Георги Марков, депутат от ГЕРБ: Само комплексарите не харесват Бойко

 
V Георги Марков е народен представител от гражданската квота на ГЕРБ в 24-ти МИР в София.
V Той е политик и конституционен съдия (от 1994 до октомври 2003 г.). На президентските избори през 2006 г. е кандидат за държавен глава и получава 75 478 гласа (2,716%). Обявява се за „единствения автентичен седесар“ сред кандидатите.
V Роден е на 20 март 1950 г. в София. Преди 10 ноември 1989 г. е юрисконсулт на Столичната община, адвокат, асистент по административно право в СУ и главен секретар на списание „Държава и право“.
V Депутат e от СДС и член на законодателната комисия във ВНС от София и в следващото Народно събрание. През 1994 г. е назначен за конституционен съдия от президента Желю Желев.
V От декември 2005 г. е председател на партия „Ред, законност и справедливост“ (РЗС).
 

 
- Г-н Марков, приятелите ви ви наричат Жоро Унгарския, откъде е този прякор?

- Така ми викаха на младини. Любовта ми към Унгария е патологична и продължава и до днес. Естествено, тя е свързана със съпругата ми Мария, което е родена в старата маджарска столица – град Естергом.

- Откога сте заедно с Мария, как се намерихте?

- С Мария сме заедно от 1971 г., когато тя учеше в Софийския университет българска филология. Сключихме брак в Будапеща на 7 януари 1976-а.

- Какви са плодовете на тази любов?

- В Естергом се роди дъщеря ни Елизабет. Тя завърши в Унгария история на изкуствата. Преди ноември 1989-а Унгария бе за нас Запад. Имаше всичко, за разлика оттук. Гледах на живо концерта на "Куин" на"Нейпщадион", мюзикъла "Котките“ през 1984 г., Формула 1 през 1988-а. Имаха страхотни рок групи със световни шлагери като "Омега", "Неотон Фамилия" и "Локомотив ГТ", ценени много и в Западна Европа.

- Как усещате Унгария днес?

- Унгария днес е атракция. Посиняла е от басейни. Всеки ден лятото плувам на открито на остров Маргит в невероятния плаж "Палатинус". Освен красотата и хубавото хапване и пийване там има страхотен спортен и културен живот. Направиха най-великото световно първенство по плуване, водна топка и скокове във вода.

- Контактен сте и сигурно можете да се похвалите с интересни запознанства?

- Запознах се с легендарния американски плувец Марк Шпиц, герой на мюнхенската Олимпиада. Имат в Унгария уникален оперетен театър, нали са родината на Имре Калман. Но най-велик е театърът "Мадач", в който се играят всички световни мюзикъли и не отстъпва на лондонските театри. Андрю Лойд Уебър е чест гост на трупата. Гледах мюзикъла "Мама Миа“ 27 пъти и дори написаха в нашето списание „Театър“ статия, за което благодаря на Кева Апостолова. Унгарците я препечатаха в техния сайт "Театър Унгария".

- А откъде е тази ви страстна любов към спорта?

- Любовта ми към спорта, да. Тя датира от 1955 г., когато баща ми за първи път ме заведе на мач на "Левски". Бях едва петгодишен. По-късно лягах и ставах с образа на гениалния Гунди. Посрещнах баскетболистките на летището като европейски шампионки през 1984 г. с плаката "Момичета от 24 карата". Бяха най-красиви и най-добри в света. Приятел съм с всичките. Луд бях по хокея. Моят най-добър приятел Атанас Димитров - Шоколада бе голям хокеист и ме запозна с бате Гошо Страшимиров, треньора на "Левски", който ме покани в ръководството на секцията в края на 80-те години. Така станах спортен деятел. По-късно, през 1993 г., Томас Лафчис ме покани и бях три години в ръководството на великия тогава отбор на "Левски", победил "червените" със 7:1. Начело с моя голям приятел Наско Сираков.

- Каква е връзката ви с Лафчис?

- С Томас ме срещна легендарният левскар и приятел на Гунди Рихард Езра, режисьор. За БФС ме откри Иван Вуцов на една среща в парк-хотел "Москва". Тя беше организирана от съпругата на Гунди, Литка, с която сме семейни приятели. Така Батето Славков, страхотен пич, ме взе за вицепрезидент на БФС и имах късмета да видя последното класиране на нашия национален отбор на голям форум - европейското в Португалия. После Батето ме направи член на БОК и председател на юридическата комисия, а Стефка Костадинова ме покани в Бюрото през 2013-а, където съм до днес. Имах възможност 14 години да съм председател на УС на "Левски" при г-н Чорни и после при г-н Батков. Изживях най-голямата си радост, която стига за един живот - "сините" станаха първият български отбор в Шампионската лига, преди още да е членка страната ни в ЕС. Във Верона, когато Телкийски вкара гола, така виках в ложата, че италианците искаха да ме бият и ми викаха "провокаторе“. Пък аз им отговарям: „И перке, „Левски“ е гранде". Батков, който е много силен физически, ме спаси.

