Димитър Дъбов, депутат от БСП: Борисов ще е кандидатът на ГЕРБ  

V Димитър Дъбов е от последните лидери на столетницата преди 1989 г., който запазва позиции и влияние в новото ръководство на БСП. Заместник-председател е на Комисията за контрол на специалните служби в парламента. В медийното пространство, а и сред колегите си е известен с прякорите Дъбчето, Сивия кардинал и Тихата стъпка на „Позитано“ 20.
V Роден е на 14 април 1948 г. в Шумен. Има висше икономическо образование. Бил е регионален директор на “ПИМ Банка” АД. Бил е президент на Българската федерация по вдигане на тежести.
V Става член на Висшия съвет от конгреса на БСП през декември 1996 г., когато тогавашният лидер Жан Виденов хвърля оставка от партията и правителството. Влиза в бюрото през 1998 г., когато следващият председател Георги Първанов връща секретариата. За първи път става главен секретар на БСП през 2002 г. в екипа на Сергей Станишев. От 2006 г. е зам.-председател на партията.
V Женен е, има две деца.
 

 
- Г-н Дъбов, вие сте от хората, които разбират от организирането и произвеждането на избори. Изненадаха ли ви с нещо резултатите от вътрешния референдум в БСП?
 
- Не, референдумът не ме изненада. Моите очаквания бяха за подобен резултат. Прогнозата ми съвпада с начина, по който са отговорили членовете на БСП. Така е, защото добре познавам собствената си партия и от години следя отвътре организационния живот. Очаквах преобладаващата част от партията да бъде за обща лява кандидатура за президент. Очаквах резултатите от общото ни управление с ДПС да дадат отражение в начина на гласуване. Очаквах също левите и патриотичните сили да бъдат в добра позиция. Отговорите са напълно логични.
 
- Повечето от членовете на партията ви са изразили мнение за разговори с АБВ за издигане на обща кандидатура за президент през есента. Мислите ли, че Първанов и Калфин могат да превъзмогнат личното си его, за да се случи ляво единение и успех на вота?
 
- Най-големите успехи в новата история на БСП след 2000 г. бяха постигнати именно във формата Коалиция за България, към който Георги Първанов също не е безразличен. Тогава той беше председател на партията. Коалицията се разви и отбеляза резултати. Това стана възможно, защото в ляво от центъра до крайно лявото всичко беше обединено. В този формат нямаше възможност за разцепване на гласове. Затова и спечелихме изборите през 2005-а, затова и през следващите години имахме високи резултати. Предполагам, че самото гласуване на членовете на БСП сега е свързано с това им усещане и разбиране, че печелившият резултат ще е резултат от лявоцентристкото обединение. Според мен Георги Първанов и Татяна Дончева са свидетели и участници в тези процеси и би трябвало всеки да преглътне собственото си его. Така левицата може да постигне по-добър резултат. Но това ще бъдат трудни и сложни разговори. Ще трябва да бъдат направени доста отстъпки и компромиси от страна на всички участници. Крайната цел обаче е най-важна.
 
- Тези президентски избори ще бъдат ли лакмус за способността на левицата да реализира политика за свалянето на кабинета „Борисов 2“ от власт и спечелването на предсрочни парламентарни избори?
 
- Тези избори са специфични, те са за президент и вицепрезидент на България. Т.е. според практиката през годините те не се характеризират с особено голяма активност на избирателите, защото хората имат усещането, че от президентската институция нищо не може да бъде променено. Колкото и да са ограничени правомощията на тази двойка обаче, тя може да оказва влияние върху курса, по който се развива държавата. В този смисъл един много добър резултат на левицата би могъл да бъде началото на подем, с помощта на който биха могли да се очакват по-добри резултати на бъдещите парламентарни избори.
 
- Можем ли да фиксираме този процес във времето?
 
- Трудно е да се каже, защото от разговорите с хората имам усещането, че независимо от социологията, която отрежда на ГЕРБ ролята на първа политическа сила, народът иска промяна. Хората търсят друга партия, на която да се доверят. И ако, обединена, левицата успее да покаже на президентските избори, че тя е алтернативата заместител на ГЕРБ, тогава е възможно да се говори дори за предсрочни парламентарни избори.
 
- Всъщност важни ли са датите – кога ще бъдат заявени кандидатите за президент и кога ще бъдат самите избори?
 
