Отишъл си е пловдивчанинът Александър Димитров. Бай Сандо, както го наричаха всички. Само преди малко повече от 3 месеца той бе поздравен за своята 105-годишнина.
Антифашист, политзатворник, бежанец. С издадени смъртни присъди, гледал как жестоко убиват другарите му и се гаврят с телата им. Лежал е в една килия с Никола Вапцаров. Но въпреки всички трудности никога не изгуби духа си.
Бай Сандьо, както го знае половин Пловдив, беше свидетел на три епохи, а животът му бе изпълнен с премеждия… Още 20-годишен младеж е обявен за враг на царя и отечеството и е пратен в Централния софийски затвор по силата на ЗЗД за комунистическа дейност в казармата. Осъден е на 8 години и 4 месеца строг тъмничен затвор, но успява да се спаси след време заради амнистия. Заминава за София и става сладкар.
През 1938 г. се запознава с Никола Вапцаров. „Беше борбен човек, живееше с идеите за нов строй. Такива като него се раждат рядко“, връща се в спомените си бай Сандьо, както го наричат близките му. През 1941 г. отново е изправен на съд и получава 15 години затвор. Лежи в една килия с Никола Вапцаров, дори е сред последните приятели, които виждат поета жив.
На 8 септември 1944 г. напуска килията, след като правителството дава амнистия. После го вземат в армията, където се пенсионира като подполковник на 45 години.
Все още няма коментари