Красимир Премянов: Надявам се да имаме нов Жан

Красимир Премянов е роден на 27 януари 1955 г. в Бургас. Завършил е в Одеса висше юридическо образование - профил „Международно право“ и второ висше образование, специалност „Политология“ в Москва. Бил е депутат във ВНС, 36-ото и 37-ото Народно събрание. След 10 ноември, на XIV извънреден конгрес, е избран за член на Висшия съвет на БСП, а до 1997 г., когато председател на партията е Жан Виденов, Премянов е неин заместник-председател. Почетен професор на Одеския държавен университет. Работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. Понастоящем е председател на Съюза на тракийските дружества в България. Тракийският му корен води началото си от родителите на неговия  баща, които са участници в трагичните събития от 1913 г. Съдбата ги превръща в бежанци от Лозенград, които се заселват във Варна.


- Г-н Премянов, вие сте потомък на българи, които са бежанци от Лозенград. Тяхната съдба оказа ли някакво влияние върху вас?

- Роден съм в семейството на партизанския командир и доброволец на фронта по време на заключителния етап на Втората световна война Андрей Премянов, което предопредели израстването ми в среда, трайно свързана с лявата идея и антифашизма. По бащина линия съм потомък на тракийски бежанци от Лозенград. Родителите на моя баща са участници в трагичните събития от 1913 г. Съдбата ги превръща в бежанци, които се заселват във Варна. Тяхната участ и житейски път повлияха за формирането ми като патриот и родолюбец.  

- От 2011 г. вие сте председател на Съюза на тракийските дружества в България. Заради тракийското си потекло ли приехте да станете негов председател?

- За председател на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ) бях избран от Общото събрание на Съюза, проведено на 11 май 2011 г. Дотогава бях заместник-председател на СТДБ и имах удоволствието да работя с покойния г-н Костадин Карамитрев, когото дълбоко уважавах и с когото ни свързваше ползотворно делово сътрудничество в името на тракийската кауза. Приех да поема поста председател на Съюза не само заради тракийското си потекло, но и заради каузата на тракийци, за която си заслужава да се работи всеотдайно.

- Какво беше детството ви, на какво играеше синът на командира на Приморския партизански отряд „Васил Левски“, как ви възпитаваше баща ви, който е командир не само от Отечествената война, но и от Гранични войски? 

- Детството ми беше като на повечето деца от моето поколение. Баща ми беше добър човек и патриот, който обичаше да помага на хората. Но строг и взискателен към децата си. Той има безспорен принос за формирането ми като личност и за възпитаването на качества като ред, дисциплина, отговорност, трудолюбие, чувство за социална справедливост.

- От детството ли е страстта ви към футбола?

- Не само към футбола. Спортувал съм бокс и плуване. А колективна игра като футбола ми даваше възможност да спортувам заедно с приятели и с децата от квартала и от училище. Днес обичам да гледам качествен футбол.

- Имате братя моряци. Вас не ви ли влечеше морето, защо предпочетохте правото, и то на другия бряг – в Одеса, а и политология в Москва?

- Да, имам двама братя моряци и беше естествено аз, като трети брат, да реализирам интересите си в друга област. За мен беше чест да завърша право в университета, в който е завършил право големият български писател и общественик Алеко Константинов.

- Биографичната „обремененост“ ли ви накара да направите крачката от съдийската катедра към политическите занимания?

- Смятам, че юристите са най-подготвените хора за политиката, без да броим някои изключения в България.

- Може ли да се твърди, че Великото народно събрание постави началото на т.нар. демократични промени? Сравними ли са личностите оттогава с депутатите от следващите парламенти?

