Атанас Зафиров, член на ИБ на БСП: Знам какво струваше на Нинова победата на президентските избори

V Атанас Зафиров е член на ИБ на БСП. Съпредседател е на Съвета по външна политика, международна дейност, отбрана и сигурност към НС на БСП.
V Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий" със специалност „Български език и история“, а по-късно завършва и магистратура по финанси в същия университет.  В момента е докторант  по история. Има специализации по политически мениджмънт в НБУ, Българско училище за политика и Московската школа за политически изследвания.
V Председател е на Българската федерация по ръгби и член на борда на директорите на RUGBY EUROPE.
V Народен представител е в  42-рото и 43-тото Народно събрание. Бил е член на комисиите по отбрана и борба с корупцията и парламентарна етика.
 
- Г-н Зафиров, как се запалихте по социалистическата идея или я наследихте семейно?

- Връщате ме много далеч в моите спомени, защото аз израснах и се формирах като личност в среда, в която социалистическият идеал беше водещ, такова беше моето детство, юношество, такива бяха книгите, на които се учех да чета, даже и детските ни игри бяха такива. Детството ми мина на 10 км от турската граница, в малък военен гарнизон, нашите бащи пазеха Родината, понякога не се прибираха със седмици, а ние се учехме, спортувахме и „ловяхме диверсанти” по поляните и баирите на Странджа. Нося, разбира се, и генетично лявата идея, защото и моите баща, дядо и прадядо вярваха безрезервно в нея. Горд съм, че в лицетона моя 18-годишен син Зафир виждам достоен продължител на тази родова традиция.

- Какво беше детството ви, в какво семейство сте отраснали, какви бяха родителите ви, как ви възпитаваха?

- Баща ми беше офицер, командир на полк, майка ми - учителка. И двамата са живи и здрави, радват се на внуци, с удоволствие си припомняме онези години и разказваме на моите деца за тях. Днешните деца трудно могат да си представят живота през 70-те в Звездец – в един гарнизон на края на света, в семейство на човек, който освен твой трябваше да бъде баща на още хиляда и повече войници. Моите родители бяха и останаха скромни и трудови хора и ме научиха, че в живота има далеч по-важни неща от материалните придобивки, възпитаха ме в дух на патриотизъм, хуманност и самостоятелност. Тези три качества са ме съпътствали и направлявали през целия ми живот. 13-годишенсе наложи да продължа образованието си в Бургас, на квартира, сблъсках се с живота челно и тези уроци ми помогнаха много. Макар и лишени от лъскави играчки, нашите родители никога не направиха компромис с нашето духовно развитие- веднъж седмично театър, кино, богата библиотека, спорт, разнообразни кръжоци – това беше част от ежедневието ни. Нямахме време за губене – на границата се възмъжаваше бързо!

- Разкажете за комсомолските си години, участвали ли сте в бригадирското движение, какви спомени имате?

- В ДКМС влязох предсрочно – на 14 години, в далечната 1985-а. За няколко години минах през различните нива, идеалист, абсолютно уверен в правотата на комсомолските идеи и бъдещата световна пролетарска революция. Днес с усмивка и малко тъга гледам на тази моя младежка увереност. Запазих я до 1988-а, когато на една комсомолска школа в СССР, Краснодар, представлявах новосъздадения Съвет на средношколската младеж към ЦК на ДКМС. Съветската перестройка беше в разгара си, а аз с изумление слушах и гледах около себе си неща и теми, които в България все още бяха табу. В школата прочетохме за първи път и части от публикувания само преди 3 месеца в съветски вестник роман на Борис Пастернак „Доктор Живаго", както и стихове на Анна Ахматова и Акександър Блок – немислими до момента неща. В СССР за две нощи прочетох и „1984“ на Джордж Оруел.
За бригадирските години пазя само хубави спомени, бил съм редови бригадир, отряден командир, началник-щаб на бригада. Като средношколци помагахме основно в гроздобера. Хванах и последните студентски бригади през 1989-а, консервирахме домати в с. Джулюница, Великотърновско. Имаше баланс между труд, забавления, съзнание, че си полезен на обществото, а и получаваш средства, за да се издържаш. Днес едва ли е възможноподобно нещо.

- Кой ви покани в политиката?

