Ивелина Василева, депутат от ГЕРБ:  Не се сърдя на Борисов, че не съм министър  

V Ивелина Василева е председател на Комисията по околната среда и водите в 44-тото Народно събрание. Министър е на околната среда и водите във второто правителство на Бойко Борисов.
V Родена е на 8 октомври 1969 г. в Бургас. Завършила е езиковата гимназия „Гео Милев“ през 1988 г. През 1993-та завършва магистратура по английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има допълнителна специализация от Института за управление на проекти в Карлсберг, Швеция, от 1999 г., както и следдипломна квалификация от УНСС.
V До 2007 г. е директор на звеното за управление на проекти във ВиК ЕАД - Бургас, след което е мениджър в Европейски информационен център в Бургас.
V От 2009 г. заема заместниккметския пост по евроинтеграция и екология в община Бургас. От 2009 до 2013 г. е заместник-министър на околната среда и водите.
V Има дъщеря.
 
 
- Г-жо Василева, вие сте от Бургас. Помните ли го като „града на морето и неговите трудови хора“?

- Помня го от времето, когато беше доста по-сив индустриален град. Беше не толкова привлекателен. През последните години се направи много. И аз много се радвам, защото духът и атмосферата на Бургас са нещо незаменимо. Много са ми скъпи. Ние, бургазлии, сме влюбени в своя град, в морето.

- Как виждаха града детските ви очи?

- Още най-ранните ми спомени са свързани основно с морето, с морската градина, с хората, които са изключително топли и отзивчиви, много артистични.

- Какво беше семейството на родителите ви, как ви възпитаваха?

- И двамата ми родители не са родом от Бургас. В 60-те години на миналия век са завършили инженерство и са разпределени да работят в „Нефтохим“. Това е веднага след създаването на предприятието. Всъщност цялата им професионална реализация премина в нефтозавода. Баща ми Веселин беше изключително стойностен, честен, добър човек. Работеше в Института по нефтохимия и нефтопреработка. Занимаваше се с научна дейност. За жалост, вече не е между нас. Майка ми Христина е много енергична, много социален и контактен човек. Тя беше ангажирана в сферата на професионалното обучение. Имаха много широк кръг от приятели, млади хора в онези години, с които заедно са учили и започнаха изграждането на комбината. Поддържаха много хубави приятелски контакти. Често се събираха, правеха литературни вечери, четения. Беше много добра среда, в която израснахме с по-голямата ми сестра Даниела. Живеехме в много топла семейна среда със силни връзки между нас, които и досега са живи. Свързва ни много силна обич.

- Този интелектуален и литературен дух ли ви подтикна да се насочите към езиковата гимназия „Гео Милев“?

- В онези години гимназиалното обучение беше много солидно и наистина беше предпоставка за получаване на качествено образование. Още от малка посещавах курсове по английски език към читалище „Просвета“. Правех го с желание. Разбира се, представях се добре и в училище. Бях с отлични оценки. Приемането ми в езиковата гимназия беше възможност да получа наистина качествено образование, да разширя кръгозора си. В онези времена живеехме в изключително затворено общество. Нямахме възможност нито да пътуваме, нито да общуваме с други нации, да изучаваме други култури. Затова чуждоезиковото обучение беше възможност за открехване на прозорец към другия свят. Имах възможността да уча с хора и приятели, с които и досега поддържаме много тесни връзки. Най-силните ми приятелства са от тези години. Не беше лесно, защото средата беше силно конкурентна. Но може би пък точно тя създаде тези силни връзки между нас. И до ден днешен съучениците от Бургас, които сме в София, правим регулярни събирания почти всеки месец. А всяко лято, също традиционно, се събираме на морето. Сега ни предстои кръгла годишнина от завършването. Имаме много силно усещане за общност.

- Естествено е било да продължите с английска филология?

- Да, имах това желание - да се занимавам професионално с изучаването на английски език. Затова и кандидатствах в университета. Това беше точно преди промяната на системата.

