Какво не ни каза Местан?

С г-н Местан се познаваме от вече далечната (уви) 1997 година, когато и той прекрачи прага на Народното събрание като депутат от ДПС.

На следващата, 1998-а, се случи така, че „ваканцувахме” в една смяна в почивната станция на Министерския съвет в Слънчев бряг.

На втория или третия ден от „ваканцуването” забелязах, че г-н Местан и очарователната му съпруга Ширин си седят самотни, като две чаши с ром, забравени на масата.

Времената бяха такива. Костов беше обявил ДПС за „проклятието на България” и нито един от депутатите от СДС не смееше да ги доближи. БСП пък още не знаеше, че през 2001-ва Първанов ще стане президент с гласовете и на „проклятието” и също старателно ги заобикаляше.

Та по общо решение на колегите от тогавашната Евролевица поканих Ширинчето и Лютви да се присъединят към нашата маса – на обяд, на вечеря и т.н. Оказаха се симпатични, доста ерудирани хора, с които после се водеха разговори не толкова за политика, колкото за култура, литература и всичко друго, за което си помислите.

Обаче това „и т.н.” означаваше и още няколко неща. Никой от нас нямаше охрана. Нямаше и коли на НСО да ни обслужват. Бръмчахме си из целия курорт пешачката, както го прави всеки нормален българин. И никой не се чувстваше „застрашен за личната си сигурност”.

В следващия парламент г-н Местан стана и председател на Комисията по образование и наука. И в битността ми (тогава) на някакъв синдикален човек от направлението „Висше образование и наука” към КНСБ често се виждахме.

Не че решихме който и да е от проблемите. Но поне си хортувахме приятелски.

Правя това пространно въведение с цел да изясня, че съм изпитвал симпатия към г-н Местан. Вярно, подсмивал съм се на „морфологичните” му изпълнения, но съм ги възприемал просто като опит за имитация на „философския синтаксис” на боса му.

Сега обаче се виждам принуден да използвам „синтаксиса” на руснака Петка, който констатирал, че когато Чапаев отишъл на двора да пикае, успял три пъти да настъпи мотиката. Но не си признал и нищо не казал...

Мисля, че по сръчност и пъргавина г-н Местан успя да надмине даже и самия Чапай.
На прословутата си пресконференция г-н Местан не каза, първо, кой му написа текста на декларацията за самолета. Просто се измъкна с лафа, че тя била „единодушно утвърдена” от цялата парламентарна група на ДПС.

Но остана въпросът #Кой я написа? Аз бих добавил и втори въпрос – и защо трябваше да се чете от парламентарната трибуна? Защо една българска политическа партия заема позиция по проблем на взаимоотношенията между две други държави?

Ако обърна тези питания наопаки, вероятно ще се получат и още две „неказвания” на г-н Местан.
По-паметливите читатели на „Ретро” може би си спомнят едно посещение на американския президент Буш (старши) в Анкара през 1990 г. Там той направи едно, меко казано, странно признание – че ако трябвало да избира друго свое отечество, след САЩ това щяла да бъде Турция!
Ами горе-долу г-н Местан го повтори. Даже и го надмина. На пресконференцията си той, с извинение, май директно заяви коя всъщност му е първата родина.

Разбира се, всичко това беше завоалирано зад някакви „евроатлантически ориентации”. Ама моля! От 2004 г. България е член на НАТО, а от 2007-а – и на ЕС. И за които две цели е допринасяла, доколкото е във възможностите й, и наша скромност.

Не че и от двете членства засега не сме видели хаир, а още по-малко – келепир. Но да обявяваш, че това едва ли не е заслуга предимно на г-н Местан е, пак меко казано, да се прикриваш зад някакви лустросани клишета. А да не казваш истината.

Остана без отговор и още един въпрос – на кого всъщност г-н Местан е бил пионка? На боса си от Боянските сараи? Ами тогава защо не отърча при него, за да гарантира „собствената си сигурност”? Доколкото знам, в сараите стаи - бол, пък и май са охранявани яко...

Г-н Местан не беше пионка. Обратно – в последните години в парламента, ако използвам неговите шахматни термини, беше кон. Който, както е известно, прави три напред и една встрани.
И той добре се справяше с „трите напред”. Но не чух на пресконференцията му и отговора #кой му определяше и хода „встрани”.

Останах обаче с впечатлението, че май е поискал да стане вече направо и офицер. Който по диагонала да постави царя в мат.

Е, май царят не се даде, а просто хвърли офицера в кошчето.

Защото ако си офицер в Република България, не става да си такъв и на друга държава, била тя и комшийска. И мястото ти е в кошчето.

А пък ако „водещи” са ти съответният посланик и двама генерални консули, една уважаваща себе си България следва незабавно да ги обяви за „персона нон грата”. На роден език това ще рече – хич нежелани представители на нашата територия.