отплесваме.

Следващата причина е в процедурните врътки, с които Кунева беше номинирана, а после и избрана. Когато стана ясно, че кандидатурата ѝ далеч не е безпроблемна в средите на реформаторите, Борисов спешно се притече на помощ. Побърза да я приеме и внесе за гласуване в НС. Така вече не РБ ще решава, а цялото НС. Явно и той я желае, не само тя.

Впечатляваща е безпардонността, с която „гордостта на реформаторите” – Гражданският съвет – беше натикан в кьошето на безгласните. Понеже членовете на ГС се изказаха против кандидатурата, та от партията на госпожата ги туриха на мястото им. Което място е да бъдат граждански декор за политическите действия. Не било в техните правомощия, съобщиха им от ДБГ, да номинират министри, това си било работа на Изпълнителният съвет на Блока. Освен това мандатът на ГС бил изтекъл и вече бил нелегитимен. И освен това на срещата не били поканени всички членове. Тоест, ГС бил веднъж некомпетентен и два пъти нелегитимен. По този повод на друго място напомнихме на читателите вица за пенсията, която хранела гълъбчето. Хранела го и си говорела: „Птичките са като политиците. Докато са на земята се задоволяват с трохи. Но като хвръкнат ти се изсират на главата.”

Така постъпи и Кунева, нема какво да се лъжем. А как се кичеше с ГС, когато беше още на трохи. (Можех да го кажа и по-културно: като акт на хюбрис, като проява на синдрома на Гибис, но нямаше да е толкова точно…)

След това с малко елементарна математика кворумът в НС беше натамънен, едни бяха мобилизирани, други услужливо липсваха, и Кунева стана министър с пет гласа. Но това са подробности, които историята няма да запомни.

И цялата тази кариерна суета на Кунева се разположи в един контекст, който ѝ придаде допълнителни негативни конотации. Министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка заради нежеланието на парламентарното мнозинство да направи реални промени в съдебната система. В знак на подкрепа към принципното му поведение Радан Кънев излезе в опозиция. Е, малко половинчато – като лидер е в опозиция, но като партия остана във властта. Но когато няма риба… На този фон Кунева измълча всички скандали, които се развихриха в и около съдебната система. Нещо повече, използва ситуацията за кариерното си развитие. Поведение, на което много хора намериха биографично потвърждение. Снахата на Пръмов с еднаква лекота стана любимка и на царя, и на пъдаря… Дето казваше бай Захари Стоянов, „чемшир – вечно зелено и на нищо не мирише”.

Всичко това е малко или повече ясно. Неясното е само едно – Защо? Защо й беше на Кунева и този пост. Самата тя каза: "Ако става въпрос за власт, аз по-вицепремиер от това, което съм в момента, няма как да стана в МОН.”

А, ако не става въпрос за власт, става въпрос за пари, не ли?! А парите са много. Задали са се едни 1.37 млрд. по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, които ще трябва да се усвояват до 2020 г. Там има такива апетитни работи, дето не сте ги и сънували. Това, което наложи спешно да се изфъчка професорът, са едни 350 млн., за които МОН трябва да обяви процедурата и да събере проекти за изграждане на 4 центъра за върхови постижения с бюджет от 200 млн. лв. и други 8 центъра за компетентност с бюджет от 150 млн. лв. А както знаем, никак не е без значение кой ще подготви процедурите. Например проф. Танев така беше объркал процедурите за новите учебници, че се наложи Асоциация „Българска книга“, ръководена от Веселин Тодоров, член на НС на партията на Кунева, да ги обжалва. По информация в медиите при досегашните мижави бюджети на МОН само през 2013 г. Тодоров  е успял да усвои  през различните си фирми близо 10 млн. от обществени поръчки на МОН. Представяте ли си какво бъдеще си е сънувал...

Солидна част от тези 1.37 млн. лева (560 млн. лв.), ще отидат за изграждане на научна инфраструктура и научни изследвания. За да се ориентирате, ще напомня, че парите във фонд "Научни изследвания" през 2015 г. бяха 18.7 млн. лв. И, ако съдим по скандалите, които редовно се вихрят там, повечето се крадат.

Ще има и по-дребни суми. 20 млн. лв. са предвидени за обучения на учители, 25 млн. лв. за обучение на възрастни…

Французите обичат да казват: cherchez la femme. Обаче когато жената вече е налице, влиза в сила друг съвет - "Следвай парите". Когато журналистите Боб Удуърд и Карл Бърнстийн загубват нишката в разследването на аферата, довела до свалянето на Никсън, „Дълбокото гърло” (Уйлям Фелт) им дава само една насока: „За да откриеш истината, следвай парите”.

Ако последваш идеите, с които реформаторите ни успиваха преди изборите, ще се окажеш на едно пусто място. Там няма кьорав политик и не се очакват…

Християнството ни учи, че е грешно да се мислят само лоши работи за българския политик, но изминалите 25 години показаха, че рядко е грешка. За пореден път надеждите на идеалистите бяха излъгани, очакванията на реалистите оправдани.

Реално остракирани в тази история наистина има. Това са хилядите качествени българи, които напускат родината, прогонени от господстващото тук користно невежество. Попитайте историците какво се е случило с древна Гърция и нейния „Златен век” от прилагането на практиката на остракизма. Всъщност, едва ли е нужно да питате за нещо, дето е навсякъде около нас.