Сергей Станишев ексклузивно пред "Ретро": Спекулация е, че се връщам като лидер. Левицата може да има президент  

Сергей Дмитриевич Станишев е президент на Партията на европейските социалисти от 29 септември 2012 г. Той е министър-председател на България в правителството между 17 август 2005-а и 27 юли 2009 г. и председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия до избора на Михаил Миков на поста.

- Г-н Станишев, най-знаковото политическо събитие за България през 2016 г. ще са предстоящите президентски избори. Готова ли е левицата за тях и от какви позиции?
 
- Вярвам, че БСП и левицата могат да спечелят президентските избори. Необходимо е БСП да излъчи кандидатура, която може да привлече не само партийния актив, членовете и симпатизантите.
Днес много българи са опозиционно настроени към управляващите заради липсата на перспектива пред тях и пред държавата. Изисква се активна политика на БСП към гражданското общество, в т.ч. и към другите леви формации. Ние трябва да сме инициатор на диалог, а не някой друг, за сближаване в политиките на левите партии. И президентските избори могат да бъдат тест и първа крачка към това.
Между двата тура на местните избори призовах за безусловна, взаимна подкрепа на левите кандидати срещу десницата. За съжаление, не всички го направиха, но не бива да се отказваме. България има нужда от силна левица, която дава различна от тази на днешното статукво визия за България.
 
 
- Лидерът на АБВ Георги Първанов вече анонсира възможността за обща лява кандидатура. Възможна ли е тя, при положение че среща между президента (2002-2012 г.) и председателя Миков така и не се е случила, не се знае и дали Първанов е протегнал лявата или дясната си ръка?
 
- Победата на президентските избори е голям залог. По-голям от всеки лидер. И не става дума за авторството на идеи или проведени срещи. Въпросът е само един: Искаме ли да има силно ляво, което да се противопостави на днешното статукво и имитация на реформи, или не.
 
- Партията ви загуби драматично местния вот и обяви, че ще прави анализи на причините за мозъчната смърт и комата. Ясни ли са те – персонални или организационни?
 
- Предстоят две събития, ключови за БСП. Това са конгресът и президентските избори. За мен е изключително важно този конгрес да мине в атмосфера на градивност, на амбициозност за бъдещето на левицата и да бъде началото на успешна президентска кампания. Това зависи от волята на делегатите, най-много на ръководството, но и на всички, които имат отношение към БСП. Защото в политиката трябва да демонстрираш кураж и политическа воля. Да дадеш своята заявка, за да те чуят хората какво ще направиш за тях. Само така можеш да търсиш подкрепа. Политиката в крайна сметка не е разговор за миналото, а в БСП си говорим предимно за него. Разговорът е за бъдещето. И ние, социалистите, трябва да отговорим на няколко фундаментални въпроса.
Първо, ще се занимаваме със себе си или с обществото? Защото за всеки човек е важно какво предлагаш за него, за семейството му и за държавата. Никой не го интересува кой кого мрази в БСП и какви са вътрешните отношения.
Второ, каква опозиция сме? Страната има остра нужда от силна опозиция на сегашното статукво. Единствено БСП може да изиграе тази роля. Но нищо не идва автоматично. Това, че си опозиция днес, не означава, че махалото ще дойде при теб автоматично. Всеки успех идва с битка – трябва да покажеш физиономия, характер. Хората да видят, че когато се бориш срещу статуквото, имаш различна политика. Особено в икономиката, в здравеопазването, в образованието, в социалната сфера. Това очакват от БСП избирателите.
Третият въпрос е: На кого говори БСП, на кого разчита на избори? Той е свързан и с първия – тя съществува за себе си, в самодостатъчност, или има амбицията да бъде управляваща партия. БСП винаги е имала амбицията да бъде управляваща, да бъде първостепенна политическа сила. Ако искаш да спечелиш изборите, трябва да си отворен към активната част от населението, към професионалисти, учители, лекари, малък и среден бизнес, да спечелиш тяхното доверие. А не да се затваряш, каквато тенденция в БСП винаги е имало, в собствения електорат. В този смисъл БСП трябва много по-активно да навлезе в центъра, защото противното би било политическа катастрофа.
И четвъртият въпрос е свързан с едно фалшиво противопоставяне. БСП е русофилска или проевропейска партия? БСП винаги е била широко скроена. Нашият стратегически избор е ЕС, но всички добре разбираме, че огромна част не само от избирателите и членовете на БСП, а от българите са исторически русофили. Тези неща не бива да се противопоставят. Но трябва да сме наясно, че бъдещето на България е свързано с ЕС. Ние сме членове на този съюз, участваме в него, можем да го променяме не чрез оттегляне от европейската политика, а чрез по-голяма активност.
 
