Кюфтето надви дюнера в Кърджали  

Сегашният репортер на „Над 55” си спомня средата на 80-те години на миналия век, когато в старата чаршия на Пловдив се пръкнаха първите дюнерджийници, автори на които бяха предприемчиви мюсюлмани от Турция и Палестина. Туй невиждано до този момент кулинарно чудо бързо напълни джобовете им, още преди да се усетят колегите им в столицата.

Сетне подобни изкушения се пръкнаха в цялата страна, най-вече в Кърджали, където изселници се захванаха с лесно печелившия занаят и дори наемаха по 3-4-ма майстори за денонощна вахта. Бизнесът потръгна, след като и християни се захванаха с бързата източна закуска. Неколцина водещи политически лидери в града край Арда също откриха собствени обекти, но след страхотния бум модата им вече отминава. Не че за всяка манджа си няма мерудия, но както животът го е доказал, всяко едно изкушение бързо втръсва. Като онази притча за папата и Наполеон, когато императорът, за да оправдае постоянните си похождения, сервирал на главата на римокатолическата църква фазан по три пъти на ден.

В момента Кърджали е град на… кюфтето, особено в младежкия кв. „Възрожденци”. Ахчии с побелели коси от Джебел и Черноочене предлагат най-вече на наборите си вкусна скара, току-що изпечена на жар. Каймата не е купешка, а се приготвя от телешко и свинско месо на място, подправките пък са запазен патент за тях, както и тертипът колко време се пече омесената мръвка от двете страни. Дали да бъде алангле, или не.

„Един кюфтак с две филийки хляб е в състояние да ти държи влага за цял ден. Какво му трябва повече на един изпаднал зад борда пенсионер с мижавите 170-180 лв. на месец. Чини по-малко от самун и кофичка кисело мляко от куче марка”, доволен е от хапката 84-годишният дядо Али Ибрям и се тупа по корема, сякаш за да докаже, че се е нахранил царски.

Кулинарната екзотика вече се мести от „Възрожденци” към центъра на града, тъй като тук преобладава застаряващото население, предимно християнско. А на един отиващ си от тоя свят човек какво му трябва повече освен един хубав обяд. За да не се пресели гладен в отвъдното, защото и хал-хабер си няма какво го очаква там.

Георги АНДОНОВ, Кърджали