- Ако визирате реалната политика, през 2003 г. бях назначен в общинската администрация от кмета Йоан Костадинов като старши експерт, отговорник за квартал „Сарафово“, с широки правомощия и право да участвам в понеделнишките оперативки с директорите на териториални дирекции. А иначе в БСП влязох през април 1990 г., като студент във Великотърновския университет, няколко месеца след навършването ми на 18 години и десетина дни след преименуването й от комунистическа в социалистическа. Бях деен участник в антистачния комитет в нашия ВУЗ, където с изумление наблюдавах действията на довчерашните ми другари от комсомола, които бяха станали първи демократи и окупираха аудитории с призив за оставка на правителството на Андрей Луканов и забрана на БСП. В интерес на истината, бяха хиляди, а ние стотина. Участвах активно в кампаниите на партията до 1997 г., като през 1994 г. бях и един от основателите на БСМ (Българска социалистическа младеж) в града. Особено ярки спомени имам от кампаниите за парламент през 1990-а и 1995 г. Първата съм запомнил с разярения седесар, който ме гонеше с брадва, след като бях налепил фасадата му с червени плакати, а втората - с ентусиазма, опиянението от убедителната ни победа и усещането за съпричастност към нещо голямо. После дойде също толкова голямото разочарование, тежката 1997-а, кризата, месеците, в които инфлацията изяде всичко, което бях спечелил с няколкогодишен труд, и усещането, че си предаден от собствените си другари. Междувременно почти цялата ми първична партийна организация, начело с партийния ни секретар, напусна БСП и се вля в Евролевицата. Останах без основна организация, за първи път разколебан и без идея за бъдещето. На следващата година се ожених, роди ми се дете и следващите няколко години си забраних думата „политика“, като се отдадох на работата си и на семейството. През 2001 г., като политически съветник, подпомагах активно в кампанията Пенка Кесерджиева - председателката на фондация "Младежка информационна мрежа" в Бургас, която беше кандидат за народен представител в листата на Коалиция за България в Бургас. Тогава се запознах с Георги Първанов , който водеше листата (по-късно помагах и в първата му кампания за президент), както и с Любомир Пантелеев, който през 2005 г., като областен председател на БСП, ме покани в листата на партията. Следващите 12 години работата ми беше неизменно свързана с БСП и политиката.

- Кариерата ви е свързана с Бургас – кое дотук отчитате като най-голям ваш успех и кое – като грешка?

- Безспорно, с най-голяма емоция си спомням периода  от март 2004 до юни 2006 г., когато работих активно за общината и имам самочувствието, че през този именно период „Сарафово“ скъса с образа на бивше село и започна да добива облика на модерен и съвременен квартал. И до днес съм горд с възстановения социален патронаж, детската кухня, пенсионерския клуб, мерките по стимулиране на туризма и заетостта, асфалтирането на улици, стартирането на модерна пречиствателна станция и канализация, културните прояви, първите новогодишни украси, спортните мероприятия и десетките хубави неща, които направихме. След това, през годините, имах далеч по-големи отговорности и по-широко поле за действие като народен представител. Вярвам, че имахме и успехи, но този именно период си спомням с най-голямо удовлетворение. И е добре да се знае, че днешният вид на Бургас, днешните му успехи стъпиха на ентусиазма на много хора и денонощен труд. Напъните една партия да монополизира тези постижения са смехотворни и лишени от реализъм. Бургас са преди всичко неговите хора!

- В едно ваше политическо есе казвате, че в политическата си кариера сте претърпели и доста разочарования. Кои бяха най-големите, с кого имахте сблъсъци?

- Сблъсъци съм имал с политическите ми опоненти. В партията съм се стремял да бъда консенсусен. Този ми стремеж, за съжаление, понякога ми е носил негативи, доколкото полюсното мислене, за съжаление, не отмина и БСП. Ако не си с мен, значи си против мен… А конкретното есе написах преди година и половина като своеобразен укор към онези мои другари, които мислят, че партията започва и свършва с тях. Най-голямо разочарование съм изпитал от онези, които ни предадоха в труден момент.


- Това, че сте работили със Станишев, определя ли ви в някой от вътрешнопартийните полюси на противопоставяне?

- Със Сергей Станишев се запознах в кампанията през 2005 г., като председател на партията и водач на нашата бургаска листа. Той е човек, към когото питая дълбок респект и уважение, въпреки че сме имали различия през годините. Винаги съм се стремял да бъда равноотдалечен от всякакви полюси, ако въобще може да се говори за такива, бил съм лоялен на политическото ръководство на партията и на партийните ни форуми съм изразявал своето несъгласие, когато е имало такова. Това ми е носило и носи понякога негативи, но нямам намерение да се променям.Все още в партията се разказва случката с моето злополучно докладване като областен председател пред председателя Станишев и НПЦ няколко месеца преди едни местни избори, където аз, трезво и обективно, бях предвидил какво ще се случи, ако отново се явим на тези избори с част от старите ни кметове и дежурните кандидати по места (в голямата си част местни партийни величия), но по неведоми пътища стенограмата от тази среща стигна до лицата, които бях описал като неизбираеми, и това, разбираемо, ми се върна като бумеранг в отношенията с тях. Слаба утеха остана фактът, че се оказах прав - те наистина се оказаха не просто неизбираеми, но и някъде вкараха партията в криза, от която още не може да излезе.