- Няма ли да се окажат прави членовете на висшето ви ръководство, които настояваха в преговорния процес по формиране на кабинета „Борисов 2” БСП да подкрепи управленския формат?
 
- В БСП винаги е имало различни мнения. Имаше тази опция, доколкото ГЕРБ са били достатъчно искрени в желанието си да се прави коалиция между двете големи партии след изборите. Те казваха: Ето това са нашите точки, приемате ли ги? Така не се водят коалиционни преговори. Партиите се явяват на избори с различни платформи, с различни ангажименти. Подходът на ГЕРБ изначално беше порочен. Другите партии го приеха, БСП – не. Но след като БСП е решила да не участва в управлението, за мен е много важно да видя, че е ефективна, категорична опозиция. През 2009-2013 г. моята партия мина през много тежък период. ГЕРБ беше с високо доверие, а да се говори против властта, беше твърде непопулярно. И БСП, и аз лично платихме висока цена. Но това, че следвахме ясна и категорична опозиционна политика, ни донесе много силен резултат през 2013 г. Имахме повече депутати, отколкото през 2005 г., когато спечелихме изборите и бяхме управляваща политическа сила. От опит знам, че една партия трябва да показва характер и да отстоява своите виждания, ценности и приоритети. Без значение дали си управляващ или в опозиция.
 
- При категоричната аритметика, че евентуалният вот на недоверие, който ще внесе БСП, няма да мине, за показване на мускули ли говорим, или се надявате действително да се случат корекции в политиката на управляващите като рестарт на „Южен поток” примерно?
 
- За съжаление, „Южен поток“ не зависи от „корекции“ в политиката на българското правителство. Става дума за доверие или по-скоро за липсата на такова. А иначе опитът на управляващите да сведат всичко до „нямате гласове, няма да мине“ показва сериозността на днешния политически дебат. Вотът на недоверие е инструмент на опозицията в нормалните демократични държави. И ГЕРБ го използваха многократно срещу кабинета „Орешарски”. Но, струва ми се, управляващите се боят да не се разпадне кулата от карти и илюзията за стабилност, лошо крепена от имитацията на реформи и вземането на кредит от бъдещето.
 
- Предстои редовен конгрес. Спекулации ли са твърденията, че на него вие лично или чрез ваши хора ще търсите пряк реванш от Михаил Миков и отново ще си върнете партията?
 
- БСП е моята партия. И аз бях неин лидер в продължение на 13 години. В този смисъл спекулациите за реванш, завръщане, превземане или подкрепа на определен кандидат са смешни. За разлика от предишни председатели, аз нямам такива амбиции. Защото те са пагубни за партията. Моята политическа цел като президент на Партията на европейските социалисти е да има силна БСП. За да има силна левица в България. Но нека сме наясно, обединението в ляво минава през успеха на столетницата. Другото са спекулации или лични амбиции.
 
- Време разделно ли наблюдаваме в българския политически живот със сюжета „ДПС”, или това е частен, вътрешнопартиен проблем?
 
- Няма да коментирам вътрешнопартийни проблеми. Ще отговоря на въпроса ви от гледна точка на държавния интерес. На пресконференцията си г-н Местан разсея спекулациите, в това число и в БСП, за събитията от лятото на 2014 г. Оказа се, че прозрението за минаването на пътя на ДПС към властта през дясното е една заблуда, договорена по време на кърджалийското кафе. Смятам, че оттеглянето на подкрепата за кабинета „Орешарски” беше политическа грешка от гледна точка на техния партиен интерес, но най-вече от гледна точка на националния интерес. Тогава правителството работеше ефективно и нищо не налагаше да бъде свалено. Така страната нямаше да бъде вкарана в спиралата на постоянни избори, а дългът от 16 млрд. лв. нямаше да бъде изтеглен. Но всеки трябва да носи последиците от решенията си. Лошото е, че сметката ще плащаме всички ние, българските граждани.
 
- Спаси ли Ахмед Доган страната от пожара на етнически конфликт?
 
- Това е любима тема за заиграване на българските политици. Ще отговоря на въпроса ви с усещането за изпълнен дълг: Неслучайно положихме неимоверни усилия за присъединяването на България към ЕС през 2007 г. За да може този въпрос да остане затворен само в рамките на политическите препирни и предизборните страсти.
 
