Петър Берон, първият секретар на СДС: Нов Десети ноември не е възможен

V Роден е на 14 март 1940 г. в София. През 1963 г. завършва биология в Биолого-геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
V Влиза в политическия живот на страната като един от основателите на Независимото сдружение „Екогласност“. Секретар е на Съюза на демократичните сили от 7 декември 1989 г. до август 1990 г. Председател е на НКС на СДС от август до декември 1990 г. Участник е в Националната кръгла маса през 1990 г.
V През юни 1990 г. е избран за народен представител от СДС в 7-ото Велико народно събрание. Подписва новата Конституция на Република България. На 2 декември 1990 г. е обвинен, че е сътрудничил на Държавна сигурност. На 4 декември 1990 г. по искане на Петко Симеонов НКС на СДС гласува оставката му от председателския пост. Напуска СДС през 1991 г.
V На президентските избори през януари 1992 г. е кандидат за вицепрезидент като подгласник на Жорж Ганчев. Оттогава датира крилатата фраза „Кажи си приказката, Бероне!“.
V Кандидат за президент е от партия „Съюз България“ на президентските избори на 11 ноември 2001 г.   
V Заместник-председател е на Съюза на патриотичните сили „Защита“. Депутат е от София-окръг в 40-ото Народно събрание в парламентарната група на коалиция „Атака“. Избран е за заместник-председател на НС.
V Напуска парламентарната група на коалиция „Атака“ на 3 октомври 2006 г. На президентските избори на 22 октомври 2006 г. е издигнат от инициативен комитет за кандидат-президент.
 

- Г-н Берон, потомък сте и съименник на автора на „Рибния буквар“, това ли предопредели научните ви интереси в биологията, зоологията и спелеологията?

- Донякъде. Д-р Петър Берон е брат на моя прадядо.

- Името ви е може би по-популярно като един от родоначалниците на демократичните промени в България, които свързваме с датата 10 ноември. Имате ли такова усещане за себе си?

- През пролетта на 1989 г. се записах в „Екогласност“, тогава я основахме. Имаше събития през лятото. Виждаше се, че комунистите си отиват.

- Как се виждаше?

- Във всички околни страни този процес беше настъпил. А когато мечката играе у комшиите, идва и у нас. Събирахме се в градинката пред „Кристал“, събирахме подписи за Русе. И най-накрая дойде 10 ноември.

- Ама как така дойде, автентична ли беше промяната, която произтече от тази дата?

- Автентичното беше това, че очевидно Горбачов беше наредил на Петър Младенов и на Андрей Луканов да махнат Живков. Те си го направиха сами.

- Каква беше вашата роля като дисиденти?

- Ние с нашите подписи не можехме да свалим властта, защото те имаха и войската, и полицията. Парите бяха в ръцете им. След като обаче нещата в цяла Източна Европа, а и в СССР, се промениха, нямаше как да останем последната комунистическа страна. Явно беше, че се върви към промяна.

- Кои бяха истинските и кои - подставените лица при формирането на СДС, каква беше ролята на Луканов - той ли създаде опозицията?

- Опозицията сама се създаде. Луканов не е създал СДС. Напротив, самият Луканов казваше да не се събират всички противостоящи на БКП организации, за да не е по-трудна и битката му срещу хората на Живков. Казваше го няколко пъти. И Петър Младенов казваше същото. Но работата вървеше към обединение. Отделните групи се срещнаха и накрая се събраха в Института по социология на "Московска". Беше 7 декември 1989 г. Така беше създаден СДС. Аз бях избран за секретар. Председател стана Желю Желев. Така се тръгна към Кръглата маса.

- Нищо друго знаково и важно ли нямаше преди самата Кръгла маса?

- Още преди това, вечерта след пленума на БКП - на 10 ноември, бяхме се събрали в Южния парк на нещо като малък митинг. Румен Воденичаров се беше качил на една пейка и четеше прокламация. Аз му светех с фенер. По едно време една журналистка ме дръпна за палтото и вика: "Свалили са Живков!".

- Не го ли знаехте още в този момент?

- Не. Така научих, че е станала промяната. Междувременно при мен дойдоха едни японци, които ме помолиха да отида с тях в хотел "Ню Отани". Оттам на английски им разказах за дейността на опозицията. Веднага го излъчиха за Токио. Беше около 22 часа българско време. Така в Токио научиха за падането на Живков от мен - преди да е научила София.       

- Как се стигна до митингите?

- Големият митинг стана на 18 ноември. На "Александър Невски". Говорихме много хора. След като вече бе основан СДС, се тръгна към Кръглата маса.

- Какво се разискваше на нея?

- Нашата Кръгла маса беше по подобие на полската. До голяма степен взимахме тертип от полския синдикат "Солидарност". Кръглата маса трябваше да замести гражданската война.

- Имаше ли такава реална опасност?