- Как усетихте тая промяна, какво ви се случи, какви бяха очакванията ви?

- Спомням си пленума на БКП, когато беше свален Тодор Живков. Два дни след това имахме лекции в университета. И понеже изучавахме английски език, бяха заявили желанието си при нас да дойдат журналисти от Би Би Си. Те тогава задаваха въпроси и като че ли насочиха вниманието ни към най-чувствителните моменти от стария социалистически строй. Но в момента, когато се случи промяната, усещането като че ли не беше толкова силно. Впоследствие – със създаването на студентските организации, на стачните комитети, участвах активно. Тогава лидер на студентската инициатива беше Емил Кошлуков. Той също учеше английска филология. Беше малко по-преден курс. Имаше революционен дух да паднат всички прегради и табута, всички ограничения, които ни бяха потискали в годините. Имахме копнежа да се отворим за света. Слушахме „Бийтълс“, „Пинк Флойд“ и „Стената“. Четяхме забранената литература – Солженицин, Оруел, тези автори, които създаваха усещане за разчупване и разкъсване на оковите. Това беше израз на желанието ни да живеем в истински демократично общество.

- Това ли беше крачката, която направихте към политиката – през студентските движения?

- Винаги съм била дясноориентирана като разбирания и идеология. Има го и в семейството ми. Родителите ни са ни възпитали в съблюдаване на християнските ценности и основните човешки добродетели. Винаги са били честни и открити с нас. Животът в семейството ни не е бил лесен, защото и в двата рода има наистина травматични болки, нанесени от комунистическия режим. Единият ми дядо беше определен за враг на народа с присъда от Народния съд. Другият ми дядо е преследван като привърженик на Никола Петков. И двамата са лежали в затвора. Затова десните разбирания, свързани със свободата и демокрацията, винаги са били възпитавани у нас. Нормално беше да мина през студентските движения. Впоследствие поех своя професионален път. Минах през частния сектор и през 2007 г. стана реалното ми преминаване към политическата сфера.

- Как се случи?

- Естествено, подкрепях движението ГЕРБ. Тогава се запознах с Димитър Николов, който беше избран за кмет на Бургас. Той беше един от първите представители на ГЕРБ в местната власт. Понеже се занимавах с европейски проекти, той отправи покана към мен да стана част от екипа му. Изключително съм му благодарна, че ме оцени като експерт. Той наистина е човек с визия и превърна Бургас в модерен европейски град.

- Как от студентските движения прескочихте направо в ГЕРБ, не бяхте ли изкушена през това време от някоя от другите политически формации?

- Бях изкушена от политиката като разбирания за свободната инициатива и ценността на личността, но никога не съм членувала в някоя политическа сила.

- Поемаме председателството на ЕС, а вие сте експерт, работил по предприсъединителни и присъединителни програми. Лесно ли беше за България да завърти това колело, естествено ли ни се случват нещата?

- Мисля, че да. Беше период на подем. Естествено, на всички ни се иска да се случват по-бързо нещата. Може би в самото начало и след непосредственото ни приемане в ЕС ни се искаше за 24 часа да се промени всичко, но това са процеси, които отнемат време и изискват много усилия, воля – и на политиците, и от всеки един човек, за да се промени системата. ЕС ни осигури подкрепа. Допускахме грешки, наказваха ни – някой път дори жестоко. Налагаха ни финансови корекции. Това обаче е процес, който има и възпитаваща, и дисциплинираща роля.

- Как ви поканиха в кабинета „Борисов 2“ като министър на околната среда и водите?

- Работата ми в Бургас беше отчетена и забелязана още в първия мандат на правителството на Бойко Борисов. Така станах зам.- министър. Много ми помогна опитът от реализирането на водния цикъл на Бургас. Той беше финансиран по програма ИСПА.

- Много активна беше работата ви по закона за Черноморието.

