Каква е истината за шпионския скандал

Времето за принципна реакция по т. нар. шпионски скандал отмина, а моментът за прецизен анализ все още не е настъпил. Разкритията за проведено разследване и установените факти отзвучаха по различен начин в българското публично пространство и осветлиха, макар и за кратко, релефа на българския политически пейзаж. Една седмица след пресконференцията на главния прокурор колебанията дали темата ще бъде употребена в предизборната кампания отпаднаха. Защото, заемайки позиция по отношение на заплахата за националната сигурност на България, всеки от участниците в българската политика всъщност представя самия себе си.

Интересите и стратегията на Руската федерация по отношение на България не са се променили съществено през годините. Модернизацията на Българската армия се превърна в основание за увеличаване на „оперативния интерес“ към нас. Но това не е новина. Руската федерация е такава, каквато е, и никой не би трябвало да очаква, че тя ще промени съществено методите или приоритетите си. В същото време реакцията от руска страна остана на ниво заместник-министър на външните работи и заявка за отговор спрямо отзоваването на двамата руски дипломати.

Разследването на прокуратурата, както и на службите на българското разузнаване, освети поведението на висши български служители с достъп до класифицирана информация. Проблемът е тук, при нас, а не в предвидимия интерес, проявяван през всички тези години от страна на федерацията. Няма съществено значение дали тези хора са били водени от материални подбуди, или са смятали, че по този начин изразяват „русофилските“ си нагласи. Става дума за действия, които пряко засягат националната ни сигурност, и по това не може да има никакви съмнения. Много вероятно е тези хора да са били поставени в някаква зависимост, но това не намалява тяхната отговорност. Всичко това ще прецени съдът. Но дотогава все така важно е кой и как реагира на тази тема.

Реакцията на Министерството на външните работи бе бърза и категорична. От руското посолство, изглежда, че я очакваха, защото също толкова бързо реагираха. Министър-председателят зае ясна и категорична позиция, която бе оценена по достойнство както от САЩ и Великобритания, така и от генералния секретар на НАТО. Председателят на Народното събрание изрази своя позиция по темата. Министърът на отбраната направи същото. На срещата на външните министри на Алианса, която се проведе за първи път след 2019 г., темата се превърна в част от дневния ред. Част от българските политици, партии и коалиции, които участват в предизборната кампания, изразиха свое принципно становище. Някои поставиха въпроса за обхвата на влиянието на тази разузнавателна мрежа и равнищата, до които разследването е установило влияние върху българските институции. Но далеч не всички направиха това.

Вместо принципна и незабавна реакция от администрацията на държавния глава четири дена след пресконференцията на прокуратурата реши да вземе думата главният секретар на президента. Никой не би могъл да отговори на въпроса доколко неговата реакция в социалните мрежи представлява институцията или не. Във всеки случай общата насоченост на тази реакция следва две основни точки, които постепенно се оформиха като контратеза през следващите дни. Първата е, че престъплението не е доказано, а втората, че дори и то да е „грозно“, имало и други грозни неща. При липсата на официална позиция от страна на Румен Радев репликата на главния му секретар остана като единствен ориентир за това какво е отношението към темата на „Дондуков“ 2.

Политическите партии, които влязоха в остра конкуренция по отношение на това коя от тях ще бъде разпозната като най-предания съюзник на Руската федерация в България, бяха принудени да заемат позиция спрямо разкритията на прокуратурата. Неочаквано за някои лидерът на „Атака“ незабавно заяви, че всъщност единственото спасение за България е да напуснем НАТО и ЕС, да се върнем в Евразия, при Русия, където е нашето истинско място. Трите други партии, които носят в името си понятието за възраждане – партия „Възраждане“, „Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ) и „Възраждане на Отечеството“, не само реагираха гневно на случилото се, но най-вероятно ще продължат да го използват в оставащите дни преди изборите. Всички, които по една или друга причина разчитат на носталгичния просъветски и проруски вот, ще положат допълнителни усилия да поддържат темата, за да докажат своята преданост.

Следващата теза, която бе лансирана от „Демократична България“, стигна по-далеч, опитвайки се да внуши, че главният прокурор е обслужил предизборната кампания на ГЕРБ – СДС, изнасяйки тази информация преди изборите. От една страна, подобна теза омаловажава усилията на българските разследващи органи, а от друга – превръща скандалните разкрития за заплаха срещу националния ни интерес в банален елемент от предизборната кампания. Тази теза разчита на ограничената информация, наложена заради хода на делото, и в същото време препотвърждава изключителното внимание, което от ДБ отделят на фигурата на главния прокурор. Не е ясно доколко особено десните избиратели са склонни да споделят подобна интерпретация на темата. Това ще стане ясно от изборните резултати.

Премълчаването или неглижирането на темата също вече е факт. Съществена част от медийното и публичното пространство у нас бе доминирано от тактиката за омаловажаване на случилото се и прикриване на истинските мотиви за това. Но това не може да отмени най-важните въпроси, които постави т. нар. шпионски скандал. А те са: какви гаранции за защитата на националната сигурност и българските национални интереси ще осигурят партиите и коалициите, които се борят за доверието на гражданите? Доколко разследващите органи, прокуратурата и специалните служби ще могат да разчитат на необходимата политическа воля за реализирането на своя дълг и мисия в полза на България? За кого има значение откъде идва заплахата за българския национален интерес? Как биха могли да бъдат мотивирани професионалистите, работещи в тези служби, да бъдат лоялни и почтени, ако за политическия елит има значение в полза на чий геостратегически интерес са ощетени българските национални интереси?

Отговорите на тези въпроси не могат да бъдат нито подменени, нито омаловажени. Всяка политическа партия и коалиция дължи тези отговори на българските граждани. Независимо от това дали одобрява личността на главния прокурор или не; независимо дали разчита на външна подкрепа от някоя сила или не; независимо дали се намира в зависимост от външнополитически фактори или не. Това не е опит за намеса в хода на делото, а принципен въпрос за качеството на държавността и гаранциите за сигурност на българските граждани.

Седемнадесет години след присъединяването на България към НАТО всяка от политическите партии и коалиции трябва да даде ясен отговор на въпроса какви партньори искаме да бъдем и как искаме да ни възприемат другите? Отговорът на онези, които настояват да напуснем Алианса, е ясен. Остава да разберем как отговарят на тези въпроси останалите политически формации, които се определят като демократични, патриотични или модерни и проевропейски.

Ако съществува политическа воля за гарантиране на националната сигурност и ефективно противодействие на чуждите интереси в България, политическите сили трябва да заявят как ще гарантират постигането на такава цел. Поредният шпионски скандал само показа, че повече така не може да се продължава. Необходима е политическа воля за национално достойнство и сигурност. Това не може да се случи с досегашните ни комплекси за национална малоценност, нито с рефлексите ни да раболепничим пред Големия брат.