- Не особено, защото виждам, че различията са в рамките на две седмици. БСП излиза с предложение за 23 октомври, ГЕРБ говорят за първата десетдневка на ноември. Това не е съществена разлика.
 
- А защо партиите не обявяват кандидатите си. Дебнене до дупка ли е това и може ли този модел на поведение да е работещ, за кого?
 
- Този въпрос е изключително интересен. Той има своите обяснения. Те са различни, защото всяка партия има своята мотивация. Фактът, че ГЕРБ от най-високо равнище, имам предвид председателя Бойко Борисов и зам.-председателя Цветан Цветанов, казват, че ще обявят своята кандидатура в началото на септември, означава, че те ще имат кандидатура буквално няколко дни преди горещата фаза на кампанията. Това означава, че става дума за някое до болка познато лице, на което няма нужда да му се прави имиджова или каквато и да е друга кампания. То навярно ще излезе и направо ще каже: „Аз съм! И ще стоя тук, докато не бъда избран за президент“. Аз за себе си дори имам отговор кое ще бъде името.
 
- Бойко Борисов ли?
 
- Почти е сигурно, че ще е Бойко Борисов. Що се отнася до БСП, обявяването на кандидатурата не е въпрос на тактика, а по-скоро на процедури, защото когато се тръгне да се търси обща кандидатура, процесът е значително по-бавен. Ако искането на членовете беше кандидатурата да е партийна и беше обявено име, оттам нататък кампанията тръгва.
 
- Въртят се вече имена – Мая Манолова, Георги Гергов, колко сериозно е това. Партийна или извънпартийна ще е кандидатурата?
 
- Председателката на нашата партия Корнелия Нинова няколкократно заяви, че няма да е кандидат за президент. Напълно логично е, след като лидерът се отказва в името на доброто представяне на общата лява кандидатура, другите членове на ръководството да направят същото. Очакванията ми са да се търси лявоцентристка фигура, която да бъде съгласувана с другите леви сили, а не БСП да издигне кандидатура и едва след това тя да бъде представена на другите партии, от които искаме помощ. Техният аргумент би бил, че те са самостоятелни формации и ще издигнат собствен кандидат. Затова ще се търси формула за инициативен комитет, който да бъде подкрепен от Националния съвет, от ръководните органи на другите партии. Така поне се процедира в подобни случаи. Всичко това иска време.
 
- Ако победата над ГЕРБ минава през консенсус между лявото и дори центъра-дясно, ще намери ли БСП енергията за подобен разговор с Патриотите, с „Атака“, компромис ли ще е това?
 
- Аз говоря за център-ляво. Патриотите трудно могат да бъдат наредени в дясно. Те са на центристки позиции. БСП също има своите патриотични и родолюбиви традиции. Около 40 процента от анкетираните членове на БСП са на мнение, че трябва да се търси взаимодействие и с патриотичните партии. Ръководството трябва да даде отговор на всички тези въпроси и трябва да направи дори и невъзможното в преговори, за да се получи максимално широка коалиция.
 
- Ще бъде ли ДПС отново решаващ фактор?
 
- При ситуацията, в която се намира страната в момента, не мисля, че везните ще бъдат наклонени от ДПС. Те, разбира се, имат неколкостотин хиляди привърженици и ще им дадат указания за кого да гласуват. Тяхното участие не бива да бъде подценявано. Трябва да имаме обмен на мнения с тях. Не виждам обаче основания за самонадеяно поведение. В политиката не се знае – може да бъдат намерени пресечни точки. Може да има общи интереси, без да правим споразумения. Изборът е по-скоро при тях.
 
- Ще окажат ли новият Изборен кодекс и задължителното гласуване роля в резултата и в изборния процес?
 
- Няма да окажат, защото няма санкции. След като няма санкции, задължителността е безсмислена.
 
- Предстои да бъдат гласувани законът „Кунева“ и антитерористичният закон. Дали те носят сигурност за демокрацията, или налагат повече авторитаризъм?
 
- Във вида, в който са написани и двата закона, те не дават възможност за обединяване на нацията, нито за постигане на целите, които са си поставили. Трябва да е ясно къде е границата, която не бива да преминаваме. Държавата трябва да изпълни ангажиментите си към силовите ведомства. Не може да има неокомплектоване на съставите в МВР, ДАНС, разузнаването и армията. Как ще купуваме информация без бюджет, кой ще иска да е агент, щом огласяваме имената им?