Почина първият зет на Тодор Живков   

Първият съпруг на Людмила Живкова – Любомир Стойчев,  почина на 2 юли навръх рождения си ден. Той е издъхнал след тежко и продължително боледуване. Стойчев в последните си дни е бил при дъщеря си във Виена от втория брак със съпругата Мария. От първия си брак има момиче - Евгения Живкова. След смъртта на своята майка Жени е осиновена от дядо си Тодор Живков със съгласието на своя баща. Любомир Стойчев е от Враца. Той е роден на 2 юли 1935 г. и по професия е машинен инженер. Работил е в Института по заварките. Преди да се пенсионира, е бил пълномощен министър в посолството ни в Берн, Швейцария.
Любомир Стойчев се жени за Людмила Живкова през ноември 1961 г. Двамата имат 7-годишен брак. 
Навремето, когато първият партиен и държавен ръководител Тодор Живков осинови внучката си Евгения и вместо Стойчева тя вече започна да се нарича Живкова, тръгна слухът, че Тато се е самозабравил, като е поискал и е получил промени в родното законодателство, за да може да осинови момичето при жив баща.  Амбицията му била да направи Жени свой политически наследник, тъй като не успял да постигне това с майка й Людмила поради ранната й кончина. Навремето вървеше и мълвата, че Тато е заплашил биологичния й баща, че ще му се случи нещо много лошо, ако не даде съгласието си за това.

След много години бившият зет на Живков инж. Любомир Стойчев излезе от анонимност с книгата, с която искаше да каже истината по този и по много други въпроси.

"Когато се разведохме, Жени беше на две години. Когато майка й почина, беше на 15 и половина. Аз вече бях извън семейството и не можех да оказвам никакво влияние. Имах вече втори брак и втора дъщеря Десислава, която е 14 години по-малка от Жени. Изведнъж тя остана без фамилна подкрепа. Вторият съпруг на Людмила - Иван Славков, пък имаше вече един син от нея - Тодор Славков. Но, ставайки вдовец, той е имал пълното морално право да продължи собствен живот. Може би Тодор Живков е преценил всички тези неща. И в една поредица от разговори по негова молба той ми каза, че иска да я осинови, за да й даде закрила. Живков ме убеди, а и аз самият прецених, че оставайки без майка си, това е най-добре за нея. След осиновяването Жени си създаде собствено домакинство в отделно жилище и заживя самостоятелен пълноценен живот. В известна част от времето, след като дядо й осинови Жени, съм бил на работа в чужбина. Жени е придружавала дядо си в чужбина, но никога не е била представяна като негова дъщеря, а като негова внучка", разказва в книгата инженерът от Враца.

Любомир Стойчев и Людмила Живкова се запознават в края на 1957 г. Тя била ученичка в десети клас, а той – студент в МЕИ. “Започнахме да се движим в един приятелски кръг. Аз и моите приятели състуденти и тя и нейните приятелки съученички направихме една компания. Повечето хора в нея бяха деца на високопоставени родители с положение. Веднага ми направи впечатление, че Людмила е скромна, не обичаше да я сочат с пръст”, споделя бащата на Жени Живкова в телевизионно интервю. Четири години след запознанството момчето от Враца успява да склони Людмила да стане негова съпруга.  Младоженците живеели в голям апартамент, но заедно с Тодор Живков, майка му и д-р Мара Малеева. От домакинската работа Людмила най-много обичала да прави нескафе рано сутрин. Обожавала и да танцува. “Най-много й харесваше рокендрола. От певците любимци й бяха Елвис и Джони Холидей. Слушаше и италианска музика... Тя не беше суетна. Въобще си живеехме добре. Най-щастливи бяхме на 7 ноември 1965 г. сутринта, когато се роди дъщеря ни Жени”, споделя инж. Стойчев. Щастието им обаче трае само две години, след като наследницата им се появява на бял свят. “Беше през 1967 г. Разделихме се като приятели и такива си останахме. Формулировката в съдебното решение беше “взаимна вина”, защото по това време нямаше “взаимно съгласие” като законов термин. Аз излязох на квартира. Започнах работа в котлостроителния завод, който беше свързан с откриването на „Кремиковци”, продължава инженерът. После развойната база към него се отделила и станала институт. Стойчев му станал директор, защитил научна степен в Магдебург, Германия. Оттам отишъл в Куба, където се задържал две години на работа, а през 1976 г. се оженил за втори път.

По думите на Стойчев Жени се е метнала на майка си. “Гласът й много прилича на гласа на майка й. Особено когато повишава тон или е ядосана и афектирана. Майка й имаше такъв звучен глас, но не говореше толкова тихо като Жени”, разказва той. А от него Жени взела спортния талант: “Бях състезател по водни ски, и то национален състезател. И съм я учил да кара”. Той твърди, че винаги е препоръчвал на дъщеря си да спортува много, а и тя показала завидни физически данни. Като малка се е хвалела, че винаги надбягва съучениците си. А треньорите се възхищавали на таланта й за плуване.

Любопитна подробност е, че Людмила за пръв път чува за Леля Ванга тъкмо от Любомир Стойчев. „Аз пръв разказах на Людмила за Ванга и случайната си среща с нея – тя беше роднина на мой приятел. Първо ме предупреди, че може да се случи нещастие с моя племенник – 5 години по-късно той беше сгазен от самосвал на улицата. Каза ми, че много се караме напоследък, че и двамата не можем да решим какво да правим, но се обичаме и не трябва да се оставяме. Не каза име, но знаех, че се отнася за Мила. Накрая ми заръча: „Любчо, прави каквото искаш, но ми доведи това момиче”.
Умувах дали да разкажа тази история на Мила и накрая я споделих. Тя отсече: „Глупости, твоят приятел й е казал за нас”. След време обаче Мила ме помоли да я запозная с Леля Ванга. Пророчицата поиска да говорят насаме. После Мила каза, че Ванга й заръчала да не се караме и разделяме и че съм добро момче. След години се разчу, че са се сближили”.