В завода работехме над хиляда души, имаше лекар и зъболекар

В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век работих близо десетилетие в тогавашния комбинат „Елпром Енерго“ в Илиянци, възникнал на основата на предишния Силнотоков завод „Васил Коларов“. Напук на приказките днес за тогавашната уж несъстоятелна промишленост предприятието произвеждаше електромотори, трансформатори, контактори, маломаслени прекъсвачи – необходимо оборудване за електрическите подстанции, с които се захранва всяко населено място. Огромна част от продукцията се изнасяше за чужбина – главно африкански и азиатски страни. Естествено, захранваха се и нуждите на тогавашния соцлаггер.

Предприятието беше огромно, състоеше се от няколко завода – за електромотори, за трансформатори, за инструментална екипировка, База за развитие и внедряване. В него работеха повече от хиляда работници и инженерен състав. Имаше организация не само на труд, но и на обслужващи сфери, които да задоволяват нуждите на хората. Медицински център с лекарски и стоматологичен кабинет, кафене, младежки клуб с просторна площ за провеждане на събития, магазин за хранителни продукти, няколко лавки за продажба на закуски, огромен стол с осигурени закуска, обяд и вечеря, спортни площи на открито и закрито. Организираха се шофьорски курсове – въобще правеше се всичко за подпомагане на огромната маса от хора, работещи в комбината. Имаше две почивни бази – едната в Ахтопол, другата на Витоша, като втората работеше целогодишно.

Пред портала на комбината се намираше стоянката на градските автобуси до близките софийски села, от които пътуваха много от работниците. Пак там беше и последната спирка и обръщалото на няколко трамвайни линии, които докарваха пък работниците, живеещи в града. За различните празници се организираха безплатни концерти, на които идваха изтъкнати певци и музиканти, известни комедийни актьори. Имаше социални програми за проблемни семейства поради болести, за многодетни, за такива с по един родител. Помощите не бяха бог знае колко големи, но ги имаше, хората ги получаваха и бяха благодарни. Така че трудът през онези години съвсем не беше робски, както се опитват да го представят днес някои необективни писачи.
 
Валери Йончев, София