- Предател и проводник на политиката на „Стратегическата дълбочина” на Ердоган и Давутоглу ли е Лютви Местан и трябва ли да бъде разследван за национална измяна?
 
- Това трябва да кажат институциите. Г-н Местан ще прави най-вероятно политически проект и много хора спекулират как ще се разделят избирателите на ДПС. Не мога да прогнозирам това, но е очевидно, че един политически проект, над който тегне съмнението, че се управлява от друга държава, не би бил приемлив партньор за която и да е политическа партия.
 
- Емоционална или рационална с днешна дата беше вашата целувка с Местан и защо БСП се извини за действията на БКП по т.нар. възродителен процес?
 
- На онзи митинг отправих към избирателите на ДПС извинение от името на БСП. Не съжалявам за тези думи. Пред мен бяха над 70 хиляди души, мнозина от които членове на ДПС. Тези хора изстрадаха много по време на възродителния процес. И БСП като управляваща тогава носи отговорност за това. Моята партия много пъти в свои документи е отправяла такива извинения към тези български граждани. Но едно е да го направиш чрез декларация или на пресконференция, друго е очи в очи.
 
- Шизофренно ли е поведението на умните и красиви Реформатори, които хем са в управлението, хем – в опозиция, не ви ли притеснява немощта на дясното в България?
 
- Притеснява ме, защото няма силно ляво и силно дясно, които да гарантират демократичния процес в България. Притеснява ме и формата на коалицията у нас: орел, рак и щука. Всяка от партиите вътре се надпреварва с останалите: кой по-силно вика, кой по-пръв е предложил нещо, което няма да бъде прието, на кого рейтингът пада по-бързо. И най-странното – кой е по-истинска опозиция! На този фон няма реформи, икономиката не върви, а хората са затиснати от липсата на перспектива.
 
- Свидетели сме на етнорелигиозни и екстремистки изстъпления, атентати, посегателства и сексуални гаври от страна на т.нар. бежанци в цяла Европа. Защо Старата госпожа се оказа неподготвена, лицемерие ли са лозунгите за либерална мултикултурност и взаимопроникване?
 
- Положителният отговор на този въпрос би бил истинската победа на терористите и екстремистите. Те точно това искат. Да се отречем от ценностите си. Да се откажем от принципите, върху които е граден ЕС. Европа не се разпада. Европа се променя. За съжаление, тя не се променя със стратегия, с визия за бъдещето, а твърде често под натиска на събития като реакция. Но Европа трябва да се промени и това е амбицията и на европейските социалисти, и моята лична като президент на ПЕС. Искаме да се върнат надеждата и очакването за по-добър живот у европейците. Трябва да разберем всички ние, че светът се промени. Той е различен отпреди 20 години, отпреди 10 години и това изисква нови политики, плод на нови политически решения. Светът стана наистина глобален и днес виждаме не само позитивните ефекти от глобализацията, но и негативите. Това, което се случва на много хиляди километри от нас, ни засяга пряко, непосредствено и веднага. Времето и пространството просто се сгъстиха, концентрираха се неимоверно в сравнение с предишни периоди и това налага нови решения. И за мен отговорът е не по-малко Европа, а повече Европа там, където имаме общи интереси, но по правилния начин. Нужна е много по-активна роля в постигането на мир и стабилност в регионите около Европа. Това е пряка отговорност на ЕС.
 
- Какво предстои за Европа – разпад или лява вълна, Варуфакис, СИРИЗА, „Подемос” или Сергей Станишев?
 
- Нали не си представяте епичната битка на доброто срещу Мордор? (Смее се.) Истината е, че нито една крайност не е добра. Крайно десните и националистите сеят омраза и страх. Крайно левите разчитат на популизма и лесните обещания. СИРИЗА подписа по-лошо споразумение с ЕС, отколкото беше предложено в началото на преговорите. „Подемос“ излезе на политическата сцена с амбицията да стане управляваща партия. Не събра подкрепа. Самият Варуфакис определи идеята си като утопична. Днес европейските граждани очакват смисъл в разговора за бъдещето. И ние, социалистите, ще предложим Програма за реформи, в която ще заложим на възраждането на производството. Реиндустриализацията е ключ към връщането на растежа в европейската икономика. Основен наш приоритет остава и борбата с младежката безработица – тя е двойно по-висока от средната в Европа. Ще предложим на ЕК при прегледа на бюджета да бъдат заделени средства и за Детска гаранция. Недопустимо е в най-богатия съюз все още да има бедни и гладни деца, които не могат да отидат на училище или да получат лекарска грижа.