- Нямаше реална опасност, но имаше много мераклии да изтрепят комунистите. А пък не можеха да го направят, защото всичката власт беше у комунистите - оръжието беше у тях. Техните противници нямаха нищо.

- Така ли си обяснявате репликата на Младенов за танковете, имаше ли въобще така формулирана закана?

- Не знам. Според мен - не. Аз не бях в София по това време. Даже и да го е казал, това няма никакво значение, защото той ако искаше да докара танковете, щеше да ги докара.

- Имаше ли чуваемост на Кръглата маса, отстъпки и компромиси?

- Да. На Кръглата маса главното настояване беше да се премахне чл. 1 на Конституцията, който казваше, че цялата власт е в ръцете на комунистическата партия. Така се заговори за нова конституция. Затова беше необходимо да се свика Велико народно събрание. На Кръглата маса се реши произвеждането на избори. Реши се, по мое предложение, да се промени датата на националния празник. 3 март е мое предложение. На Кръглата маса обаче не се засегнаха икономическите въпроси. Там не се говореше за приватизация. Ние нямахме готовност за това. Председателстваха Желю Желев и Луканов. Наблюдатели бяха Благовест Сендов и Гиньо Ганев. Нямахме подготовка и структури, нямахме пари, но имахме ентусиазъм. Правата и свободите за писане и говорене, свободното пътуване не паднаха от небето. Борихме се за тях.

- Още тогава ви обвиняваха, че получавате траншове и техника от западни държави, от САЩ, мит ли беше това?

- Това не е вярно. Бях секретар на СДС, а Петко Симеонов беше председател на предизборния щаб. Не съм видял никакво финансиране от никого. Може някой да е получавал, на мен не ми е известно. Истината е, че Луканов ни предостави сградата на "Раковски" 134 и известен брой автомобили, с които да развиваме дейност.

- Това не ви ли правеше по някакъв начин зависими от него?

- Не, не ни правеше зависими. Той имаше своите си идеи. Още тогава му казах, че ще го убият неговите хора, а не някой друг.

- А кой го уби всъщност?

- Убиха го, защото много знаеше - кой какво е взел и кой какъв е и що е. Срещнах го една седмица, преди да го убият, и му казах, че в Еклисиаста пише, че който трупа знание, трупа тъга. Казах му: "Вие натрупахте толкова много знание, че за вас става извънредно опасно". А той ми каза: "Петре, ако са решили да ме убият, те ще ме убият". След една седмица го убиха. Така и не се доказа кой го организира.

- Как се стигна до избирането ви за председател на Националния координационен съвет на СДС?

- Заех председателския пост, защото Желю стана президент. Беше 1 август 1990 г. След мен като гласове бяха Дертлиев и Петко Симеонов.

- Тогава ли се появиха твърденията, че сте агент на ДС?

- Дойдоха от Желю. От него излезе. Така му беше казано.

- Кой му е казал?

- Имаше кой.

- Каква е истината?

- Евтим Костадинов, който е председател на Комисията по досиетата, не е намерил нито една дума, написана от мен. Има едно вписване в дневник и едно картонче, което е приложено към това вписване. Това е, което са намерили за мен три комисии, които са ме обследвали.   

- Това ли бяха първите опити за вклиняване и разпад на СДС?

- Така е. Това беше първият удар срещу СДС. Имаше решение на НКС аз да бъда премиер, тъй като Луканов си беше подал оставката. Трябваше да ме предложи Желев като президент. Преди заседанието на парламента в "Шератон" ме срещна Джон Кунстатер, беше представител на ЦРУ в американското посолство. Заяви ми императивно, че ако стана премиер, ще трябва да извърша това, това и това. Казах му да си гледа посолството. Заплаши, че ще ме научи. Пратил грама до Вашингтон и му отговорили: "Берон до два дни да го няма". Така се появиха твърденията за досието ми. Затова си подадох оставката и като председател на парламентарния съюз на СДС, и като лидер на НКС. Ако ме бяха подкрепили, имах програма и за справяне с Лукановата зима, и как да се стабилизира страната.

- Каква беше вашата програма?

- Първо, аз не крада, казах - и вие няма да крадете. Аз не пълзя пред чужденците и вие няма да пълзите. Исках запазването на държавната собственост, която беше 96 процента. Исках постепенна приватизация с ефективен следприватизационен контрол. Исках запазване на кооперативите по селата - не ТКЗС-та, а кооперативи от собственици с реално върната земя. У нас все едно тайфун мина с ликвидационните съвети. Армията трябваше да се редуцира постепенно и реципрочно на армиите на нашите съседи и нуждите за превъоръжаване. В международните отношения - не искаме нов голям брат. Само Дертлиев написа: "Допуснахме грешка, не подкрепихме Берон".

- Апропо, защо не избраха Дертлиев за президент заедно с вас?

