Ген. Мутафчийски и простащините на Евгений Дайнов и други съсели

Не, кризата, свързана с прословутия коронавирус, няма да отшуми на 29 март. Колкото и да ни се иска. И не, извънредното положение, натоварването на здравната система и последствията за обществото и икономиката ни ще продължат да са в сърцевината на всичко случващи се и на всички политически, икономически, информационни и други процеси.
 
Защо казвам това? Защото авторитетът и доверието, спечелени в последния месец от една новоизгряла обществена фигура, тази на генерал-майор Венцислав Мутафчийски, още дълго време ще стои в центъра на вниманието и събитията и още дълго време ще формира голяма част от общественото мнение, особено по здравни теми и по отношение на мерките за превенция. 
 
Прочее едва ли има по-подходящ човек за такова безпрецедентно навлизане в най-високите етажи на политиката и управлението – генерал Мутафчийски е човек с перфектна професионална квалификация и кристално чиста професионална биография. Човек с ясно виждане за същността на проблема с ширещата се пандемия и с начините за нейното овладяване.
 
Публичен говорител, успяващ почти перфектно да съчетае професионалната терминология и авторитетния език на експерта с разбираемото и опростено говорене, което импонира на по-голямата част от зрителите и слушателите – особено в напрегнати и изнервени ситуации като настоящата, по време на които престорените високопарни слова могат бързо да предизвикат вълна от негативизъм.
 
Тази негова личност, съчетана с неговото минало и неговото настояще, прави толкова трудни и несъдържателни опитите за критика, надигаща се от средите на вечно недоволните и непрекъснато подпийнали градски маргинали. Защо генерал ходел с униформа, моля ви се. Или защо шеф на национален щаб (политическо, а не военно формирование) правел политически изказвания, моля ви се. Защо назидавал хората за неспазването на мерките по карантината, разбирате ли, и защо емоционално размахвал пръст от трибуната на Министерския съвет.
 
Всичко това – придружено от дежурните простащини на тежко ферментирали бивши величия като Дайнов, Хаджигенов и прочее съсели, наричащи един човек с такава професионална биография „мъпет в униформа“, „още един кретен“ и така нататък, илюстрирайки за пореден път липсата на дъно в собственото им пропадане.
 
Което показва за пореден път как личните нападки вземат превес над аргументираните спорове, които аргументирани спорове всъщност нямат нищо общо с личността на генерал Мутафчийски и с начина, по който той върши своята работа и защитава своите тези. 
 
Да, лекарите се грижат за здравето ни и да, тяхната професионална етика и лекарска съвест ясно определят приоритетите им и начина на вземане на решения. За лекарите, какъвто е генерал Мутафчийски, здравето е на първо място и начините за опазването му са тези, предложени от кризисния щаб – карантина, изолация, изолиране на опасните и превантивно прекъсване на контактите със застрашените. Точка. 
 
И доколкото разумната критика, а не личната такава към генерал Мутафчийски е тази, че ситуацията се пренатяга и мерките са твърде прекалени, че емоционалните изказвания предизвикват свръхнапрежение у хората и че резултират в твърде рестриктивни спрямо бизнеса ограничения, то нека бъдем наясно, че това няма как да е проблем на лекарите. Какъвто е господин генералът. Работата им е точно тази – да поднасят лоши новини, да изговарят неприятни истини за още по-неприятни заболявания и да изискват мерки за опазване на здравето ви. Точка.
 
Балансът в общата ситуация, доколкото баланс в ситуация на глобална пандемия е нужен и възможен, не е работа на Мутафчийски и медиците, а на икономистите и секторните министри в правителството. Ако основният спор в момента е как да си опазим здравето, без да си съсипем икономиката, то няма как в него единствените действащи лица, че и единствените виновни да са лекарите.
 
Генерал Мутафчийски няма как да бъде обвиняван за това, че произнесе най-силната политико-експертна реч от началото на тази криза. Защо няма такава политико-експертна реч от другите около него, които имат за цел да управляват финансите, икономиката, туризма, земеделието и прочее сектори, пряко потърпевши от предприетите мерки?
 
Генерал Мутафчийски няма как да бъде обвиняван за това, че залита изцяло в едната крайност, медицинската, и неглижира проблемите на бизнеса и икономическите последствия за обществото ни. Това не е негова работа, неговата работа е да опази здравето ви и да опази здравната ни система от колапс и от подобна на други държави ситуация, в която болниците да са принудени да оставят хора над определена възраст да умират.
 
Генерал Мутафчийски няма как да бъде виновен за това, че умишлено „засилва“ емоциите и посланията по отношение на пандемията, търсейки шоков ефект и предизвиканата от него чуваемост, за да се сетят хората да спазват предписанията на кризисния щаб и да предпазят себе си, близките и приятелите си от вирус, който доказано убива.
 
Искате да чуете как ще предпазим икономиката си от колапс, как ще продължат да съществуват семейните заведения и хотелчета, как ще се осъществяват доставките и международната търговия и как изобщо ще просъществува и ще се рестартира икономиката ни? Това не е работа на лекарите и медицинските специалисти.
 
Искате да чуете как така се призовава бизнесът да не спира да работи, след като всичко, що не е аптека или хранителен магазин, е принудително затворено? Или как ще оцелеят спортните центрове и частните клубове за спорт и релаксиране след (минимум) едномесечна забрана да работят? Това не е работа на лекарите и медицинските специалисти.
 
България се справя добре с превантивните здравни мерки във възникналата криза и работата на министър-председателя, правителството в цялост и единното поведение на народните представители ясно показват, че политическа воля за изпълнение на здравните предписания има и решенията от последните дни го потвърждават.
 
Икономическите мерки и опазването на крехкия български бизнес е съвсем друга тема, която тепърва ще се развива и тепърва ще търси своите решения. Но не от лекарите.
 
Безпочвените обвинения към хората, които вършат перфектно работата си, правят назаслужена „сянка“ на тези, които не вършат своята. И изместването на този фокус прави изключително лоша услуга на обществото ни и на самите градски маргинали в частност.
 
А генерал Мутафчийски скромно прави точно това. Върши перфектно работата си. Своята.