Държавата на ужасите

Вече не е интересно. Вече не е нито екшън, нито трилър. Шест трупа за ЧНГ, сред които деца. И куче. Хладнокръвни разстрели в центъра на европейската столица София – без значение дали мишените са данъчен инспектор или бизнесмен. Даже мутра да е, пак не се връзва. Къща на ужасите край Варна. Палежи. Машина на времето. От 1990 г. насам съм чел поне две книги, озаглавени „Големите убийства в България“.

Е, баста! Докога ще я четем тая книга? Докога ще я четат децата ни? Имало бум на връщащи се тук през Терминал 2. Абсолютни глупости. Кой нормален се връща тук и защо. Тук е психиатрия, ама без клиника. Ходя по улиците и чувам хората. Те вече не го искат. Не могат да се хранят с това. Наситили са се на гилзи и кръв. Повръщат ги. Не ги интересува, защото утре ще им сервират поредния самоубил се килър вместо правосъдие. Като зрелище вместо хляб. Къща след къща – държава на ужасите.