- Защото Луканов много се страхуваше, че половината БКП ще отиде в Социалдемократическата партия.

- Кой запали Партийния дом?

- Най-вероятно те си го запалиха. Два дни преди това бяха свалили решетките от долните етажи. Махнали бяха червените барети. Когато сградата започна да гори, се оказа, че не гори безразборно - пламва ту една стая, ту друга. Били са отключени. Там е сложно да се оправиш. Четири години бях депутат там и пак не научих откъде се влиза и излиза, а някакви хора веднага се появиха на покрива.

- И все пак вие подписахте Конституцията.

- Не само я подписах, аз бях от хората, които я писаха. Заедно с 313 души подписах. Бях в комисията. Не я подписаха турците заради чл. 11, който гласи, че не могат да се правят партии на етническа и верска основа. 39-имата и кой знае защо николапетковистите на Милан Дренчев също не подписаха.

- Какви бяха мотивите точно на сините 39-има?

- Защото съм я правил заедно с комунистите. Тя не можеше да не се прави с комунистите, защото те имаха мнозинство в събранието.

- Разнобоят в СДС ли ви накара да се явите в кандидатпрезидентска двойка с Жорж Ганчев през 1992 г.?

- Исках да видя как ще ни посрещнат хората по градове и села. Беше доста успешно, защото събрахме 856 000 гласа - без нищо, с две коли. Бяхме на трето място. Двамата взехме повече от всички останали 19 двойки от общо 22 явили се. Казах му на Жорж, че няма как да ни се получи, че ще го касират, защото той е американски гражданин.

- Жорж казваше: "Бероне, кажи си думата!". Чу ли ви?

- Хората си казаха думата тогава.

- Кога и как започнаха реалните процеси на раздържавяване?

- Комунистите, които имаха информацията, имаха и парите, връзките, докато ние ходехме по митинги, започнаха да раздържавяват.
 
- А приватизацията на Костов?

- Тази приватизация беше грабеж. Каза го миналата година и Бойко Борисов, разглеждайки разсипания завод "Полимери" на Баневи в Девня. Тия хора и много други като тях просто разграбиха и разсипаха страната. Тази приватизация се извърши по най-бандитския начин - с компенсаторки или с пари, а пари имаха комунистите. Не е вярно, че всички предприятия са били технологично стари. Дори нови машини бяха нарязани на скрап и продадени. Парите ги пращаха в офшорки. Затова България има такъв вид. Тези бандити ще се измъкнат и сега по давност. Даже ще ни осъдят  в Страсбург, че сме ги обезпокоили.

- Мислите ли, че днес синята идея и СДС могат да бъдат реанимирани?

- СДС не може да се реанимира. Тази партия въобще не е СДС. Това е една нова партия. Тя не може да се нарича СДС. СДС беше коалиция. В момента, в който Иван Костов я направи партия, това беше краят на СДС. Тези сега, ако са почтени, трябва да си преименуват партията.

- Има ли граница между политическата и научната ви дейност?

- Мъча се да ги съчетавам. 30 книги съм написал. 11 години бях директор на Националния природонаучен музей. Бях зам.-председател в 40-ото Народно събрание.

- Бяхте депутат от "Атака". Защо не продължихте с Волен Сидеров?

- "Атака" още не беше регистрирана. Волен две години беше говорил по телевизия "СКАТ". Той умее да говори. Казваше неща, които са интересни, с които аз бях съгласен. Хората също се повлияха. В моята стая, в директорския кабинет, направихме коалиция "Атака" от пет партии. Ние, "Защита", където продължавам да съм зам.-председател, също участвахме. По мое предложение Волен беше избран за председател. След това Волен пожела да се освободи от съюзниците си

- Продължавате ли да работите?

- Работя, разбира се, на 78 години съм. Нищо ми няма на възрастта. Тази година бях във Виетнам, ходихме с колеги по върхове и пещери. Преди това бях сам, само с водач, в планината Кения. По-миналата година пък бях в Лаос на международна пещерна експедиция. Шетам из България, из Гърция.

- Бяхте колеги с Боян Петров. Повече учен или повече алпинист беше той?

- Той беше мой ученик. Зоолог. Аз съм го назначил в музея. Цялото му израстване беше пред очите ми. Предоставих му цялата си библиотека, колекциите си. Насочих го какво да работи. Заедно се занимавахме със спелеология като пещерняци. Алпинизмът сам си го подкара и се доказа там. Беше ценен човек. Има десетки публикувани научни статии и видове, наречени на негово име. Жалко, че си отиде.

- Вие как се справяте битово?

- Живея някъде.

- Възможен ли е нов 10 ноември?

- Не, защото няма алтернатива. Ни най-малко не желая ДПС и БСП да управляват страната. Виждали сме какво се случва, когато те управляват. Някакви академици действат в посока национално единение.

- Как ви звучи идеята за президентска република?

- Не ми звучи добре.