- Законодателната дейност изисква да се реагира на нуждите на обществото. Винаги е необходимо да се поддържа тясна връзка с хората. Големият бум в строителството в периода 2005-2008 г. доведе до доста уродливи пороци по Черноморието. Няма как това да не бъде болезнено за хората, които действително обичат морето. Приказни места бяха залети с бетон. Някои от тях просто не съществуват. Не се спазваше базисна инфраструктура – пътища, водоснабдяване, канализация, пречиствателни съоръжения. Спомняте си, че години наред се изливаха тонове отпадъчни води в морето, което причинява и екологични проблеми, а влияе и върху здравето на хората. Нямаше как тази болезнена материя да не бъде поставена в ясна рамка.

- Това, за което говорите, се заявява нееднократно като приоритети от премиера Бойко Борисов. Как всъщност се работи с него?

- Усещането ми винаги е било за подкрепа. Премиерът винаги ни е оставял свободата да работим, следвайки програмата и целите на правителството. Винаги, когато ми е било нужно обаче, съм получавала подкрепата на премиера. Знаете, че по време на първия, а особено по време на втория мандат с интензивни темпове работихме за изграждането на екологичната инфраструктура. Само по време на правителството, в което бях министър, приключихме изграждането на 51 пречиствателни станции за отпадъчни води. Изградихме съоръжения за обработка на отпадъците, които обслужват 74 общини. Мрежата, която положихме - водоснабдителна и канализационна, беше с дължина от 2600 км. Което е над 6 магистрали, покриващи трасето Бургас-София. В скъсените времеви срокове нямаше да се справим без помощта на Борисов и горещо му благодаря за това.

- Сега не му ли се сърдите, че не сте член на третия му кабинет?

- Не мисля, че имам основание да се сърдя на премиера. След изборите имаше много сериозни разговори между партньорите в коалицията. Бяха обсъждани и ангажименти, и форматът на споразумение. Беше взето решение няколко ресора да бъдат управлявани от колегите от „Обединените патриоти”.

- Чувате ли се със сегашния министър на екологията Нено Димов?

- Имам изключително добра комуникация и взаимодействие с министър Димов. Чуваме се редовно. И смятам, че много добре работим. Той често присъства на заседанията на парламентарната комисия по околната среда и водите, на която съм председател. Идва и за законодателни инициативи, и за т.нар. блиц контрол.

- Има ли според вас зелен рекет срещу втория лифт над Банско?

- Да, трябва да развиваме потенциала на България. Трябва да се стремим към развитието на планинския туризъм по устойчив начин, но стриктно съблюдавайки правилата и процедурите. Дебатът не трябва да се концентрира върху един отделен казус. Той трябва да е по-широк и да бъде свързан с възможността наистина да отключим потенциала на нашата ценна природа. Затова трябва да се върне конструктивният дух на разговорите. И да формираме национална стратегия.

- Какъв е домът ви, кой готви вкъщи, имате ли предпочитана рецепта?

- Аз съм разведена. В този смисъл моето семейство е моята дъщеря Василена, която е студентка по право. Много обичаме заедно да приготвяме ястия. Това е едно от любимите ни занимания - да кулинарстваме.

- Какво приготвяте най-добре?

- Всички в семейството са почитатели на моята баклава. Не само, разбира се. Обичаме да готвим повече постни ястия.

- Това свързано ли е с определен хранителен режим?

- Не, просто това предпочитаме. И сме майстори на питките. Това ни е фамилна черта от майка ми. Това e семейната традиция за правене на обредни хлябове. Тя прави уникални питки, а ние се учим от нея.

- Как си почивате?

- Не съм много по спорта. Обичам да чета, обичам хубавите филми от европейското кино. Обичам срещи с приятели, разходки сред природата. И разбира се - морето. Плувам като всеки бургазлия. Няма случай, в който да се прибера и да не отида да видя морето. Обичам да чувам шума на вълните. Обичам много да пътувам, харесва ми да шофирам. Организираме си пътешествия.