Поредните четири напълно безсмислени почивни дни. Поредният популистки "гювеч" за държавното чиновничество, за и без туй омързеливения стредностатистически трудещ се.
А тепърва се задават великденски и гергьовденски ваканции...
Ние се чудим как да ги накараме да работят, правителството се чуди как да ги накара да не работят.
Ние се чудим как да ги докараме в офиса, правителството се чуди как да ги изкара оттам.
Блокаж за бизнеса - банките затворени, всеки си е бил камшика нанякъде. София е зловещо обезлюдена, смълчана и разлигавена.
Има ли друг народ да почива толкова насред криза, насред свиваща се и не произвеждаща блага икономика?
Отучването от нормалните трудови навици се превърна в държавна политика през последните 20 години. А уж бяхме пословично работливи, хвалехме се, че това е национална добродетел.
Истината е, че в години на прехода отраснаха няколко поколения лентяи с "ол инклузив" мислене. Ценностната им система се лута между промоциите в "Лидъл", евтиното ваканцуване на Халкидики и билетите от националната лотария.
Мързелът е всепоглъщащ, надделява над алчността и кариеризма дори, което вече е странно, регресивно, пагубно за обществения прогрес.
Изход винаги има - не е страшно да не работиш. Я някоя далаверка, я някоя колетче от мама и тати, я някой богат любовник, що да си даваш зор за едната заплата? Пък и какъв кеф е да се запишеш на борсата и да чакаш паричките наготово. В туй време чукваш тук-таме на частно... Въпросът е да прецакаме системата без излишни усилия и тревоги. Купон да става.
Всяка следваща власт стимулира тунеядството, въобразявайки си, че с безконечните празници ще си докара електорална симпатия.
На българина днес му дай да почива. Не му давай на българина днес да се труди.
