Почти 3 години след трагедията, която сполетя семейството на бившия транспортен министър Ивайло Московски, неговата половинка Маринела се е завърнала към обичайния ритъм на живот.
На черния 2 февруари 2018 г. след инцидент с моторна шейна в Боровец почина малкият син на Московски, който бе едва на 4 годинки. Въпреки бързата реакция на спешния лекарски екип от Самоков, тръгнал към мястото на произшествието, Кристиян не успя да дочака помощта на специалистите.
Жената на бившия министър остана извън обсега на медиите и след трагичното събитие, преобърнало живота им, и не пожела никаква публичност. Тогава тя избра да се скрие и да премине през мъката си сама, като доскоро избягваше да се показва дори в социалните мрежи.
В последните месеци красивата Маринела е по-активна. В края на септември дори отбелязала своя рожден ден. Докато преди е обичала да публикува повече свои снимки, сега фотографира залези, птици и красиви гледки, към които никога не добавя текстове. Впечатление прави, че е запазила кадрите, които ѝ напомнят на починалия ѝ син – като тортите от рождените му дни, както и сурвачките им с батко му, които тя им направила за последната им Нова година заедно през 2018-а.
В профилите ѝ в социалните мрежи липсват общи снимки с бившия транспортен министър. Маринела не носи и неговото име. Макар да се запознават още в гимназията в Плевен и дълго време да живеят в разбирателство и хармония, до брак така и не стигат и тя все още навсякъде се представя с моминската си фамилия. В профила си тя е упоменала, че живее в София, а не в Солун, където в момента работи Московски, а в графата за семейно положение няма информация за обвързаността ѝ. Месеци след загубата на малкия им син се заговори, че двамата са се разделили, но слухът не бе потвърден от нито една от двете страни.
Точно тогава Московски се оттегли от министерския си пост и замина за Солун, Гърция, където оглави Черноморската банка. Мандатът му там е 4-годишен и изтича през декември 2022 г.
Вижте жената на Московски след трагедията (Снимка)
Маринела се завърна към живота след близо 3 години изгнание
1 коментара