Андрей Слабаков: Време е да изпукаме политиците

Андрей Слабаков е режисьор, сценарист, актьор.
Роден е на 13 август 1960 г. в София. През 1984 г. завършва кинорежисура в НАТФИЗ.
Асистент-режисьор и втори режисьор е в Студия за игрални филми „Бояна”.
От 1991 до 1995 г. работи в Италия за телевизионните компании RAI 1 и RAI 2.
Негови са филмите „Вагнер“, „Влак за морето“, „Перловец - река на живота“. Сред документалните му ленти са „Евреите в България“ (1995), „Али Мехмед - самотният поет и смисълът на живота“ (2000).
 
 
ИНТЕРВЮ НА СИМО РУСЕВ
 
- Г-н Слабаков, вие сте от малкото хора на културата в България, които не се притесняват да коментират остри и злободневни теми. Защо век и половина след Освобождението въпросът за това, дали 500 години народът ни е бил под робство, иго, или е съжителствал мирно с турците, е отново актуален?
 
- За какво съжителство говорим? Те може и да са живели мирно, българите и турците, някъде по махали и квартали в XVII и XVIII в., да са се държали нормално един с друг, но нали знаете какво е било преди тези векове. Нали знаете, че не се е разрешавало да се строят черкви над земята и българите да яздят коне в присъствието на османлиите. Т.е. българинът в империята е някаква по-нисша класа. И тогава питам: Освобождение от какво – от присъствие ли, от съжителство ли? Самият 3 март е национален празник на освобождението ни от османско иго.
 
- Няма ли да се окаже прав бившият финансов министър Симеон Дянков за „синодалните старци” от БАН, които възторжено приеха Вселенския патриарх Вартоломей с неговите претенции, аплодираха фундаменталния труд на Давутоглу „Стратегическата дълбочина”, а сега чакаме от тях да се произнесат що е то Баташкото клане?
 
- Въпросът не е само в хората от БАН. Има достатъчно исторически факултети, има също професори по история. Всички тези неща са абсолютно ясни. Друг е въпросът, че самите професори по история са разделени. Т.е. за хората, които не са искали да бъдат подвластни на Османската империя, турската, това си е робство. Ако ти нямаш еднакви права с останалите, означава, че си на крачка от робията и утре могат да ти вземат всичките права и ти нищо не може да направиш. Утре могат да ти вземат детето и да го потурчат. Това какво е?
 
- Ако се наложи тезата за съвместното съжителство с турците през петте века на робство, това не означава ли, че Априлското въстание е терористичен акт, а Левски, Ботев и Бенковски са държавни метежници и превратаджии, трябва ли тогава да ревизираме 3 март?
 
- Очевидно на някои хора ще им бъде много приятно, ако 3 март вече не е национален празник. Естествено, че от гледна точка на Османската империя Априлското въстание е бунт, метеж, могат да се намерят хиляди думи от същия ред, както е ясно, че в този контекст Левски и Ботев, Каблешков са терористи за държавната система. Те се борят, за да си върнем държавата, а за империята са разбойници. Ама то и сега се водят войни, в които едни хора са бунтовници, а другите ги наричат националноосвободителна армия. За едните същите тези са шпиони, а за другите са разузнавачи. Зависи каква е гледната точка.
 
- Знак за какво е тогава посягането на автори като Паисий, Чинтулов, Каравелов, Смирненски и Вапцаров?
 
- Не мога да определя това по друг начин, освен като национално предателство, ама да не бъдем чак толкова крайни. Може би искат да ги заменят с любимия герой Робинзон Крузо?!
 
- С какво Даниел Дефо и героят му са по-важни за младия българин от Балканджи Йово и това прекалено либерално просветителство не е ли своеобразен риск за българската ни идентичност?
 
- Разбира се, че е риск. Точно затова се вкарват чужди автори, за да загубим своята национална идентичност. Има такива хора, „експерти”, които имат наглостта да се наричат космополити. Тази дума аз я ненавиждам. Това означава човек без родина, това е космополит. И понеже той няма род и родина, и другите да нямат род и родина. Вижте какво правят и французи, и англичани – пазят си първо своето, чак тогава се интересуват от всички останали. Това е техният вид демокрация. Ние защо не правим същото, не мога да разбера.
 