- Историческата истина изисква да признаем, че за разлика от Централна Европа, в която процесите започват отдолу, в България процесите започват „отгоре”. Тази констатация важи и за промените, стартирали в страната след 10 ноември 1989 г. Новото държавно ръководство задава посоките на промените, докато опозицията започва да се структурира като резултат и следствие от започналите промени.
Седмото Велико народно събрание (ВНС) беше договорено на Кръглата маса. По време на парламентарните заседания на действащото социалистическо 9-о Народно събрание се гласуват договореностите, постиг­нати на Кръглата маса, за изменение и допълнение на Конституцията, за политическите партии и за избори за ВНС. Гласуваните от 9-ото НС закони осигуряват условията за провеждане на избори за ВНС и необходимата приемственост в развитието на обществото.
Седмото ВНС прие новата Конституция на страната, положи началната законодателна база на пазарната реформа и конституционните основи за промяна на системата, наложи новата форма на държавността - парламентарната република, утвърди двуполюсния модел с неговите плюсове и минуси.
В Седмото ВНС заседаваха хора с висок интелектуален потенциал и професионалисти с опит в различни области като акад. Николай Тодоров, акад. Азаря Поликаров, проф. Константин Косев, Валери Петров, Леда Милева, Георги Мишев, Борис Димовски, Васил Михайлов, Анжел Вагенщайн, Александър Лилов, Светлин Русев, Вили Цанков, Йордан Радичков, Георги Иванов, Румен Воденичаров, д-р Петър Дертлиев, Петър Корнажев и др. Сравними ли са личностите оттогава с депутатите от следващите парламенти? Отговорът на този въпрос оставям на читателите, които са и избиратели.

- От дистанцията на времето виждате ли дефекти в гласуваната от вас Конституция, смятате ли като юрист, че й е нужна промяна, защо?

- С приемането на Конституцията от Седмото ВНС бе възстановена парламентарната система на управление в България, която бе първата страна от Източна Европа, приела основния закон на страната с гласовете на над три четвърти от народните представители.
Конституцията от 12 юли 1991 г. изпълни своето основно предназначение – постави правните основи за развитие на държавата, гарантира мирния преход, основните свободи  и социални права на българските граждани и постанови, че България трябва да се развива като социална и правова държава.  За съжаление, тези положителни постановки в основния закон на страната днес са откъснати от  реалностите.
И ако преди 26 години вярвах, че за 5-10 г. България ще се превърне в държава, привлекателна за живеене,  днес с болка констатирам, че това не само че не се случи, но мнозинството българи живеят в несигурност, изпитват материални затруднения и лишения, а младото поколение напуска родината, за да търси препитание в чужбина.
Но не Конституцията е виновна за днешните реалности. Основният закон на страната заложи социален модел на обществени отношения, който, за съжаление, по-нататъшната нормативна база не разви и не създаде условия за създаване на социален ред, при който с труд и предприемчивост всеки човек да може да печели пари и да живее прилично от трудови доходи. А всеизвестен факт е, че бедният човек не може да бъде свободен.
В последните години все по-често се чуват призиви от предубедени нови участници в политическия живот за промяна на Конституцията. Държа да припомня, че още при подготовката на основния закон бе отчетено мнението на едни от най-добрите европейски конституционалисти. По-късно Конституцията на България бе анализирана от конституционни експерти на Съвета на Европа, които признаха нейните достойнства и гарантираха, че това е демократична Конституция, основа на правова държава и като такава България бе приета за член на Европейския съюз.
Конституцията, приета на 12 юли 1991 г., издържа проверката на 26 години сложно и преломно време и никой досега не е доказал с аргументи, че нещо в нея е пречка за демократичното правово развитие на страната. Убеден съм, че не промяна на Конституцията е необходима, а привеждане на нормативната база в съответствие с основния закон на страната, с неговия дух и съсредоточаване усилията на държавните институции към провеждане на политика за създаване на социален ред, при който с труд и предприемчивост всеки човек да може да печели и да живее нормално от трудови доходи.

- Какво е да си заместник-председател на БСП в гладната и студена зима на 1997 г.?

- Отговорност, терзания и много негативни преживявания.

- Съгласен ли сте с добиващата популярност теза, че Жан Виденов е единственият честен и некрадящ премиер от годините на т.нар. преход?

- Да се надяваме, че бъдещето ще ни предложи и други добри примери.

- В какви отношения сте с Виденов, чувате ли се, говорите ли си? Кому беше нужна неговата оставка? 