- Имате ли лична класация на любимите ви спортисти?

- Разбира се, великият Гунди. И днес няма център-нападател като него. Левандовски, Торес, Кошта, а и други не могат да се намажат на малкия му пръст. Многократно съм говорил на гроба му.
Имам три любими спортистки. Стефка Костадинова, тенисистката Ана Иванович и скиорката Тина Мазе. Със Стефка се запознах в Будапеща през 1988 г. на един голям лекоатлетически турнир. Скочи 206. Взех си автограф. Загуби златния медал в Сеул и плаках от мъка. Написах ѝ покъртително писмо и го пратих по една моя студентка пловдивчанка - Нели Чардакова, с което емоционално ѝ предрекох златен медал на олимпиада. И това се случи в Атланта. Стефка дори го прочете по телевизията. Че когато е загубила, я е подкрепил само един човек, моя милост. Ходил съм дори на тренировките и с незабравимия ѝ треньор Ники Петров.
Ана Иванович е най-красивото същество, което съм виждал. Много ми харесва, че като удря топката, не вика на английски, а на сръбски "Айде!". Като дойде на турнира в София, ѝ поднесох много хубава шоколадова обувка и червени рози. Запознах се с майка ѝ - адвокатка, и с баща ѝ. Сръбската преса ме пита какво ѝ харесвам. Казах, че е велика спортистка, но и сто процента жена. Питаха ме колко време сме говорили. Викам: „Няколко минути“. А те: "Мало". А аз им рекох: „На мен ми се видяха няколко часа“. На Тина Мазе поднесох огромен букет в Банско. Целунах ѝ ръка и казах, че когато е на пистата, затварям вратите вкъщи и изключвам телефоните. Дъхът ми спира от фантастичното ѝ каране във всички дисциплини. А големите ѝ сини очи ги сънувам. Цялата маса ми ръкопляска.

- И все пак – вие сте политик, преминал през всичко от т.нар. преход. Бяхте във Великото народно събрание, конституционалист сте. Към кого от съвременниците си имате най-силен респект?

- С огромно уважение оставам към личността на д-р Желю Желев. Той ме назначи ме за конституционен съдия. Бях едва на 44 години. Направи го с думите: "Жоро има самостоятелно мислене“. Беше човек във всяко отношение. За него гласуваха 2 милиона 830 хиляди избиратели.

- Фаворизирате Бойко Борисов. Защо, защото ви направи депутат от гражданската квота на ГЕРБ ли?

- Бойко е роден победител и съм му благодарен, че ме сложи за депутат в София. В моя 24-ти избирателен район бихме БСП с 10 процента. Непрекъснато ми викат: „Абе, бате Жоре, стига го хвали тоя Бойко!“. На това отговарям, че не само го хваля, ами вече съм на опашката за хвалене, защото откакто започна третият му мандат, последователно го хвалят Ангела Меркел, Еманюел Макрон, Реджеп Ердоган, Виктор Орбан, Тереза Мей. Хвалят го всичките премиери на балканските страни, с които той направи Варненската четворка – Саша Вучич и Ципрас. Хвалят го и всичките премиери на Западните Балкани. И питам защо да не го похваля и аз – Жоро Марков. Ще го хваля, защото след като стана кмет, на другия ден след избора му затвори движението по булевард „Витоша“, на който съм израснал. След това, заедно с г-жа Фандъкова, го направи европейски. Направи ми метрото да ходя за 1,60 лева за 21 минути до аерогарата и за 5 минути до Централна автогара. Направи ми зала „Арена“, та си оплакнах очите с най-хубавите тенисистки в света. Е, това малко ли е за един живот на един софиянец?

- Кой не го харесва и кой не го хвали тогава премиера?

- Не го харесват комплексарите, защото Бойко си е мъж отвсякъде. И има само един критерий за това дали човек е сериозен политик или не. Този критерий е гласът народен и божий. Бойко четири пъти печели парламентарни избори. И забележете, печели ги като управляващ, т.е. управлява добре. Защото ако си в опозиция, ще кажем – отрицателен вот. Ама той печели като управляващ.

- А симпатиите ви към Орбан заради сродяването с Унгария ли са?

- Влюбен съм в Орбан още от 1989 г. лятото, когато има куража да призове съветските танкове да напуснат страната. Днес е най-големият борец за християнска Европа, а в Унгария направи чудеса в икономиката и спорта.