- Ние така няма ли да се разтворим по-бързо сред другите народи и като пеем „Джелем, джелем” вместо „Къде си вярна ти, любов народна”, не ни ли подготвят кирякстефчовци за времето, когато автохтонното население по тези земи ще са циганите?
 
- Ами ако продължава този демографски срив, нищо чудно това да се случи. Но това е въпрос на държавна политика, а тя кореспондира и с политиката по отношение на културата. На културното министерство му се отпускат най-малко пари – т.е. културата е нещо незначително и неважно. Затова давам примери със страни като Франция и Великобритания, където културата винаги е приоритет. У нас – никога. По същия начин е и с образованието. Ние сме изтървали цели поколения, които са недообразовани. Вижте какви учебници съществуват, и то още преди тези промени. Например в учебника по биология е изпуснат целият раздел „Котки”. Има учебници, в които са изтървани цели раздели от математиката. И децата не могат да продължават напред, защото като е изпуснат цял раздел, нататък задачите няма как да са им ясни. И това се толерира. Има един куп учебници, неясно защо, вместо да има по един по съответния предмет. И не е смешно, като четем, че в морската вода има разтворена готварска сол.
 
- Дали не е прав отец Боян Саръев в опасенията си, че една сутрин Родопите могат да осъмнат в пределите на друга държава?
 
- Ами ако продължаваме да не се отнасяме към всички като към български граждани, защото това е според мен в момента основният проблем в държавата. Т.е. с тезата „тези обичат тия, а другите обичат ония” трябва да се приключи. Ако в пределите на Османската империя те са били турски поданици, сега, в нашата държава, са български граждани. Това означава, че всичките закони, които важат за едни, важат и за други. В момента голяма част от законите не важат нито за турци, нито за цигани. Сега положението е ненормално, абсурдно. Тия или са български граждани, или не са. Разбирам, че за политиците е адски приятно хората да са разделени. Това е класата, която е щастлива от този факт. Те не искат единен български народ. Защото ако станем единни, ще ги изпукат всичките. Това е проблемът.
 
- Къде тук е ролята на интелектуалците, възможно ли е този разпад да бъде спрян?
 
- Истината е, че любимо занимание на политиците е да унищожават интелектуалния елит. Защото интелектуалците са по-голямата заплаха за тях, не е народът. Защото този народ някой трябва да го води. И това е т.нар. интелектуален елит. При всяка смяна на режимите първите хора, които биват избивани и унищожавани, са интелектуалците. В момента присъстваме на същия тип избиване, само че с други методи. Ако може всички да са на ръба на мизерията, да нямат много-много пари, за да не се обаждат, да има вътрешно разделение между интелектуалците – дали по партийна линия или по някаква друга. Да може всичките да ги изпокарат, да им хвърлят един комат хляб и да гледат как се ръфат, за да го вземат. Политиците правят така, че за интелектуалния труд да се плаща по-малко, отколкото ако изкопаеш една дупка. Това е целта – колкото са по-натиснати интелектуалците, толкова повече политиците правят каквото си искат.
 
- Това обяснява ли каква е разликата между професор Танев и Меглена Кунева, какво означава да си съветник на премиера по образованието, когато само преди часове са ти били шута от поста на ресорен министър?
 
- Аз не познавам проф. Танев. Хората казват, че в своята област е изключителен експерт и разбира от тези неща. Може би той чисто административно не е в състояние да се справи с Министерството на образованието. Може би това е причината. Но аз не вярвам, че г-жа Кунева ще може да се справи. При нея ще има другият проблем – тя ще се справи административно може би, но като експерт няма да може. Все едно да направят министерство на космонавтиката и мен да ме пратят да го оглавя. И тогава който и каквото да ми каже, аз ще се съгласявам с него, защото нищо не разбирам.