- С Жан поддържаме нормални човешки отношения. Моята информация е, че оставката на правителството стана по негова лична преценка. Той е смятал, че липсват необходимите предпоставки и условия нашето управление да продължи. И тъй като видя, че критиките се персонифицират, макар и несправедливо в негово лице, за да създаде по-добри условия за втори мандат на демократичната левица, той реши да се оттегли от всички постове в държавата и партията. Познавам Жан и твърдя, че е кадърен, талантлив и морален човек. Мисля, че именно моралните аргументи, съчетани с политическите, са били причина за този акт. Аз лично не бих постъпил по този начин.

- Имате ли своя истина за върнатия от Георги Първанов и Николай Добрев мандат, възможен ли беше друг сценарий и с цената на какво?

- Моята „истина” не е от значение. Важни са фактите. 4 февруари беше финалът на един процес, започнал далеч преди това. В него може да се търсят и вътрешнополитически, и външни причини. Наличието на сериозни различия в БСП доведе до задълбочаване на кризисните процеси в партията. Те я лишиха от възможността да търси самостоятелно решение на проблемите, пред които беше изправена страната. Непримиримостта на тогавашната опозиция попречи да се намери безболезнено решение за излизане от кризата. Бавната реакция на новоовластените след оставката на Жан Виденов да съставят правителство, каквато възможност имаше още през декември на 1996 г., доведе до 10 януари, който имаше своя логичен завършек в четвъртофевруарската абдикация на БСП от властта. Във връзка с 4 февруари нито една партия не може да се кичи с авторитет, нито да заема героични пози, защото ако анализираме случилото се, ще стигнем до извода, че от това спечелиха кредитните милионери, спекулантите и участниците в последвалата приватизация, но в никакъв случай - средностатистическият българин, който продължава да тъне в мизерия и безпътица. Трябва да признаем обаче, че БСП показа, че властта не е самоцел и когато интересите на страната налагат, тя е готова да отстъпи. Представете си какво би станало, ако срещу протестиращите тогава представители на опозицията БСП бе изкарала своите членове и симпатизанти!

- Имате ли усещането, че в партията под ръководството на Корнелия Нинова е извършена подмяна, че има съзнателно неглижиране на качествата и опита на „старите“ кадри?

- Това се случи много преди г-жа Нинова да стане председател и за това заслуги имат нейните предшественици. Твърдя, че най-добрият принцип в кадровата политика е приемственост и обновление и той трябва да се спазва от всички политически партии, ако искат да имат бъдеще.

- Доколко сте отдаден на политиката днес или доминират служебните ви ангажименти и семейството?

- Политиката ме интересува, защото е свързана със съдбата на страната и на всеки един от нас. Признавам си, че не изпитвам възторг от нейното състояние. Особено ме интересува векторът на външната политика, където трябва да се търси решение на тракийския проблем. За съжаление, той е застопорен въпреки огромните усилия на Съюза на тракийските дружества в България. Опитвам се да съчетавам адвокатската си професия с грижи за семейството и обществените ангажименти към тракийската организация.

- Как се запознахте със съпругата си Валерия, имате ли рецепта за успешен брак?

- Със съпругата си се запознах в Одеския държавен университет „Иля Мечников”, в който следвахме. И оттогава сме заедно. Имаме две прекрасни дъщери и две внучки.  Няма рецепти за успешен брак, но считам, че задължителни условия са общите интереси, любовта, уважението, доверието и компромисите.

- С какво се занимават вашите дъщери?

- Голямата ми дъщеря Андреана е адвокат, а малката – Виктория, е финансист. И двете завършиха магистратури по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. И двете са семейни.

- Пазите ли още пиетета си към руската култура и кино?

- Не само към руската култура, защото културното наследство от древността до наши дни е в основата на съвременната цивилизация. Руската култура е създала ненадминати шедьоври в музиката, литературата, изобразителното изкуство, киното, театъра и в науката. Русия е духовна страна.

- Носят се легенди за огромната ви библиотека, верни ли са?

- Да, имаме огромна библиотека. Част от нея е наследство от моя тъст, който беше известен учен в областта на юриспруденцията. И аз, и съпругата ми обичаме да четем.

- Как си почивате, хобита, пътувания?

- Когато имам възможност, съчетавам приятното с полезното.