Авторът на едноименния роман „Време разделно“ е прекарал последните си дни в реанимацията на ВМА. От лечебното заведение заявиха, че той е починал след сърдечно боледуване.
Преди месец акад. Антон Дончев отпразнува рождения си ден смирено и в тесен приятелски кръг.
“Дай боже все повече хора да изглеждат така добре на 92 г. като Антон”, каза тогава съпругата му - актрисата Райна Василева, и сподели, че писателят се чувствал най-добре сред природата.
За какво трябва да се замисли съвременният човек, какво трябва да се опита да промени? На този въпрос отговори в едно от последните си интервюта за ПИК и "Ретро" класикът:
"О, Боже, много работи. Трябва да се замисли, че не е сам. Че просто е свързан, обвързан, омотан, което е и хубаво, и лошо. И трябва да помисли за мястото на новия интелект, на изкуствения интелект. Да не хукне човечеството да вземе да го пита за всяко нещо. Сега вие ме питате мен, а вашите колеги след известно време няма да питат хората, а ще питат новия Бог – изкуствения интелект, и той ще каже: Това е хубаво, това е лошо.
Един от най–великите царе в миналото накарал да му направят един пръстен. Като го погледнел, се успокоявал. На тоя пръстен пишело: И това ще мине."
Антон Дончев от 2003 г. бе академик на БАН.
Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.
Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г.
Неговата втора книга „Време разделно“, разглеждаща насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор), с този роман писателят става известен. Романът е превеждан и издаван в чужбина. Получава номинация в САЩ от фондацията „Джейн и Ървинг Стоун“ за най-добър исторически роман.
Романът е екранизиран (филмът „Време разделно“ е в две части с подзаглавия „Заплахата“ и „Насилието“) през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. През месец юни 2015 г.
„Време разделно“ е избран за най-любим филм на българските зрители в „Лачените обувки на българското кино“, мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия.
През 2020 г. Антон Дончев разказа, че му е мъчно за това, което се случва в България.
„Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език. Това, което се случи в момента в България – българи да се изправят срещу българи, да стане наистина едно време разделно… Не може да имаш българско сърце и да не ти е мъчно за това, което се случва“, каза тогава писателят.
Все още няма коментари