- Как се работи с Корнелия Нинова, вслушва ли се тя в различни гледни точки, диалогична ли е?

- Да, с Корнелия Нинова се работи лесно. Нещо повече, тя не просто се вслушва в различните гледни точки, а провокира към такива. И го казвам от позицията на човек, който близо десет години работи с нея, още от годините, когато отговаряше за Бургас от ИБ на партията. С Корнелия Нинова начело на партията съм преживял и една от най-големите си политически радости – спечелването на президентските избори. А знам какво й струваше тази победа!

- Вие сте в ИБ на БСП, с какви конкретни задачи сте натоварен?

- Отговарям за секторите отбрана, младежка политика и спорт. Освен това наблюдавам и партийната работа в областите Бургас и Ямбол.

- Има ли ситуация сега, която предполага предсрочни парламентарни избори?

- Ежедневно. Цялото управление до момента е трагично слабо, основано на безпринципни договорки и компромиси и като такова няма как да завърши пълен управленски мандат. И ще ви дам пример от сектора, за който отговарям. В управленската програма , която излезе преди дни, в сектор отбрана е даден крайният срок за реализация - 2021 г. Видно обаче, етапи за нейното изпълнение липсват. Явно самите автори се съмняват, че ще бъде изпълнена в този вид, и не са си направили труда да определят етапите на изпълнение. Въпросът тук не е дали, а кога ще са тези избори. И респективно - колко още поражения може да нанесе това управление.

- Крайно невъзможно ли е да се случат ваши управленски формати с ГЕРБ?

-Казах ви, че не съм човек на крайностите. А и в политиката това не е здравословно. В конкретния случай обаче се изкушавам да ви кажа „ДА”!

- Какви са интересите ви извън политиката, как релаксирате? Имате ли си хобита?

- Релаксирам изцяло и напълно само когато съм със семейството си и моите деца. За мен те са всичко на този свят. Нямам хоби, обичам да ходя на лов, напоследък обаче все по-рядко. Извън политиката , като председател на Българската федерация по ръгби, от няколко години посвещавам немалка част от своето време на стремежа да направим този красив олимпийски спорт по-популярен в България и да върнем успехите на българското ръгби от 70-те и 80-те години. Горд съм и с двете европейски първенства, които проведохме в България през последните две години.

- Разкажете за семейството си – съпруга, деца, с какво се занимават?

- Имам прекрасно семейство, на което съм длъжник откъм отделено време. Благодарен съм на моята съпруга, която жертва част от своята кариера в сферата на авиационната сигурност, за да бъде близо до двете ни деца в периодите на безкрайните мои кампании и партийни ангажименти. Синът ни навърши 18, учи в езикова гимназия и, за моя радост, е обществено ангажиран млад човек. С него имаме силна духовна връзка и се старая да компенсирам това, че порасна без мене. Гордея се с него. Имаме и дъщеря на 7 години. Тя е любимката в семейството и моята най-голяма слабост в живота. Хората, които ме познават, знаят, че това е така. Когато съм с нея, за мен времето спира!

- Каква литература предпочитате? Какво четете в момента?

- Винаги съм обичал книгите. Харесвам руската класическа литература, историческата проза, публицистиката. В последно време все по-често посягам и към мемоарната литература, стремя се да формирам мнения и познания на базата на широк кръг от информация, по възможност от първа ръка, а мемоарите са чудесен източник на такава. В момента чета една съвременна арменска авторка, Нарине Абгарян, която пише със стил, който бих определил като арменски коняк –силен и завладяващ.

- Спортувате ли?

- Не толкова редовно, колкото ми се иска.

- Имате ли домашни любимци?

- Не, като дете съм преживявал силно загубата на домашни любимци и така и не се престраших да повторя. А и в семейството имаме сходство по въпроса. Иначе харесвам добрите ловни кучета. Моят тъст има такова и с удоволствие го разхождам понякога.

- Каква кола карате?

- Осемгодишен додж. Червен. Стабилна и вярна кола, на която за тези 8 години навъртях повече от 300 хиляди километра.